България за циганите!

А защо и ние да не сме цигани?  

 

  След като се замисля какви привилегии имат те, няма как в мен да не се роди едно желание да ме причислят към тази паплач! С какво те са повече от българите, че биват закриляни от сумати организации? Или на тях просто така им е удобно, един път да твърдят, че са българи, друг път, че са турци, а на личните им карти какво пише? Едва ли в графата националност пише циганин (пардон ром). Питам се как ги определиха като малцинство като скоро ще са повече от обикновените българи? Може би по цвета на кожата или по миризмата, а господа управляващи? Ако това е достатъчно да побързам към някой солариум и да не се къпя с месеци. Така може би ще ме класирате към богопомазаните ви избиратели!

  Когато достойно получа статут на циганин (от гръцки: αθίγγανοι, асингани - "недосегаеми"), аз ще мога да се възползвам от многото облаги достъпни само за тях. Ще съм под енти на брой протекции и така спокойно мога да не си плащам тока (а не както до сега да ми го спират независимо, че съм го платил), защото циганите сме изобретателни и можем да ползваме различни източници като лампите от уличното осветление. Сметките за водата да си се трупат, то така или иначе няма кой да я спре като по лична карта се оказва, че живеем на съвсем друг адрес. И ако стане чудото някой да има смелост да спре кранчето, то реката е наблизо. С отворени обятия ще посрещнем заразите от там върху децата, тъй като така ще качим още малко процента на инвалидността им. Или ще си ги заразим с нещо, за което знаем, че ще имаме парична полза. Хем още помощи, хем безплатно лечение без да се осигуряваме. Ако това не стане и те погинат, ние "орките" ще продължим да не сме наясно с думата презерватив и за какво се ползва той. Така жената ще произведе 7-8 чавета, от които все ще намерим с какво да ги разболеем за пред социалните. После с нашите документи ще минат и другите квартални хлебарки пред институциите за да получат поредната доза помощи, защото ние циганите сме си задружни и сме си ги заслужили.

  И след като имам голямо племе ще си харесам място за да си построя голяма къща. Не ми трябват разрешителни или да купувам земя, нали съм си откраднал достатъчно материали за строежа, а и съм от циганите. На нас ни е позволено, ние не сме като смотаните българи, които спазват закони. Ако някой дръзне да бутне после къщата ни тежко им. Ще ревем, че ни оставят без дом, макар да караме лъскави коли и сме отрупани със злато. Ще заплашваме, че нямаме работа и нямаме друг избор освен да крадем и изнасилваме простите българи. Ще съдим държавата в Страсбург, че не ни дава жилища, а ни бута единствения покрив над главите. Тя е длъжна да ни подари жилище без да плащаме наем, но също така и да ни хранят и поят безплатно. Ние може да не знаем български говоримо и писмено, но сме наясно с всеки един закон в тази държава, всеки член, всичките алинеи. Зад нас стоят много адвокати и политици, защото никой от тях не иска да чуе това от нас "исках да гласувам, обаче по принцип нямах желание". Това е поредната "умна" приказка от битието ни.

  Като циганин аз  ще си крада, убивам и изнасилвам без притеснения, защото ми е позволено. Ще обираме възрастните хора по селата. На тях пари не им трябват, но на нас да. Все пак сме социално слаби от малцинството многодетни семейства и с помощи на месец само около 2 000 лева. В правото си на циганин ще мога да карам кола без книжка и да возя толкова хора, колкото може да се натика вътре. А ако нямам такава или не съм окрал от някъде още, ще си впрегна каручката, ще обикалям из града докато коня понася ударите ми с камшик и сере навсякъде. И ако това нямам като налично средство не ми пречи да ползвам градския транспорт и БДЖ без пари, защото съм винаги за една спирка и ще направя скандал ако ми искат билет.



ПП: Описаното тук е плод на реалността покрай мен като се извинявам на 1% от циганите, които са създадени от качествен "материал". За съжаление в тези примери влизат и все повече българи, тръгнали явно по течението на циганизацията!



Снимка: ovarna.bg

24 МАЙ

Честит празник българи!

Денят на славянската писменост се отбелязва за първи път по идея на Найден Геров на 11 май през 1851 година в Пловдив. Като официален за България е отбелязан през 1991 година. Създатели на глаголицата са Светите братя Кирил и Методий, известни като Солунските братя. А кирилицата позната ни сега е била създадена от техния ученик Климент Охридски след като е започнал да прави нови по-ясни букви и писмена.

Нека не забравяме делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Те са дали писмеността на славянските народи не само на българите. Българският език е изключително цветен и труден. Трябва да го опазим от модернизацията с навлизането на все почече чуждици. И аз не се усещам доста често когато ги ползвам, но поне се старая да съхраня езика и азбуката си като изцяло избягвам да ползвам модерната "шльоковица". Било и с риск да допусна някоя правописна грешка. Знам, че като я видя ще се поправя и ще се постарая вече да не я допускам. Няма безгрешни хора.


Един народ спира да съществува, когато забрави историята и писмеността си!

Научете повече за празника:

Тук

https://bg.wikipedia.org

Снимка: libruse.bg

Сектите - тихата прокоба

  Напоследък често ми се случва докато вървя по улиците да виждам едни добре облечени хора с черни панталони и бели ризи. Здраво в ръце прегърнали скъпа за тях книга и тръгнали "на лов" за хора. Тази картинка много ми напомни за това как преди години загубих връзка с един мой приятел именно от такива хора, търсещи внимание от всеки срещнат. В мен се пробуди вътрешна агресия, но определено не мисля, че ако я стоваря върху тези хора, то нещата ще се оправят. Всеки е свободен да избира вярата си и като цяло да бъде воден от нея. Но не одобрявам вербуването на хора по улиците и търсенето на техните слабости за да се включат в определена общност или иначе казано секта.

Свидетелите на Йехова "Общество на Стражевата кула"

 

  През 1879 г. започва издаването на "Стражевата кула на Цион" и "Пратеник на Христовото присъствие", които предхождат списанието му "Стражева кула", а през 1881 г. полага основите на дружеството "Общество на Стражевата кула", чиито приемник от 1931 г. е известен с името "Свидетели на Йехова". Произхожда от адвентизма. За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръселроден на 16 февруари 1852 г. в град Алегени, близо до Питсбърг, Пенсилвания.

  В България тази секта се разпространява благодарение на жалби им в Страсбург, че не са били допускани да се регистрират. Поредната грешна политика от страна на Европейския съюз според мен последвана по-късно и с допускането на бежанците (но това е друга тема). За сектите може да се говори много, защото тези общности са много и не спират да се увеличават. Водят се от различни идеали и вярвания, но конкретно погледнато Свидетелите на Йехова се доближават най-много до християнството, защото тяхната свещена книга е Библията. Тя обаче е тълкувана по по-различен начин от лидерите на това общество и проповядвана на подчинените си, като те я приемат напълно без капка резерва. Според мен на това се дължи успешното популяризиране на тази секта сред хората и сполучливото им привличане.

  Хората са станали много наивни и са изгубили вяра в Господ. Допълнено със самота и търсене на смисъл за живот, те лесно биват вербувани, защото сектите са много добри в това да преценят в кого да се целят. И така след като бъдат приобщени и получат точните послания от сектите, хората лесно стават покорни и са готови да извършват всичко за доброто на общността. Губят самоличността си и стават роби на изкривената вяра, а това в даден момент в голям процент се оказва пагубно за тях. Научих, че е направено предложение да се ограничат безразборните прояви на тези хора навсякъде в обществото. Ще им се предоставят обособени части в дадено населено място за техните листовки и агитации. Не знам дали ще има ефект, но все пак е някаква реакция от страна на управляващата маса. Надявам се да има и кой да следи дали се спазват разпоредбите, защото поне за мен в Пловдив един от най-заспалите държавни органи са ОП "Общинска охрана" и "Общинска полиция".

  До колкото съм запознат в по-голям процент от сектантските движения не карат хората да се самоубиват. Това по-скоро става поради лабилната психика на вербуваните. Вътре в тях се образува конфликт на подсъзнателно ниво. И когато не намират друг изход от проблемите си дори в покорните сектантски движения с тяхната безусловна вяра, те решават, че единственото спасение е да сложат край на живота си. А ако добавя и игри като Синият Кит и подобни на нея, модерни за по-младото поколение, нещата започват да стават доста заплашителни.

  Моето мнение е, че сектите са едно много опасно явление за този свят. И все пак всеки е свободен сам да избира религията си и в това на какво да вярва. Но е задължително да се замислим дали дадена вяра не ни "ограбва" като личност и не ни пречи на нормалния живот.

Прочетете повече по темата:

Тук

Свидетели на Йехова и Книга за сектите

Снимка: dariknews.bg

По средата

 

In the middle of nowhere!

 

 

  В следващите редове ще обърна внимание на нашата примиримост  към посредствеността. Много често ми се случва да чувам реплики произлезли от действията на околните като:

• Те не го правят за лошо
• Имат добри намерения
• Толкова си могат
• Не обичат да се забъркват в неприятности
• То държавата ни е такава

  Не твърдя, че като се заеме неангажираща позиция или поведение това ще е фатално за личността. Просто в един момент това поведение се превръща в начин на живот. Човек свиква да застава в тази по-малко опасна позиция с цел да се предпази и "да не се набива на очи". Някой ще се запита кое е страшното от това, а още по-лошото е, че може да го намира за нормално, защото нали са казали "преклонена глава сабя не я сече". Така лека-полека, човек се обезличава и изпада в сянка. Губи и своята идентичност, тежестта на характера си, който се е виждал преди. Това превръща човек в "безгласна буква".

   Ако следват това поведение хората, те логично няма да искат да преминат отвъд познатото им. Ще ограничават своите знания, идеи, мисли и възприятията дори. Това естествено води до ограничаване на мозъка да мисли логично и да се развива. От тук се появява нещо много разпространено при хората днес и това е ограниченото мислене. Когато мозъкът не се развива той закърнява, а когато човек е в такава среда с много хора се получава едно масивно оглупяване. Започва се следване на едни стереотипи, с които лесно може да се манипулира едно общество, вместо да се разсъждава и мисли логично.

  Когато човек е заел тази позиция да е "по средата", той се научава и свиква да бяга от индивидуална отговорност. Може би това е основната причина да се намираме в това състояние като нация. С разни хапчета и диети няма как да се спаси закърняването на мозъка. Би помогнало единствено само като го тренираме и развиваме. Това  може да стане например с четене на книги, с търсене на личностно израстване.

  Трябва да се излезе и от интернет матрицата. С непрекъснатото присъствие в интернет хората изпадат в едно състояние, което може да се нареди до наркозависимостта. Има проучвания, че нивото на четене и възприемането на информация е започнало да се влошава значително сред хората. До такава степен се свиква със стереотипите поднесени в ежедневието, че има опасност хората да ги обземе апатия. Интернет зависимостта може да спомогне с много на хората да си стоят в неутрална позиция (по средата). Тази зависимост помага да се забравят свойства на мозъка като това той да мисли и анализира. Човек започва да се ръководи от фалшиви новини в пространството. Непрекъснатото боравене и висене в интернет вкарва в хората възприятие, че те са винаги наясно с всичко. Забравя се способността да се общува и говори. Речта се променя като тя става разпокъсана и трудно се формира едно цяло изречение, което е пълно с паразитни думи.

  Това са само едни от последиците от позицията да се стои по средата. За мен тя не е нормална. Намирам я като опасна тенденция, която може да е само в ползва на хората, които искат да манипулират една нация. Да ги превърне в стадо овце и така да се следват само командите дадени им от овчарите. Разбира се овчари в нашата държава много и съм на мнение, че те добре подбират стадото си.

  Аз съм избрал да имам ясни позиции и да се развивам. Няма да се оставя да потъна в калта и така да съм част от блатото, защото когато човек се бори винаги намира успех...

Прочетете за българският манталитет:

Тук

Какъв е българският манталитет?

Снимка: pixabay.com

Безопасни ли са онлайн магазините?

Пазаруването онлайн като част от ежедневието.

  Вярвам, че няма човек, който гледа телевизия и да не е попаднал под атаката на рекламите за онлайн магазини. Интернет комуникацията в нашата страна е много развита и достъпна за населението на все повече обществени места. Това е предпоставка за разпространението на интернет пазаруването. Всеки по-често се създават нови сайтове, които се ситуират към този тип търговия. Така се засилва и интереса на потребителя да разглежда тези сайтове и евентуално да направи своята поръчка от тях.

  Определено да се пазарува онлайн е много удобно, защото могат да се намерят страхотни маркови находки на изгодни цени и това да става бързо, без усилия, с безплатна доставка дори до вратата ни. Като удобства можем да включим и големия избор, който ни предлага онлайн пространството, както и лесното следене на актуалните промоции. Но също така интернет пазаруването крие не малко рискове и всеки онлайн активен потребител трябва да е наясно с тях. Запознанството с тези рискове, ще ни помогне да бъдем по-бдителни и да пазим себе си и личните си данни.


  Тук ще изброя най-често срещаните съвети за безопасно пазаруване дадени от специалисти:

1. Трябва да сме сигурни, че сайтът няма да изчезне и че той е законен. За тази цел сме длъжни да обърнем внимание по-подробно на сайта, да проверим основната информация за търговеца - какво е името му, адреса и в коя държава е регистриран сайта. 
2. Друг проблем е свързан с предоставяната характеристика на продуктите. Често сайтовете слагат илюстративна снимка, която коренно се различава като визия от получената стока. Трябва да е ясно, че в рамките на 14 дни след получаването на самия продукт, ние можем да го върнем без обяснения.
3. При пазаруването онлайн потребителите има право на рекламация, като трябва се обърне внимание за чия сметка са разноските по рекламацията. Когато разноските по връщане са за сметка на клиента, това трябва да е упоменато на самия сайт.

 
  Много от потребителите може би не са наясно и какво означава понятието "безопасен сайт". По-голяма част от сайтовете започват с http://, докато url адреса на сигурните сайтове е https://. Този знак "s" показва, че сайтът има специален сертификат за сигурността на личните данни. Това е от изключително значение ако се плаща с кредитна или дебитна карта, както и ако се изисква някаква лична информация при регистрацията на поръчката. Публичните wi-fi мрежи също крият риск от събиране на лична информация и пароли на потребителя от страна на интернет доставчикът. И не на последно място по важност заплащането на стоката е най-безопасно с наложен платеж. По този начин се избягва притеснението за корекното ползване на IBAN, също така си спестява и едно размотаване по връщане на парите при евентуално разваляне на покупката.

  Една от нелоялните практики, които съм виждал в не един онлайн магазин за пазаруване е нереалните намаления. Кампании като "Черен петък", "Ловци на оферти", "Революция на цените" и други такива са добър опит на търговеца да улови вниманието на потребителите. Често обаче преувеличените проценти като "до -70% намаление" се тълкуват грешно. Хората очакват, че всички цени на предлаганите стоки ще бъдат с тази огромна отстъпка. За да изпълни своята промоция, търговецът е длъжен да има продукт, който стига до това намаление. Било то салфетка или телефон е без значение, важното за него е да има формално изрядни документи, а останалите продукти може да си ги държи ако иска и на по-високи цени. Затова е нужно преди пускането на рекламираните промоции да се информираме за цените на желаните стоки. Така цените ще могат да се сравнят сравнително лесно преди крайното решение за покупка. Препоръчително е това сравнение да се направи и в други интернет магазини.


  Пазаруването онлайн се утвърждава като част от забързаното ни ежедневие и затова се налага да сме запознати добре какви са плюсовете и минусите при него.




Снимка: pixabay.com