Енергийно поле в Пловдив

     Младежкият хълм (най-високото тепе с височина 283 метра) е едно митично и любимо за мен място. Всеки, който го е посетил се е запознал с енергия му. Името на тепето идва от младежките бригади, които изграждат панорамния път до върха. За съжаление, те разрушават малкия параклис, който е бил там. На негово място е изграден басейн, пустееш в днешно време. А преди много години се смята, че точно там на върха е имало Храм на бог Аполон.


     Докато се разхождам по пътеките на тепето, мога да усетя влиянието на природата и мощта на земята под краката ми. То е било любимо място на учителя Петър Дънов. Посещавано е и от духовния водач Далай Лама.

"Това е култово място, когато беше дошъл Далай Лама в Пловдив преди двайсетина години. Беше се изкачил по средата на хълма, близо до пътеката /мястото го знам точно/ в североизточната част. Там в продължение на два часа между храстите се бе усамотил в необичайна поза – сякаш беше изчезнал. Когато излезна робата му сияеше, а той искреше!"
цитат на очевидеца Здравко Митев


     Енергията излъчвана от Младежкия хълм се усеща дори от кучето ми, докато сме на неговата любима полянка. Обича да тича и обикаля в тази част на тепето. Вече пета година не му омръзва дори за миг да е там на всекидневна разходка. Интересно е поведението му когато се качи върху "камъкът закрилник" на полянката. Забелязвам, че стои смирено и покорно пред цялата магия, която я има там.

     За да видя с какво толкова е специален този камък, реших да се облегна и да затворя очи. В този момент целия шум, който още леко се долавяше от улиците изчезна. Пренесох се на място, където не усещах никаква тревога и напрежение. Напрегнатото ежедневие познато в големите градове, тук просто изчезва. То е заменено с една чиста енергия идваща от всички страни. Тя постепенно се промъква по цялото тяло и допринася за усещането, че съм в друго измерение. Времето определено беше спряло. След като отворих очи се чувствах по-лек, усещах как дробовете ми се пълнят с кислород. Всичко наоколо стана по-красиво от преди, чувах как птичките пеят своята вълшебна песен. Когато погледнах часовника, разбрах, че това преживяване не е било миг, а са изминали цели 20 минути.

     Мястото е много подходящо както за семейна разходка, така и за един незабравим романтичен момент. Красивото небе и страхотния залез засилват тази идеалистична картина. Всичко е като художествена творба, но художникът тук е прелестната природа. Тази гледка може да ви остави дълбок спомен ако е споделена с любим човек. Трябва да се научим да живеем за мига, а не така упорито да търсим негативното, защото то винаги може да се намери и да развали всяко едно настроение.

     Младежкият хълм предлага разнообразни забавления и за най-малките. От катерушки и пързалки, до поляна подходяща за импровизиран пикник. Поляната има не малки размери. Това позволява с повече въображение на нея да се измислят вълнуващи игри. Било то игри с топка, федербал, криеница, игра на въже, хвърляне на фризби, пускане на цветното хвърчило в облаците и безброй други занимания. А защо не и една обиколка с детската железница. Тя е заработила на 23.09.1979г., като през 2007г. железницата е изцяло реконструирана и така тя се превръща в истинска атракция както за децата, така и за техните родители, за жителите на града и посетителите му. Насред тази красота сте "задължени" да подарите на своите деца един вълшебен момент там. Да се радвате от дъното на душата си на техните искрени усмивки и весели мигове.
   
     Призовавам, жителите на град Пловдив да пазят и ценят забележителностите си. Те са място за отдих от градския живот, място където може да се усетят несравними емоции. Място, на което можем да почувстваме енергия предавана от векове. Нека просто бъдем по-добри!
                                                                           




Пояснителна страница:





Снимки: peSho, visitplovdiv.com

Дрехи втора употреба

Някога влизали ли сте в магазин за дрехи втора употреба?


     Аз съм един от хората, за които посещението на такива магазини не е нещо срамно или унизително. Вече има значителен брой места, в които могат да се намерят много запазени маркови дрехи без дори да си личи, че са носени. Някои са и с оригинален етикет, нещо подсказващо, че те не са влезнали в употреба от техния купувач. Често заможните хора се отрупват със скъпи "парцалки" заради поредна модна тенденция или от предстоящо събитие. Вследствие от това, повечето дрехи си остават неупотребявани и попадат на витрините за повторна покупка. Хубавото тук е, че така се помага и на природата като един вид на тези дрехи им се предоставя втори шанс за носене и така ние се превръщаме в "рециклиращ орган".

     Определено имам възможности да нося нови маркови дрехи, но съм на мнение, че ходенето по лъскави битаци (молове) е разхищение на средства и галене на егото. Естествено не съм имунизиран от тенденцията в днешно време. Така съм се сдобил и аз с нови дрехи от същите тези битаци. Гледам да се уповавам на мъдрата приказка:

"По дрехите посрещат, по ума изпращат!"

     За мен отричането на дрехи втора ръка често се поражда от суета или от скрупули към употребявани или нискокачествени дрехи. Далеч съм от предразсъдъци като "вкарват боклуците на Европа с контейнери у нас", "там ги взимат без пари и тук ти ги продават".

 Добре и с контейнери да са дошли, но защо дрехите да са боклуци? Нима аз ако дам свои дрехи на местата определени за подкрепа на нуждаещи хора, аз им давам боклук? Не мисля, че аз нося боклук! 

     Хора, пазаруващи от селски пазари или новоизлюпените граждани да се замислят от къде идват дрехите закупени от тях, които са проснати по импровизирани сергии и багажници. Всеки има право на избор в какво да вярва. Аз предпочитам да се чувствам добре в дрехите си без да следвам модни тенденции или да подражавам на някого. За мен е важно хората да ме оценят като съдържание, а не да гледат само опаковката.

     За разнообразното ежедневие са нужни и различни дрехи. И така във времето ако занемарим гардероба си, идва момент, в който ще са нужни значителни средства за да запълним празните рафтове. Затова без притеснение нося дрехи купени на безценица и така не натоварвам семейния бюджет в това направление. С редовното посещение по магазини за дрехи втора употреба аз се "докоснах" до добър шеф, кройка и модел на "зарязани" маркови стоки, често придружавани от оригинален етикет. Търсенето на качествени и запазени дрехи и тяхната покупка често ми излиза по-евтино от една вечеря в ресторант. Така дори при едно износване или късане на дрехата загубата й се понася по-леко.

     Живеем във време, в което за съжаление парите са основната движеща сила. Аз успявам да балансирам за сега успешно това. Обмислям внимателно от какво имам нужда аз и моето семейство и кое нещо се води поредната прищявка. Закупуването на дрехи е много важно за визията на човек и ако не го правим рационално може да ни излезе доста "солено".

Снимка: pixabay.com

Приятел не е равно на познат!

Има ли истинско приятелство?


  За да си отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем разлика между думите приятел и познат.    

  Да имаш истински приятели си е богатство в днешно време. А определението за това е сложно. Приятелството е една чиста енергия между хората. Всяко приятелство е уникално, защото всички хора са уникални сами по себе си с действията и мисли си. Различните прояви на приятелство се променят по отношение на степента на близост между хората. А ето и една мисъл на Аристотел за приятелството, с която съм абсолютно съгласен:

"Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела."

  Истинското приятелство се ражда в повечето случаи от ранна детска възраст. Естествено не е изключено да стане и в зряла възраст, но тогава хората са по-обременени и започват да търсят ползите пред това да са искрени с другия и да оценят неговата личност. От тук и поговорката "Приятел в нужда се познава" започва да  губи своя чар и да се ползва лицемерно. Помощта при нужда е само следствие от приятелството, а не е причина за него. Много е глупаво и двулично хората да се самоуспокояват, че безразличното приятелско отношение ще бъде заличено след отзоваване от тяхна страна в момент на нужда и това ще ги превърне в приятели! Приятелството не се продава и няма цена.

Истинските приятели никога не чакат да им поискаме помощ! 

  Независимо от обстоятелствата, те са готови да протегнат ръка винаги за нас като оставят дори собствените си проблеми на заден план. Но не ни и търсят само когато имаме проблеми.

     Приятелите:
  • искат да са до нас и когато са силни и щастливи за да го споделят с вас. 
  • ни разбират без думи. 
  • влизат в настроението ни без да се чувстват като отдушници.
  • ни критикуват  по такъв начин, че да ни надъхват. 
  • могат да ни разсмеят толкова истински, че да забравим как се диша.
     
  Приятелите имат способността да изградят около нас една среда, в която да сме сигурни в действията си, да следваме мечтите си, да се почувстваме специални и най-вече да вярваме в себе си!

  Приятелството го има и тогава, когато се смеем на едни и същи глупости. Този смях идва толкова естествено, че дори се чудим дали някога ще спре. Приятелите могат да се шегуват с нас за много неща, но знаят, че няма как да ни засегнат с това. Те никога не биха искали да ни наранят истински. За тях е много важно да се чувстваме комфортно и приятно в компанията им.

  С приятелите може да споделяме и най-дълбоките си тайни. Не се страхуваме от порицание или от това, че тайните могат да "излязат на бял свят". Те ще бъдат пазени толкова дълго, колкото ние им кажем и искаме. Приятелите никога не си правят сметка на това, колко са ни помогнали или са били до нас. Те ще се радват, че са били от полза. И няма да очакват реванш от нас. Дори да са самотни, ще се радват ако ние не сме. Ще запълват всяка наша празнота.

Приятелите са дар от Бог, нещо така истинско и ценно. Трябва да сме им истински благодарни, че са част от нашия живот и го изпълват с позитивна енергия.

П.П.

Мога да дам още не малко примери за приятелите, но оставям всеки от вас индивидуално да се замисли и оцени богатството, което му е дадено!



А за фон може да слушате тази качествена българска песен:




Снимка: pixabay.com

Международен ден на жената


Честит 8-ми март на всички жени! 

      Днес се отбелязва международният ден на жената. Много хора го приемат като: ден на майката. По тази причина е хубаво на този ден всеки от нас да се сети за нея, ако не може да я види, то поне да я поздрави по телефон или по друг начин. Нека нашите майки да усетят благодарността ни за всичко сторено от тях през годините. Да чуят и разберат, че сме признателни за всяка тяхна саможертва през времето, когато са ни давали любов и подкрепа, за да можем ние да сме едни успешни и добре изградени личности.

     Чрез това внимание и тази признателност от наша страна към жената, която ни е дарила живот, ние ще превърнем деня на жената в двоен празник за тях. Вярвам, че няма по-добър подарък, който те да очакват от нас.

     Усмихнете се, направете пожелания и на вашите съпруги и познати. Ако през годината сте ги пренебрегвали несъзнателно, сега е момента да сложите началото на една промяна към по-добро. Жените са цветята на тази земя. Длъжни сме да се грижим повече за тях и да направим ежедневието им по-цветно и весело.

     Днес ще бъда кратък, но искам да наблегна на нещо и да напомня, че не е нужно да чакаме специален ден за да покажем любовта си към нашите майки и любимите хора. Правете го по-често няма нищо срамно и не е признак на слабост! Показвайте чувствата си по всевъзможен начин, защото всеки един ден ни е дар от небесата и не се знае дали ще има утре...

     Иначе същността на този ден и празник е от жената за жената. Началото му е поставено в САЩ по идея на Американската социалистическа партия на 23 февруари 1909 година. Повече за историята на 8-ми Март може да прочетете под статията.



СКРИТА ИНФОРМАЦИЯ:



Ето я и нея:





Всяка година на 8-ми март виждаме по улицата мъже с букетчета цветя – за любимата, майката, колежката, съседката. Жените се обличат празнично, усмихват се повече от обикновените дни, кроят планове къде ще прекарат Деня на жената. Радват се, че има ден, в който могат да се почувстват „жени”, да се поглезят и повеселят. Има и такива противнички на празника, които се чувстват некомфортно от това планирано и очаквано внимание от страна на мъжете. Те смятат, че жената трябва да се уважава и почита не само на 8-ми март, но и на 7-ми март, и на 9-ти, във всеки един ден от годината. И двете страни имат своето право. Но защо точно 8-ми март се чества като ден на жената? Каква е историята на празника?

Счита се, че този ден се отбелязва главно в страните от Източна Европа и Русия. Неслучайно някои от противничките на празника го определят като политически и затова го игнорират. Всъщност за първи път ден на жената се отбелязва на 23 февруари 1909 г в САЩ по идея на Американската социалистическа партия.

Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на 20-ти век. На 8-ми март 1857 г е първата голяма проява на жени работнички в Ню Йорк, които излизат на протест срещу лошите трудови условия. Две години след това е създаден първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На международната конференция на жените социалисти в Копенхаген на 27 август 1910 г Клара Цеткин предлага да се чества ден на жената. Клара Цеткин е известна с борбата си за икономическа независимост на работещите жени. Обявява се за еднакво право на заплащане с това на мъжете, за еднаква работа, за държавно и детско обслужване. Бори се за каузата за подобряване на ролята на жената в семейството. Жената не трябва да бъде само домакиня и майка. Бракът трябва да бъде обединение на равноправни партньори, които са отговорни съвместно за възпитанието на децата. Цеткин пропагандира и възможността за „свободната любов”, както и правото на аборт като лично решение на жената.
По идея на Клара Цеткин за първи път се чества международният ден на жената през 1911 г най-напред в Германия, Швейцария, Дания и Австрия. През 1913 г празникът се отбелязва и в Русия и Франция. През 1914 г. честването на деня на жената във всички страна става на тази дата – 8-ми март.

Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г започва с демонстрации на жените в Русия. На 8-ми март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната. През 1920 г участнички във Втората международна конференция на жените –комунистки предлагат 8-ми март да се обяви като официален неработен ден на жените в Съветския съюз.

През 20-те години на миналия век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с масовото разпространение на феминизма, отново се преражда. През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.

Днес Осми март е официален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.

В България продължава да се чества, макар да не е неработен ден. Мъжете показват внимание, уважение към жените край себе си. По улиците носещите цветя мъже създават особена, мила и леко приповдигната атмосфера. И макар споровете и дискусиите да продължават – трябва ли жената да има специален празник или трябва всеки ден да бъде празник на жената – денят се отбелязва и почита.

Дали за вас 8-ми март е специален ден, в който ще отделите време за себе си – за разкрасителни процедури, среща с приятелки, официална вечеря с любимите хора, или е поредният ден от ежедневието ви, изберете сами. Независимо какво мисли всяка жена за този празник, тя заслужава да бъде уважавана, обичана, глезена и почитана във всеки един ден от годината.


http://www.hera.bg


Снимка: pixabay.com

Свобода за доктор Иван Димитров


     Искам да изразя гражданската си позиция по случая с д-р Иван Димитров. И поредния опит за домова кражба, която щеше да остане отново без никакво последствие за крадеца. Държава, която не пази своя народ, а защитава и насърчава крадците, за мен не може да се определи като нормално функционираща. Тези "горе" в парламента повече се вълнуват от далаверите и броя на своите цигански избиратели. Те не милеят за обикновения българин. Именно това трябва да се промени. И всички ние сме тези, които трябва да се борят за да постигнат тази промяна на всяка цена.



     Днес бях до II РУ и се подписах в подкрепа на д-р Димитров. Към 12:40ч. все още имаше хора и една телевизия, които чакаха желаещите да се подпишат в подкрепа на един смел българин преди всички да се отправят към площад Съединение. Човек защитил себе си от набезите на един престъпник в собствения си имот. За зла участ, но напълно заслужено, крадецът намира своята смърт. Прострелян от лекаря с пистолет, който в днешно време май е задължително да присъства като вещ в едно жилище. Сега д-р Димитров го грози до 20 години затвор, защото се е отбранявал срещу един цигански рецидивист с девет присъди.



     За мен има нещо сбъркано в тази държава. Престъпник, осъждан многократно да се разхожда на свобода. Да влиза в къщата ти въоръжен, но въпреки това да нямаш право на самозащита. Това както и да се погледне не е нормално. Д-р Димитров трябва да служи за пример какво ги чака престъпниците когато навлизат в частен имот, а не да е в затвора. Неговото семейство е преживяло три домови кражби, но без никакъв резултат в намирането на извършителите. За щастие тук неговата съпруга и двете му деца не са били засегнати от неприятната случка и така не са преживяли още един шок.

     Не бива да оставяме нещата така. Трябва да помогнем на един баща да се върне при семейството си. Да е до тях и да прегърне децата си. Отново да отиде на работа и да практикува професията си. Просто отново да бъде човек и да е сред хората, които го обичат.

     Циганите носят в себе си чувство за безнаказаност. Когато обаче зачестят подобни случаи на справедливост или бъдат "тикани" зад решетките за много години, нещата ще се променят. Време е прокуратурата и господата управляващи да започнат работа над тези казуси, а не да говорят празни приказки. Нужни са незабавни промени в действащите закони без "вратички", така че да са защитени правата на хората, да са ясни начините на самозащита и безмилостни последици за хората, които ги нарушат.

Изразът "Моят дом е моята крепост" трябва да бъде актуален и разбран от всички!

Снимка: plovdiv24.bg

3-ти Март



Честит празник Българи!



Днес е една от паметните дати на България. На нея ние получаваме независимостта си след пет века турско робство и варварство. Спасяваме от гибел нашата многовековна история. Запазваме идентичността си, макар и необратимо премесена на някои места от "аркадашите" ни дошли от юг.

Всички ние трябва да помним и почитаме нашите революционери посветили живота си за да извоюват свободата на цял един народ. Да се прекланяме пред тяхната непобедима воля и дух. Да не забравяме пред какво са били изложени нашите прадеди и как не са губили вяра дори за миг, че някой ден ще са свободни. Те не са се отчайвали и предавали пред своите поробители. Не са прекланяли глави и не са приемали чужда вяра!

Аз съм един горд българин и няма да напусна страната си. Независимо от обстоятелствата и от положението, в което се намирам, аз ще продължа да съм верен на родината си. Ще правя каквото мога за да съм ѝ полезен и ще се опитам да не ѝ вредя. Тъй като нашата независимост е напоена с много кръв. Много съдби са били насилствено прекъснати за да живея днес в една свободна държава. Длъжен съм да създам и оставя едно достойно поколение след себе си. То също трябва да е наясно в каква велика страна са се родили. Няма да позволя да им бъде промит мозъкът с модерно написаната и измислена история. Има достатъчно книги и източници за да не се случи това.

Имам ясно самосъзнание и няма как да позволя на някакви хора облечени във власт да си играят с паметта и разбиранията ми. Ще направя каквото мога, това да не се случи и с моите роднини. Ще отстоявам всичко това, защото България е моят дом.


All rights reserved © 2021 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape