Защо пиша по-рядко?

Защо пиша по-рядко?

По-добре рядко, отколкото без хич! 


Да, от срамно дълго време не съм писал статия. Пропуснах много теми и събития, неколцина съм оставил на чернова, но за всичко си има логично обяснение. А най-хубавото от това да имаш собствен блог е, че обяснение може да дължиш само на своите читатели, които щом отделят време да посещават блога, имат право на адекватно становище за това ми "творческо мълчание"!


Показал съм, че блогът ми няма никакви тематични ограничения. Всичко написано до тук е станало съвсем спонтанно и на моменти доста хаотично. Защо тогава съм в този застой? Най-прозаичния отговор е, че на моменти ми липсва енергия. Имах и леко влошаване на здравословното ми състояние, Пуснах две статии за това, като тях може да ги намерите малко по назад в заглавната страница. Гледам свободното си време да го прекарвам в компанията на моето семейство като мога да вметна, че съм горд, млад татко за втори път благодарение на прекрасната ми съпруга

В графата - липса на време, мога да добавя и неясното ми бъдеще на работа. Заради тази истерия покрай COVID-19, аз и още четирима мои колеги бяхме освободени от работа и преназначени на друга позиция с по-ниско месечно възнаграждение и на изпитателен срок. Това няма как да не попречи на времето, което прекарвам и тук в моя блог. А за сега работата е много интензивна. Занимавам се с много документи, които изискват пълната ми концентрация, защото аз си отговарям при евентуални грешки.

Битовизмите, които присъстват при всеки също са пречка за да дописвам започнатото. Плащане на сметки, обикаляне по магазините било то от хранителен или друг характер, ми "изяждат" досадно много време. Често не разбирам как цял ден си "отлита". Това ме кара да си водя записките по телефона и често от там ги публикувам (извинявам се за неточностите)

А както повечето от вас, така и аз имам роднини, които имам желание да посетя за да си създадем взаимно приятни спомени и да разбера как са. Едни блог (сайт) се създава и в даден момент може да изчака своето развитие, но с живота нямаме тази свобода! Времето минава неусетно и трябва да го използваме рационално. Не искам миналото да ми остане празно. 


Снимка: pixabay.com

2 коментара:


All rights reserved © 2021 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape