Хора в неравностойно положение

     Искам да обърна внимание и на хората с увреждания.

     Навярно им е трудно сами да се справят с иначе така простото ежедневие за здравите хора.

     А защо е така? Колко от нас се сещат за тези хора и до каква степен сме съпричастни с тяхната съдба?

      Предполагам, че много хора дори и не ги забелязват. Една от причините е, че те просто нямат възможност сами да излязат от домовете си, нито пък имат и условия за това. Това е така, защото всъщност у нас няма политика за хора с увреждания. Измислят се псевдо мерки от политиците само и само да стигнат до някоя облага, понякога просто за поредния грозен PR. Или за да спазят поредната евродиректива.

     Приели сме здравето си за даденост(допълнително всеки ден се тровим с "модерните" храни, не четем етикетите, пием всякакъв алкохол, пушим цигари и какво ли още не).

     Всяко едно движение в нашето тяло, което на нас не ни прави впечатление като свиване на ръка, крак, подскачане, клякане, ходене, дори усмихване или намигане с очи, то за други това им коства много усилие или им е просто невъзможно. Трябва да се изградят нужните условия на тези хора, за да са социално контактни и да не се чувстват изолирани. Не трябва да се определят като различна група хора, защото те са равноправни с останалите. Грешно е разбирането, че уврежданията им засягат абсолютно всички функции в техния организъм.

Имат нужда да бъдат интегрирани, да бъдат забелязани от хората.

      Вместо на тези хора да им се даде шанс за професионално развитие в часния сектор например, част от тях биват затваряни и изолирани специализирани заведения. И те имат чувства, мечти, семейства както и нужда да изкарват сами прехраната си. А не да се приемат като тежест за обществото.

     Бог изпраща най-трудните изпитания на душите, които имат силата да се справят с тях.

     "Kолкото по-дълбока е скръбта, толкова по-близо е Бог, колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярко блестят звездите. Всички скърбящи и смирени са Божии любимци".

     Така че се замислете когато видите човек с увреждания, колко силен е той и през какво минава за да постигне неща така прости за нас и околните. Нека не ги отблъскваме, а да ги приемем като достойни и пълноценни хора. 

     Нека не забравяме, че никой не е застрахован от злощастно стечение на живота. Всички ние носим в себе си болест, която чака само удобен момент за да се отключи!

Пояснителна страница:   https://pravoslavietobg.blogspot.bg/, https://bg.wikipedia.org/

Войната по пътищата

     Колко от нас имат близки и познати жертви по пътищата? Нещо, което се е превърнало в най-големия геноцид в България като по данни на Министерство на вътрешните работи загинали през 2017г. до този  момент са 597 души, а ранените са значително повече.

     Смятам, че мнозина ще си спомнят за такава лична трагедия. Трагедия породена от безотговорното отношение на шофьорите.

     Тук държавата е до там виновна, че не създала добра инфраструктура, но закони, знаци и ограниченията са факт с цел по-безопасно шофиране. 

     За съжаление е пълно с неподготвени шофьори и голям процент са с много лош манталитет. У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да се случи нищо, 597 души никога няма да се приберат у дома.. Цялата отговорност пада персонално върху човека зад волана. Шофьорите независимо дали са на 18 или на 70 години (макар, че според мен трябва да има ограничение на годините за правоспособност на МПС) трябва да разберат, че от тях зависи не само техния живот, но и на много други хора. И каква трагедия ще сполети семействата на пострадалите или загиналите. Нужно е и възпитание да има в хората, но ако то не е дадено от родителите в ранна детска възраст, няма как да очакваме подобряване на нещата. 

     Проблем идва и от това, че много от младите шофьори не разбират колко е сериозно това да запалиш колата и да настъпиш газта. Макар вече и пълнолетни, те си мислят, че това е компютърна игра или начин да се покажат като смели и важни в тяхната микросреда. Поставят личното си его пред реалната опасност да погубят нечий живот. И пак се стига до това, че човек трябва да има трезво самосъзнание и мисъл.

     Ако след като се качим в колата помислим за нашето семейство и приятели, как искаме да ги прегърнем и целунем, колко те държат на нас и колко ни обичат, то аз съм сигурен, че случаите на починали и ранени по пътищата ще падне рязко надолу .

     Скоростта наистина убива! Това, че ще стигнем някъде с 5-10мин. по-рано не струва един или няколко човешки живота. Дори да сме изгубили желанието да живеем, не е честно да отнемаме правото на друг да живее. 

     Моят апел към всички е да сме по-толерантни по пътищата и да внимаваме с каква скорост се движим. Знаците, ограниченията по пътищата, законите не са написани напразно. Сигурен съм, че всеки разумен човек не иска да попадне в черната статистика и да загуби любимите си хора.  

Нека спрем тази война по пътищата, отговорността е изцяло в наши ръце!


Снимка: bnr.bg

Веган

Що за същество е?

  Това се питам и се замислям, от къде идва цялата тази агресия към останалите хора, които са различни от тях или не са съгласни с техните виждания?
  Според мен всеки е свободен от към това как и с какво да се храни. Не съм видял пропаганда от това да се консумира само месо примерно.

     Просто това си е естествен начин на живот от много векове. Въпросните вегани да се замислят дали са приемали кърма или дали техните родители, баби и дядовци са яли месо?

  Мога да им дам един бърз и лесен отговор. Добитъкът преди години не е бил толкова добре контролиран както сега. Нямало го е модерното разбиране на думата град, който е пълен с молове, биомагазинчета и прочие. Разни фалшиви организации и псевдо природозащитници още не са се били родили. Животните са пасли свободно каквото видят по пътя си. Яли са къде що има боровинки, цвекло, спанак, коприва, билки, плодове и други вегетариански деликатеси. Общо взето животните не са оставяли голям избор на хората да се хранят с друго освен месо. Няма как това да се изкорени от естествените навици за оцеляване на човек драги ми веганчета!

  В някакъв момент от живота на веганите явно се е случило нещо и е обърнало тяхното възприятие за храната, за което никой не ги съди. Защо тогава те са тръгнали да съдят? Може би поради липса на витамин B12, A и D, калций и цинк, които ги има в месото, яйцата, рибата, млякото и тази липса при тях води до психически проблеми. В същото време веганите са принудени да си ги добавят с хапчета за да имат нормален живот. Или защото просто са развили комплекс за малоценност, защото никой не им обръща внимание. В тях това води до ярост към всички дори и към вегетарианците. Може би и за това правят опити да създават конфликти с разни паради и демонстрации по уличите...

  Хората са станали много злобни щом и за такива неща създават пререкания. Има много по-важни неща и опасности, които са надвиснали над нас. Не сме далеч от самоунищожение с тези световни конфликти и тази фанатична религия, която е плъзнала пипала почти из цялата планета.  

  Трябва да сме толерантни към околните и да не търсим винаги негативното. Да се научим на компромиси и да разберем, че не сме безгрешни. Дали сме вегани, вегетарианци или месояди си е право на собствен избор.


Снимка: pikabu.ru

"За животните с любов"

     "За животните с любов" - е най-малкото, което може да се каже за животните. Тук ще обърна внимание най-вече на домашните любимци, макар че фразата правилно се отнася до всички животни.

     Когато в нас се породи желание да имаме животинче, трябва да се замислим какво би означавало то за нас. Трябва да му покажем и дадем любовта си, а не за нас да е просто една прищявка. Те са живи същества като нас.

     Един ден видях много хубава снимка в интернет със заглавие "10-те кучешки заповеди" и съм решил да ги споделя тук:

1. Моят живот е средно 10-15 години. Всяко отделяне от теб ще е болезнено за мен. Не забравяй това когато ме избираш.
2. Дай ми време да разбера какво искаш от мен.
3. Имай ми доверие. Това е важно за мен.
4. Не ми се ядосвай за дълго, не ме затваряй и наказвай. Ти имаш своята работа, своите занимания, своите приятели. Аз имам само теб.
5. Говори ми понякога. Дори да не те разбирам, разбирам гласа ти когато ми говориш.
6. Както и да се отнасяш с мен. Аз никога няма да го забравя.
7. Запомни преди да ме удариш: имам зъби, които могат да счупят костите ти, но избирам да не те захапя.
8. Преди да ме обвиниш в липса на дисциплина, упоритост или мързеливост, се запитай дали нещо не ме притеснява.
9. Грижи се за мен когато остарея. Ти също се остарееш някой ден.
10. Взимай ме на различни пътувания. Всичко е по-хубаво за мен, когато си там.

ПОМНИ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ!

     Дали са добре написани мисли от някой обикновен човек или са правени проучвания с поведения на кучета не е толкова от значение. Поне лично мен ме карат да се замисля, какво въздействие имат действията ми върху кучетата и не само. Дали е куче, котка, хамстер, рибка или нещо друго на нас ни се дава възможност да се грижим за живота на някой друг. И нека проявяваме отговорност за действията и постъпките си. Животните за съжаление в даден момент могат да ни се видят по-любвеобилни, по-добри, по-истински, по-предани и защо не по-загрижени за нас отколкото някой друг човек.

     Поради тази причина не бива да считаме домашните любимци за прищявка или даденост. Те ни са поверени от вселената, за да ни разкрие поредния урок в нашия живот.


Снимка: bnr.bg

FACEBOOK

     FACEBOOK е една виртуална секта, един клюкарник. 

     Всеки ден някой ни учи как да мислим, какво да правим, кое да споделяме и какво да качваме. 

     Явно така ще се оправим с криене зад монитора и пускане на интелектуални копирани статуси или "забавни" статусчета, които завършват с неща от сорта на: "Сподели или те грози нещастие", "Споделете това и ще сте щастливи" и много други гениални мисли...  

     Този някой в същото време се залива от смях и гледа сеир на виртуалното стадо. 

     Важно е да си направим една профилна снимка в тоалетната с джуки мясащи на маймунско дупе, защото така сме актуални и харесвани като това ни повдига самочувствието. Нека групово затъпяваме и се страхуваме от слънцето, което грее навън. Да забравим какво е кислород и да се тъпчем с дюнери пред мониторите докато четем поредното "проповядване" на тема как да сме щастливи, какви диети да спазваме или как да дишаме. А ако пуснем покана за игри към всички наши приятели сме достигнали до своя апогей!

     Защо ли си мислих, че FACEBOOK е нещо различно от представеното до тук? Нищо, явно грешката е в мен и това е съвременната представа за социален живот и контакти.


Снимка: zabarcelona.com