Нареченски Бани

Нашата импровизирана почивка

По идея на жена ми и одобрение от двама ни, решихме да си спретнем една лека почивка от града. Набързо се разрових из сайтовете предлагащи места за настаняване, започнах да ѝ пращам оферта след оферта. След като отхвърлихме няколко предложение, ние се спряхме на Нареченски бани. Естествено ни грабна цената, която беше наистина народна, а разстоянието от Пловдив до там е има-няма 50км. Хем наблизо, хем и евтино.


Нашия избор беше Къща за гости Трите Бора. Докато вкъщи се подготвяха за пътуването, аз доработвах до обяд, че все пак пари си трябват! Когато се прибрах, всичко беше почти готово за път. След бързи довършителни работи с багажа бяхме готови да "палим" колата. Движението до преди да излезем от града беше леко натоварено, но си го обяснявах с това, че е петък и беше хубаво време (явно и други като нас са бързали да избягат от Пловдив). Послушахме малко музика, загубихме на няколко пъти обхват от радиото в колата и взехме, че пристигнахме.

Паркирах колата ей там някъде горе дет се вижда ресторантът на първата снимка. Върнах се да я спра по-близо до главния път и настигнах моята "чета". Влизаме вътре за да питаме към кого да се обърнем за настаняването. Мъжът, който се оказа и собственик ни обясни, че тук било само ресторант, а мястото, където трябва да се настаним се намира на 700 метра от тук. Предложи да ни закара за да ни покаже къде е точно мястото. Обясни ни как пеша се падало по-близо, защото можем да минем през едно мостче напряко (нямаше как да не щракна река Чая).

Човекът ни заведе до къщата и ни показа стаята. Личеше си, че е правена с желание и е изпипана до последния детайл. В двойната стая, която бяхме резервирали, за сина ни се падаше един не малък ъглов диван, който се преобразяваше в доста прилична спалня. Разполагахме с голям '43 инчов телевизор с много телевизионни канали и с възможност за безжичен интернет към него. Побързахме да си оставим багажа и да се поразходим, докато е хубаво времето. Защото точно тогава разбрахме, че жена ми е останала без зимно яке и ще я топли едно пролетно, кожено якенце.

Закарахме малкия да поиграе на близката детска площадка, а вечерта я завършихме в ресторант "Трите Бора". Определено успяха да ме изненадат с доста вкусна храна, която изглеждаше и прясна. Отношението към клиентите явно е на високо ниво, а кухнята се старае да угоди на всички вкусове. Това бе и причината на следващия ден да опитаме едно от предложенията за закуска. Спряхме се на едни наистина огромни мекици, които едвам изядохме. Изпихме си кафетата и отново поехме на разходка. И както напоследък става с нашите почивки, една колежка на жена ми се оказа от Нареченски Бани и за капак били там, а къщата им била съседна на мястото, където сме отседнали. Това означаваше само едно, една непринудена среща с нас и на дъщеричката им с нашия малък мъж. Наистина двамата си бяха сладка гледка макар, че си имаше от всичко. От срам до игри и цупене (от страна на сина ни). А ние общо взето си прекарахме деня с тях и така неусетно приключи импровизираната ни почивка.

***Май нещо не ни стигна времето. Мина доста бързо, но става така, когато е било приятно. Не успяхме да обиколим всичките интересни места в областта така, че не се знае... Може някой ден да има втора част от тук!


Прочетете още:

---

► Смолян - едно спонтанно гостуване
► Загражден и премеждията след това
► Отдих в Загражден
► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив

Снимки: Личен архив