Едно пътуване с влак

 

Пътуване върху релсите


Е, наложи ми се и на мен да "хвана" влака! Вярно, причината беше служебна, но все пак се повозих за да си "свиря часовника" за моментното състояние на влаковете в държавата ни. Очакванията ми не бяха големи на базата на цялата помия, която се сипе по БДЖ.



Сутрин по това време на годината в Пловдив си е обичайно хладно. Бях си закопчал до горе якето и нахлузил качулката на главата. Чаках да дойде влакът за да се качим вътре с колежката ми. Трябваше да отидем до гара Септември за да отстраним един възникнал проблем. Логичното стана, влакът си дойде и "скокнахме" вътре. Още с качването си махнах качулката и се разкопчах. След има няма пет минути дори си махнах якето. Оказа се, че така оплюваните влакове са си доста топлички.

Тъй като влакът беше пътнически, а не от бързите се наложи той да спира на всяка една спирка, която дори не знаех, че съществува. Всичко беше идеално, съобщаваха ни коя след коя спирка следва, но нямаше как тази идилия да не бъде нарушена. Съседите, които бяха заели две от четирите седалки явно сметнаха, че никой няма право да сяда при тях. Отпъдиха двама души с думите, че било заето (манталитет какво да ги правиш). А за капак, служителите на БДЖ хванаха един мургав индивид, който закъснявал за работа и затова бил без билет. И какви сме били ние такива българите да се заяждаме с хората без билети. Ами да, драги ми манго, аз ли да ти плащам и билетите по влаковете. Другите неща, които намазвате от държавата явно са ви малко...

Стигнахме до гара Септември и се заловихме за работа. Гледахме да се по-експедитивни за да може да хванем първия възможен влак в обратната посока, че и Пазарджик ни чакаха. След близо час бяхме готови за път. Имаше още около 15 минути до влакът. Видяхме отпред началник влака и се заговорихме с него. Приятен и любезен човек се оказа. Всеки сподели неволите си, пошегувахме се и не след дълго потеглихме. Вътре ни посрещна отново приятно топъл вагон. Трябва да отбележа, че на отиване и на връщане вътре беше чисто на където и да погледне човек. След около 15 минути бяхме в Пазарджик.

Упражнението се повтори. Слизаме, бързаме да приключим работа и отново на коловоза за следващия влак. За щастие свършихме по график, а дори и профилактика на един компютър успях да направя. Та този път чакахме не пътнически, а бърз влак. Определено се усети разликата с времето за пътуване. На много спирки само им "помахахме" без да спираме. Качихме се в първа класа (не го бях правил от доста години). В купето бяхме с един незрящ човек. Питаше ни за всяка следваща гара за да не би да изпусне своята. Оказа се, че е до Пловдив (както и ние). Та така поне направихме едно добро дело и помогнахме на човекът да слезе от влака. Единственото лошо тук бе кондукторът. Явно той си мразеше работа и на проверката беше видимо намусен и сопнат, но нищо, то такива като него "валяло" навсякъде...

*** В заключение, искам да изкажа положителното си мнение за българските железници. Стига сме гледали с лошото, защото така ще ни мине животът. Вярно, алтернативен транспорт не липсва, но не мисля, че е лош вариант да си клиент на БДЖ. Аз лично го предпочитам пред тесните и несигурни автобуси!



Прочетете още:


Огнен влак

Снимка: bnr.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape