Асеновата Крепост

Един страхотен ден


През изминалите почивни дни бяхме на лека разходка до Асеновград. Времето беше с почти летни температури и обещаваше един страхотен ден. Сутринта бързо "стегнахме багажа" и потеглихме с колата. След 20 минутно каране по "бойковата" скоростна отсечка, която естествено по български не е довършена, няма достатъчно знаци или ограничения, маркировката може да те откара в близката нива, НО пътят е отворен и свободен за "пилотиране".


Крайната ни цел беше Асеновата крепост, наричана гордия страж на Родопите. Продължихме с колата до подножието на крепостта и след това поехме с бодра крачка нагоре. Естествено трябваше да се върна до колата, защото телефонът ми беше изпаднал от джоба. Последва едно наваксване за да стигна семейството ми и така за пореден път разбрах колко застоял живот живея. Определено имах нужда е от това разкършване. Няколко пъти съм посещавал това място, но всеки път ми се вижда различно все едно го преоткривам на ново. Самия терен е направен и обезопасен сравнително добре като това прави разходките до там още по-приятни. На едно от най-високите места в акропола е поставен телескоп, през който можем да наблюдаваме Асеновград. На върха гордо се вее и българския трибагреник. В самата крепост е отворена за посетители църквата “Света Богородица Петричка”. Любувахме се на всичко там, на красивата природа, която ни обгръщаше от всички страни и усещах как дишам. Чувството на гордост започна да тече във вените ми. Определено със скромните ни камери от телефоните няма как да уловим цялата красота, която се е родила на това място, усещането което те кара да настръхваш само защото си там. Затова моя съвет е ако ходите там или на някоя друга забележителност в България да се заредите с добър фотоапарат. Ако не го направите най-вероятно ще съжалявате. Отделете един следобед и се насладете на това красиво място.

Само нетърпението на сина ми и това, че не го свърта на едно място ме накара да отделя само час и половина на това място. Решихме да потърсим заведение да похапнем. Със закачки и бързо темпо на обратно стигнахме колата. Насочихме се на място, където бяхме установили, че има детски кът. Но уви, не бяха изкарали всичко и имаше само една пързалка. Както се казва по-добре е от без хич. Седнахме и зачакахме да ни вземат поръчката (толкова познато нещо в БГ). След има няма 20 минути бяхме забелязани. Последва поредното чакане, все едно бяхме поръчали цялото меню, но нищо не бързахме, а и сина ни се заигра. След още 30 минути дойде част от поръчката и го извикахме и той да похапне. Първото ястие свърши набързо и му обяснихме, че останалата част ще дойде след малко и ако иска да си поиграе още за да не чака при нас. Да ама не! Дойде сервитьорката и поиска да платим сметката, защото смяната и свършвала. След още малко чакане попитахме какво стана с нашата поръчка. След съгласуване с кухнята ни бе заявено, че са я забравили. Попитаха ни дали желаем да я направят при положение, че е платена... В крайна сметка поне беше вкусно!

**Като заключение искам да кажа, че този ден си го "пиша" като един прекрасен ден!


Прочетете още:


Калофер и чувството за свободата
Ботаническа градина Борика
Енергийно поле в Пловдив

Снимки: peSho

1 коментар:


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape