Отдих в Загражден

Природа, чист въздух и още нещо...

Морското ни приключение за тази година стигна до своя край, но ни предстоеше да си починем от морето с планина сред природата! Търсихме си спокойно място, откъснато от градския шум. Затова драснахме набързо списък с нужните храни за седмица, отделихме около 150лв. за да ги купим и след ден спане вкъщи с нетърпение потеглихме към Комплекс Бозукови в с. Загражден.


Мястото ни бе препоръчано от колежка на жена ми. Разгледахме в интернет каквото намерим за селото и мястото като цяло преди да направим избора си. Наистина ни допадна и затова не се поколебахме да направим своята почивка именно там! Разстоянието от Пловдив до Загражден е 106км. като се мине през село Давидково. Бяхме предупредени, че пътят през с. Белица е по-пряк (около 70км.), но става само ако сме с джип.

Сутринта станахме, метнахме всичко в колата и с две чаши с кафе както и едно дете отзад потеглихме към следващата дестинация. Пътят започна гладко, докато не преминахме разклона за град Лъки. Така до село  Давидково, усетих на места как ми се "отделят" леко пломбите в устата, но като цяло пътят беше в добро състояние. Поради многобройните завои и ниската скорост, успях да забележа, че на почти всеки километър има изградена и поддържана крайпътна чешма. Определено тук в този район човек не може да остане жаден. Дори на една от тях спряхме и се "почерпих" с ледената свежест от природата. След това обратно в колата и газ към заветната цел. Очите ми се напълниха с доста красиви гледки. Стигнахме до село Давидково, спряхме и се замислихме на коя посока да поемем от снимката в ляво. Е там не открихме село Загражден, явно са "забравили" да го отбележат. ☺

След още 12км. стигнахме до крайната точка. Не бе трудно да намерим и Комплекс Бозукови. Вратата беше отключена и така вече се намирахме в двора, но хора не видяхме. Обиколихме къщите и наистина "жива душа" нямаше. Обадих се на лицето за контакт дадено от сайта при резервация (Андрей Бозуков), който се оказа, че пътува. Извини се и ни упъти в коя стая да се настаним. След час, два започнаха да идват и други гости като аз бях в ролята на портиер по неволя.

Комплексът е оборудван с всевъзможни неща. Има посуда, печки, котлони, съдомиялна, пералня, хладилници, аспиратор, ел. скара, камини, огнища и какво ли не още. Това спомага напълно за приготвянето на ястия. Ние се бяхме приготвили за риба фагри и царевица на жар, пържоли и шишчета на жар, пълнен заек на фурна. За закуска имаше по-леки неща, а и за всички гости се полагаше безплатна такава. Жените от селото са винаги готови за родопски специалитети, но ние пожелахме баница.

Тук попаднахме отново на идеално време за почивка. През деня температурата се покачваше до 25-27 градуса в периода между 20-25 август. На втория ден синът ни дори се потопи малко в детския басейн и си поигра. Лошото е, че после му се появи афта в устата и се наложи разходка до Баните (на 30км. разстояние) на другия ден за да търсим аптека. Останахме малко там за да си поиграе на хубавата детска площадка там преди да се върнем обратно в Загражден. По залез слънце обикновено мръвките се заиграваха на жарта, а аз бях с бира в ръка. Така с помощта и на жена ми, която подготвяше всичко преди да загрея скарата, си приготвяхме вкусните вечерни ястия!

 

Природата, която ни заобикаляше беше страхотна. Пълно е с красиви гледки и приятни пътеки в близката гора. Там човек може да усети миризмата на бор, чистотата на въздуха. Всеки ден се разхождахме до селските магазинчета за да купим по нещо. Направихме и лека обиколка в гората. Намерихме си малко диви къпини, явно за малините и ягодите бяхме закъснели. Чухме как кълвач си търси храна по дърветата. Направихме си снимки за спомен. 

Престоя ни в Комплекс Бозукови в село Загражден остава като едно запомнящо и приятно преживяване за цялото семейството.

Прочетете още:

---

► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив

Снимки: Личен архив