Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“

Здравей, Стара Загора!

Следващата ни разходка през почивните дни беше насочена към заралиите. Град посещаван от мен няколко пъти. Незабравим спомен в главата ми е как в тийнейджърските си години се събрахме компания, хванахме влак за Стара Загора за да отидем на концерт на група "Scorpions". Идеята беше да се промъкнем гратис на счупения стадион там, но за наш малшанс, концертът беше отменен заради проливен дъжд. Решихме да залъжем поне глада с някое джънк фуд предложение преди да потеглим на обратно. И тук уцелихме поредната греда. Оказа се, че сме закъснели с 15мин. за последния обратен влак към Пловдив (по спомени часът беше към 23:00). Няма нужда да отбелязвам как родителите ни не знаеха за тази наша авантюра. Бяхме принудени да тропаме от такси на такси, докато един човек не ни каза "добре ще ви закарам до Пловдив, но трябва да сменя колата". Поиска 40 лева, които ние с радост дадохме. Целта на смяната на колите е била да вземе друга, която е на метан. Не ни интересуваше колко в плюс се оказа той, важното е, че ни докара живи и здрави. Като на нас ни четоха само конско за това колко късно сме се прибрали (тогава нямаше мобилни апарати).

Но да се върна на сегашното ми посещение в града. И този път хванахме добро време на тръгване за подобна разходка. Пътя по магистралата беше спокоен и мина за щастие без никакви премеждия. Може би от желанието ни да разпуснем, разстоянието ни се видя изключително малко и така неусетно пристигнахме в Стара Загора. Оставих колата пред Аязмото на място без да пречи на никого. И така разходката ни започна по обновения парк за близо 7 мил.лв. (но това е друга тема). Митрополит Методи Кусев инициира създаването му през 1895г. като организира първата кампания по залесяването и превръща почти голия "Ахмак баир" в прекрасна градина, разполагаща с уникални за България дървесни видове внесени от Ливан, Турция, Гърция, Испания, Италия. Паркът се нарежда сред най-големите и най-красивите в страната. Разположен е на 3200 декара площ. Удоволствието, което изпитвахме от това място със сигурност се е забелязвало от околните. Стъпало по стъпало изкачвахме напредвахме без да бързаме за никъде. Компания ни правиха и птичките (фтичките както казва синът ни) с тяхното приятно чуруликане. Тъй като в самия парк идвам за първи път нямах ясна представа на къде да ходя. Следвахме пътя и табелите, които бяха сложени за улеснение на хората.

И така стигнахме до параклиса Свети Теодор Тирон (в превод от гръцки означава „млад войник“). До колкото се запознах на негово място в средновековието е имало манастир до голям лековит извор. Счита се, че през 864г. самия хан Борис пристига в града и приема християнската вяра в същия християнски храм. За съжаление всичко е разрушени окончателно в началото на османското владичество.



След кратка почивка, състояща се в оглеждане на красивата растителност продължихме към близкото бистро за да "презаредим" коремите си. Очаквано там беше пълно с хора и едвам намерихме място да се "паркираме". Все пак успяхме да седнем и поръчаме ядене. Естествено по чист български обичай леко прекалихме с яденето и се налагаше задължително да се продължи с разходката за да "олекнем". Поехме по пътя за зоогическата градина (за другите неща живот и здраве ще има и друга възможност).

С помощта на табелките стигнахме до зоопарка. Признавам си, че той беше по-голям отколкото очаквах. В него се отглеждат около 400 екземпляра от приблизително 80 вида бозайници, птици и земноводни. Могат да се видят животни от почти всички континенти: Европа – кафява мечка, благороден елен, сърна, рис, вълк, лисица, Азия – тигри, як, Северна Америка – енот, Южна Америка – ягуар, лама, Африка – лъв, щраус и Австралия – ему, папагали. Доста от тях обаче се бяха отдали на следобедна дрямка като тигъра на снимката(определено не му беше до снимки), а други бяха "избягали" от клетките да си кълват на воля. За моя изненада, срещнах един доста любопитен щраус, който ми се вреше в камерата. Дори си мисля, че искаше да си направим обща снимка, защото посягаше да ми вземе телефона на няколко пъти. ☺

Денят мина сякаш неусетно и се наложи да поемем в обратна посока към колата. Всички останахме доволни от престоя в Стара Загора. За финал решихме да посетим някои от големите магазини в града преди да се отправим обратно към Пловдив. И именно на паркинга бяхме изпратени със страхотен залез (за съжаление всичките ми снимки са от телефона).

 

Прочетете още:

---

► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив

Снимки: peSho