Ботаническа градина Борика

Красотата на природата 

 

  През изминалия уикенд в моето семейство имахме гости. Първата братовчедка на жена ми измина едно не малко разстояние с рейс за да прекара няколко дни с нас. За да си направим по-интересно времето прекарано заедно, тя имаше план за разходка и ни предложи да си направим едно малко пътешествие до Ботаническа градина Борика. Бегло в главата ми нахлуваха спомени, че съм гледал нещо за тази градина. Потърсих в интернет информация за нея и попаднах на клип излъчван по една от националните телевизии. След като си го припомних и чух отново историята около създаването на градината, желанието ми да посетя това място се засили.


  И така заредени с много енергия и малко багаж потеглихме към тази красива градина по АМ Тракия. Спряхме се на една от бензиностанциите за да „заредим“ коремите си. След кратката почивка се качихме в колата и продължихме по пътя за да достигнем до крайната точка. Отбихме на разклона за Ихтиман и от там продължихме за село Борика. Минахме през една нива, която по-късно разбрахме, че е 600 декара, засадена уж с индустриален коноп. Бях доста изненадан и в мен си остана "едно на ум" за това, че всичко там е законно, тъй като собственичката не била случайна и търпяла уж големи загуби от бизнеса си...

  Като цяло състоянието на пътя беше сравнително добро, но с няколко забележки. На места имаше доста големи дупки и с леко невнимание можех да си донеса голяма беля. За щастие нямах инцидент и успяхме да стигнем до крайната точка, макар че навигацията ни искаше да покараме още малко. Успях да паркирам автомобила си до кметството на селото (училище преди години), което се намира в съседство с градината. Пътуването мина без проблеми в приятна компания и интересни диалози. Така километрите, които изминахме ми се сториха още по-малко.

  Още пред входа на градината усетих голяма положителна енергия. Сякаш невидими ръце ме тласкаха по-бързо да мина през вратата и да се отправя към градината (така и стана). Вътре ни посрещнаха с усмивка и ведро настроение. Упътиха ни да потърсим градинаря Ясен Иванов. Той щял да ни разведе и информира за всичко в ботаническата градина. Едва в края на нашата разходка разбрах, че точно той е "виновника" за цялата красота създадена и поддържана с много любов, подкрепян от родителите си.

  Започнахме обиколката си като минахме покрай един кладенец, а в далечината видях едни много полезни обитатели както за градината, така и за нас хората. Ясен е успял да изгради много полезна връзка между човек и природа. Както знаем в нашата страна ни заливат с мед от Китай. Той с нищо не може да се сравни с българския, защото тук при нас има много на брой билки. В ботаническата градина в село Борика всеки, който желае може да опита от този мед и за мен е голям пропуск, защото развълнуван от всичко видяно там и от историите забравих да попитам дали има мед. Надявам се да имам възможност да поправя пропуснато някой ден.


  Докато очите ни се чудиха към коя прелест да погледнат пред нас се появи това чудно езеро. В него имаше златни рибки, които срамежливо се криеха под водните лилии. Компания им правиха и охлювите, здраво "захванати" по камъните. Красотата, излъчвана от тук е пример за едно чудесно съжителстване между растения, животинки и мекотели.

 

  След като се насладихме на гледката и сянката през този хубав слънчев ден, продължихме огледа си над останалата част от градината. Имаше много цветя и растения, които ги виждах за първи път. Стараех се да запаметя всичко с очите и забравих, че държа телефон поради липса на фотоапарат, а имах идея да запазя някоя друга снимка за спомен. Така пропуснах част от красотата там, но все още всичко ми е в главата и ако се наложи ще повторим видяното на живо.☺

  В България има четири ботанически градини. По размер и разновидности може би някой от тях превъзхождат тази в село Борика. Но тази е първата частна ботаническа градина, създадена със собствени средства и труд. Може би за мен това е нещото, което ме кара да се насладя толкова много от гледката пред мен. Тук се е сбъднала мечтата на един обикновен човек. Той не спира да я развива и да отдава цялото си време.





  Този неспирен труд всеки може да го види ако посети райското кътче сътворено от едно българско семейство. След прекрачването на тази врата се стига до още една амбиция, която се надявам да има успех. Ясен е опитал да разшири границите на градината си до реката. За съжаление природата тази година му е изиграла лоша шега. След непрестанните валежи са били унищожени почти всичките му усилия за продължението на градината. Той ни разказа, че е успял да спаси една част насажденията си, но другата е загубена безвъзвратно. Въпреки това не е спрял с идеята си да довърши започнатото! Покрай реката се издига орех с прекрасна сянка, която ще допринася за по-приятния престой по време на летните жеги. Дано цялата градина продължи да се развива с още растения от цял свят каквито се намират тук.





  Прекланям се пред хора като Ясен Иванов, защото следват мечтите си и не се отказват. Аз и моето семейство прекарахме един страхотен ден, който ще се помни с времето като едно от нашите хубави моменти в живота.

Интервю с Ясен Иванов:

Тук

първа и втора част

Заглавна снимка: wikimapia.org