Към любима посока
От няколко години пътуванията ми към град Карлово се превърнаха в приятни преживявания. На първо място това е един специален възрожденски град, Там се носи и чувства едно особено чувство за патриотизъм. Навярно от факта, че е роден град на Васил Левски.
Разходките до там аз ги свързвам и с покупката на лек автомобил, от който съм адски доволен, а също така и с изкарването на дивиденти покрай две машинни гласувания. Като съчетая всичко това и с по-чистия въздух покрай планината, то направо на човек да му се до иска да си закупи имот там.
Този път целта на семейното пътуване след Великден беше да минем през Карлово и да продължим разходката си до град Копривщица. В Пловдив изобщо не можеше да се диша, градусите бяха над 30. Погледнах прогнозата и видяното там бързо ме отказа да се отиде чак до Копривщица, то там показваше 12 градуса, а това съчетано с две малки деца не беше добра идея. С жена ми стигнахме до компромисно решение да стигнем само до град Сопот.
Днес тя имаше голямо желание да шофира и си викам, 'що пък да ѝ убивам желанието. Събрахме малко багаж на децата, довлякох се до колата, натоварихме нужното и се размазах на седалката с чаша кафе. Само лекинко се колебаех дали да пия бързо кафето, че те моите камъни в бъбреците са си още там. Както и този, който уж тръгна да излиза ама не точно. Това водеше до честото ми желание да "поливам" храсти, 'дет очи ми видят. В крайна сметка реших да си пия кафето в умерени темпове и го давах айляк на пасажерската седалка.
Хич не усетих как наближихме Карлово, защото приятната музика и спокойното пътуване беше успяло да ме отпусне достатъчно добре. Там решихме да спрем малко за отдих, а големия да си поиграе на някоя площадка. Същевременно видях един нуждаещ се храст за "поливане". Мисията ми приключи успешно и седнах на сянка при детската площадка. На сянка дори леко хладно ми стана, но нищо, то няма идеални неща. Както всяко друго нещо, така и сега на "големия" бързо му омръзна. Решихме да продължим към Сопот и постоянното повтаряне от задната седалка "кога ще пристигнем, кога ще пристигнем".
Има, няма пет минути и бяхме вече в Сопот. Минаха няколко години преди да посетя пак този прекрасен град. Оставихме колата и хукнахме на разходка. Спряхме се покрай родната къща на Иван Вазов, взехме няколко магнитчета за спомен, а и да увеличим колекцията си върху хладилника. Хванахме хубаво време, но ветровито. Това до някъде ни развали плануваната обиколка. Решихме да похапнем в един ресторант близо до центъра на града. Всичко беше вкусно, а сервитьорът така любезен като дори ни предложи да ни снима, защото явно беше забелязал нашите нескопосани опити сами да го направим (така и не разбрах как му дадох 13лв. бакшиш, но той си ги и заслужаваше).
На тръгване пак се озовахме за малко в Карлово на една страхотна детска площадка с внушителни размери. Прекарахме половин час и там, но времето напредна достатъчно и там близо до планината започна да се усеща доста хладно. Естествено имаше недоволни и грозно тръшкане на площадката, което не промени посоката ни към Пловдив. Врътнах ключа колата и този път зад волана застанах аз. Настъпих газта (разумно) и пуснах музиката за цвят!
► Ах, морето 2020
► Нареченски Бани
► Смолян - едно спонтанно гостуване
► Загражден и премеждията след това
► Отдих в Загражден
► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар