Мисли отговорно, живей пълноценно!
Не след дълго от последните парламентарни предсрочни избори дойде момент и за следващите. Това събитие би трябвало да ме радва, защото трябва да взема някой лев като механик на машините, но вече радостта като чувство се заменя с гняв. Гняв към системата, гняв към самите политици и най-вече гняв към българския народ.
Това е тема, която трудно може да бъде описана стегнато и сбито. Понятията бар, дискотека, клуб са придобили един негативен привкус. Лично аз не мога да си обясня как нормален човек може да разпусне на място пълно с хора като не малка част са наркомани, пияници, леки жени и такива отишли с една единствена цел, която е да си сътворят поредния въргал под звуците на някоя мазна чалга!
Колкото и да се внимава по пътищата, никой не е застрахован от произшествия. Най-големия ми страх е да не пострада човек и аз да съм замесен без значение дали имам вина. Този стрес не искам да разбирам как се преодолява.
Петък вечер, взимам големия син с мен в колата и отиваме да взимаме баба му от работа. Той сияе от щастие, защото ще остане за уикенда при нея на гости. Изчакахме я отпред и след малко тя се появи. Настана голяма радост и за двамата, а аз потеглих с колата. Има няма десет минути и пристигнах. Оставих ги и тръгнах към вкъщи.
Всичко започна с години закъснение след като беше ясно, че се налага спешно да се ремонтира поне покрива на така наречения тогава гараж. Дядо ми с години си отглежда лозе. Преди имаше достатъчно както за ядене, така и за вино или ракия. Ама то това лозе се простираше къде ли не. Беше "кацнало" и върху гаража. Лошо няма, но с времето изградената основа да поддържа асмата се беше врязала през покрива (изграден с дървен материал). Това в съчетание с метеорологичните условия доведе до пропадане и направо опасно както за нас така и за колата.
