Емоция до край!
Реших да пусна отделна тема покрай нашите премеждия след почивката ни в село Загражден и да ги разкажа по възможно най-кратък начин. Навярно много от вас са се сблъсквали с подобни неща, но за нас това беше "новост", когато става въпрос за неизправност на автомобил малко по-далеч от родния град.
И така дойде момент да съберем отново багаж. Този път той трябваше да е към посока Пловдив, а така не ни се прибираше на всички. Но нямаше как и тръгнахме надолу с колата. В този момент никой не усещаше какво ще се случи. Както карах по пътя из селата, дойде района на хижа Свобода, където следва малко изкачване. Точно там колата прехълца 2-3 пъти и изгасна. Направих опит да запаля, но без успех, премерих акумулатора, но той си беше в норма (казах си "ей ся си е*а мамата). Опитах да я пусна на свободна и назад да запаля, но пак нямаше ефект. Тогава взех решение да обърна колата с предницата надолу за да се засили от инерцията и веднага да опитам запаля. Да, но волана си е "твърд" и обръщането си е бая мъка на този неравен път. Нямахме избор, "запретнахме" ръкави с жената (и детето) и мъчихме да обърнем посоката. Е, стигнахме до там, че колата ни застана перпендикулярно на пътя и ако мине кола нямаше как да не спре. В далечината видях една кола, която спря до близката отбивка на пътя по нагоре. Позачуди се и обърна към нас. Оказа се цивилен полицай (може би не е бил на работа). Предложи помощта си и заедно с него обърнахме колата. След което започна да се засилва (надолу), скочих вътре в готовност да въртя ключа. Първия опит да запаля не беше успешен, но при втория успях. Обърнах посоката, натоварих помощниците и отново газ напред. Да е жив и здрав този човек, появил се от нищото!
Продължихме безпроблемно пътя си. Всичко изглеждаше наред. Малкия дори заспа в колата. Минахме покрай Наречен, където в отбивките видях спрели коли и една баба да ръкомаха. Бях длъжен да спра (може някой да има моята съдба от по-рано). Оказа се, че една баба искаше да я откараме до Бачково. По принцип избягвам да качвам хора така, но сега качихме баба на стоп. Помоли да я закараме до Бачково, където е искала да запали свещ в манастира за нейно здраве. Синът ѝ с жена му я взели на разходка от Асеновград нагоре. Станало ѝ лошо от пътя, защото била прекарала инсулт наскоро. Поискала да я оставят до манастира, но те отказали да спрат. След скандал я свалили от колата и отпрашили нагоре. Тя получи две позвънявания. Навярно говореше със сина си на леко висок тон. Отново се караха, не след дълго тя им пожела приятна разходка и не искаше да се връщат за нея. Не знам дали направихме добро или не, действах по инстинкт. Монетата има винаги две страни! Чу се с някакъв свещеник, който я чакаше в Бачково. Оставихме я, отказах ѝ парите, които искаше да ми бутне за услугата като ѝ пожелах всичко най-добро. Така ние си продължихме по пътя.
***Не зарязвайте роднините си с лека ръка и не се отказвайте в опитите си за успех!
Прочетете още:
► Отдих в Загражден
► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар