"Отровните" бащи

  Питам се защо? Защо правите деца и ги обричате на страдания и кое ви дава правото да проваляте един нов и необременен живот? Навярно има много хора със съдба подобна на моята. Съдба превърнала се като част от семейното битие. Роден съм в едно нормално българско семейство с майка и баща. Имам брат по-голям от мен, през годините бях заобиколен от баби и дядовци. Какво по-хубаво от това нали? По-хубавото може би щеше да е ако имам нормален баща.

КифлЪ

  Не и не, блогът ми не е станал кулинарен! Тук не става дума за така вкусните закуски, които се продаваха преди 10-15 години. Темата е за жените през последните години и как те вървят към морален разпад. А тестената закуска претърпява индустриален разпад, но това е друга тема. Както се казва "нещата не са такива каквито бяха".
Целите и самите ценности на младото поколение коренно се е променило. Ролята на кифла може да се определи като средство от жената за да се сдобие с класа в обществото, отрупана с пари и власт.

А някой кара колело...

  Винаги съм мечтал да карам велосипед. Като дете имах няколко модела съобразени с възрастта ми. След като поотраснах имах период, през който не притежавал "колело". Но страстта ми към тях си я имаше. Много ме е яд, че в града ми няма нужните условия да се упражнява този вид алтернативен транспорт. Мина време и години за да се стигне до там, когато си закупих отново велосипед както и жена ми. Бяхме толкова ентусиазирани и често ходихме до гребната база в града ни да покараме.

Грозната страна на парите

 

Парите са нещо мръсно!

 

 Замисляли ли сте се дали е възможно парите да са нещо лошо? Според мен се оказва, че от стремежа ни да изкарваме и имаме все повече пари, ние се самозабравяме и променяме възгледите си! Борим се за бързо богатство, но поставяме под заплаха личността си!

2 ЮНИ

Почитаме паметта на Христо Ботев.

  Сирените днес, които започват да вият в 12:00ч. ме настигнаха точно до паметника на Христо Ботев в град Пловдив. Бях изпълнен със смесени чувства заради няколко псевдо-човека, които на фона на всички стоящи с наведени глави, явно имаха толкова спешна работа, че едва не ме отнесоха, докато бях спрял в знак на почит към паметта на един велик поет и революционер. Ето в това виждам лошото, защото повечето стават истински българи именно през тези 3 минути и само тогава. След това всичко си продължава по старо му! Пример за това са тези движещи мекотели.

  Иначе по време на страшния вой на мен ми се напълниха очите със сълзи. Замислих се отново за всички герои, които са си дали живота за родината. Каква любов е имало в тях, с каква сила и вяра са бранили границите ни. Вярвам, че няма как това нещо да се изкорени от нас. Винаги ще има и е имало предатели, но никога не сме отстъпвали. И примера с Христо Ботев е показателен, че "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира"!

  Когато загубим вяра за по-добър живот в България е добре да се сетим за следното послание:

КОГАТО СИРЕНИТЕ ЗАВИЯТ СТРАШНО, ТИ СПРИ СЕ - ЗАМИСЛИ СЕ. ПОГЛЕДНИ В ПОЛЕТО ИЛИ БАЛКАНА И ПОМНИ, ЧЕ ТОЙ УМРЯ, А ТИ РОДИ СЕ!




Снимка: bultras.com