Разходка до Варна

До морето и назад!

Този уикенд ни светна една идея да отидем до Варна за да пием по едно кафе и да се прибираме. Резервоара до горе, пуснахме климатика за да не изплезим език и газ към морето! Още от стъпването ми на магистралата от Пловдив за Бургас усетих, че май не съм единствен сетил се да направи почивка с подобно направление. След като минахме Стара Загора, автомобилите сякаш се изпариха.

Освен, че вибрирахме като треснати от ток заради качеството на настилката, обстановката беше сравнително спокойна. Явно кризата пак ни тресе нас българите и много са се насочили да посетят място зад граница. И не, не се оплаквам. Така поне има по-малко камикадзета по родните пътища. Защото всеки втори с таралястник се пъни да вдигне по 140-160км/ч, а колата му оставя черна мъгла след себе си.

След около два часа стигнахме до Бургас и спряхме да похапнем набързо до Кауфланд, че нали там е "хубаво и евтино". Взехме си по едно кафе и продължихме към Варна. Хвана ни леко задръстване в обичайния район в Поморие и към Слънчев бряг, но след това отново се радвах на спокоен път. Едно нещо обаче беше леко дразнещо. Флашката нещо отказваше да работи (явно си е взела отпуск) и се наложи да слушам радио, което почти изцяло прихващаше турски станции. Аркадашите са решили да ни атакуват и чрез радиопредавателите...

Е живи и здрави стигнахме до Варна, където бяхме при роднини на моята жена. Както винаги ни посрещат любезно и с вълнение. Богата трапеза и вдигане на наздравици последваха за отмора от пътуването. Децата си играеха покрай нас. Просто идилия. Забелязах обаче, че и още някой ни се зарадва, комарите! Тези създания вече хапят на месо, не са себе си, когато са гладни! Наложиха се бързи действия ако ли не бяхме заплашени да останем без здраво място по тялото! "Изкъпах се" с пръскала против комари, че и милиметър да остане не намазано, то веднага ще бъде атакувано от тия зверове. Така успях да завърша вечерта си цял, а часът неусетно мина полунощ. Наложи се да се приготвяме за лягане, че и децата да си поспят малко.

На сутринта всеки бързаше да стане, часът бе едва 06:00! Признавам си и аз исках да стана ама някак главата ми имаше различно мнение от тялото. Опитах да се "потъркалям" още малко но не ми се получи много успешно и реших да стана и аз. Игрите започнаха от сутринта, но гледахме да се наядем след това по едно бързо кафе и газ към плажа. Най-близо ни беше този в Аспарухово и се запътихме натам. Търсих да паркирам колата близо десет минути, но ми се получи накрая да видя свободно място. Пред нас един господин освобождаваше чадъра си на първа линия от брега и побързахме да го заемем. Самия плаж беше доволно покрит с фасове, но какво да се прави манталитет... Водата не беше от най-чистата, но пък желанието ни за море беше по-силно за да забелязваме такива неща. Определено най-доволен и щастлив остана синът ни. Не спираше да се радва безгрижно на прииждащите вълни, които го бутаха и се оваргаляше целия в пясък. Чувахме го как се смее с глас и се забавлява сам-самичък. Никой от нас не усети как са изминали четири часа от деня.

Ориентирахме се към прибиране, а за наше щастие времето реши да се разваля точно след като направихме освежителната си баня вкъщи. Изви се една прилична буря, градусите паднаха, изсипа се набързо силен дъжд, след което обаче времето отново се преобрази и настана обичайното топло и слънчево време. Направихме си разходка до близките магазини и детската площадка. Игрите и раздумките продължиха след това в домашна компания. Малкия ни звяр явно беше адски изтощен днес и си "легна с кокошките". След няколко часа го последвахме и ние.

На следващия ден нещата се повториха, но с разликата, че трябваше да събираме багаж и да пътуваме обратно към Пловдив. Времето изтече досадно бързо, но то винаги е така, когато човек е на хубаво място с точните хора!


Снимки: peSho