"Бягство" към планината
Може би така от нищото се роди идеята за едно гостуване при мои колеги от университета. На жена ми ѝ щукна да отскочим до там като стана дума за липсата на сняг. Оказа се, че и там няма грам останал такъв, но това не ни попречи да видим наши приятели, които не сме виждали повече от година.
Честно казано не ми беше много до пътуване точно сега. Но като си помислих как сина ни ще се радва на една такава разходка, а и ще видя тези шемети, реших да не се дърпам много. Подготвихме се с малко подаръци за тях и малкия им наследник. Заредени вече и с нужното настроение както винаги, ние потеглихме за едно бързо кафенце в Смолян без преспиване.
Времето и пътят бяха отново с нас както на отиване, така и на връщане. Хванахме слънце на изкачване и сух път почти през цялото време. За щастие нямаше свлачища или затворени участъци. Така неусетно стигнахме до Пампорово, където вече се намираше сняг и децата си имаха специална снежна пързалка за добро настроение. Не се спряхме, но поне видяхме сняг. След още малко изминал път стигнахме Смолян. И тук за поредна година не уцелихме точно пътя до нашите приятели. Така ние завъртяхме през целия им квартал за да си го припомним едва ли не. То не бяха изкачвания, то не бяха завои и спускания. Все едно бях на увеселителен парк. Дори в един момент спрях за да изчакам "жизненоважния" разговор между двама съседи проведен от колите си (близо 5 минути). Но накрая след тази въртележка с колата, видяхме и тяхната къща. Е, леко променена външно с един етаж отгоре, но си беше тяхната.
Бяхме топло посрещнати, а децата след леко първоначално стъписване започнаха да си играят все едно се познават с години. Хапнахме набързо по едно, две парчета пица и игрите продължиха. Имах чувството, че много говорим и нищо не си казваме. Така кратко ми се струваше времето там. Неусетно стана 17ч. и трябваше да се ориентираме към Пловдив. Да ама не, няма кой да ни пусне. Започна се едно уговаряне да останем, къде сме бързали, от кога не сме се виждали... Ние не се бяхме приготвили и за оставане. Нищо не си носихме като багаж. Но сина ни каза тежката си дума, че иска да остане и какво да правим, тотално бяхме безсилни. Взехме решение да останем една нощ и да си продължим раздумката.
Отидохме до кварталния магазин да вземем малко мезета и неща от първа необходимост за нас. Този път пропуснахме обиколката на цял един квартал. Естествено не може да минем и без бира (то за мен тя спада в нещата от първа необходимост). Натоварихме колата и бързо гледахме да се приберем, защото ни посрещнаха с едни прекрасни 15 градуса, но скрие ли се слънцето не остава и помен от тези градуси.
Гостуването ни продължи с вкусна вечеря, весели деца и сладки приказки. Припомнихме си малко случки и от минали събития и това как вече не се виждаме често както преди. Има си я тази лека носталгия как е било преди, но няма как да е същото. Всеки си гради собствено семейство и сам избира как да продължи напред. Важното по-скоро е да не се забравят хората, които са били част от живота ни и още повече ако в съзнанието ни са останали само добри неща свързани с тях.
На сутринта естествено на никой не му се тръгваше, но нямахме избор. Опитахме се по-бързо да се организираме, но и това не ни се получи. Когато на човек му е приятно на дадено място, той не усеща как лети времето. Така си стана и обяд. В крайна сметка успяхме да стигнем до колата и да я запаля. И аха да тръгнем ама не! Останахме поне още 30 минути отпред с работещ двигател. Трябваше да си вземем довиждане и с останалата рода, която все пак успя да ни бутне нещо за спомен от това гостуване. Една тиква, тяхно производство, която беше приготвена за ядене още на същия ден.
На връщане искахме да минем през Кричим и затова поехме по пътя за Девин през Стойките. Увериха ни нашите приятели, че пътят е обновен. Оказа се точно така! Радвах се на хубав асфалт без дупки и приемливи метеорологични условия по това време на годината. На влизане в Широка Лъка спрях да си взема един магнит за спомен от това зареждащо място. След това продължихме да се движим покрай Язовир Въча и нямаше как да не отбия колата за малко за да запаметя тази красива гледка, която ни заобикаляше. Е, "взехме" си и малко сняг за Пловдив, но той се изгуби по пътя...
Прочетете още:
► Загражден и премеждията след това
► Отдих в Загражден
► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар