Разхищението на храна е една опасна тенденция!
В България по подобие и образец на по-развитите страни се цели въвеждането на една култура на хранене, която от своя страна води до изхвърлянето на не малко годни за употреба хранителни продукти. Разни диетолози и ТВ предавания си плюнчат само езиците, защото единствената им цел е рейтинга.Те не разглеждат нещата от екологична гледна точка и едновременно с това не запознават аудиторията си с правилното съхранение на продуктите и пълноценното им използване за да се избегне тяхното изхвърляне. Ако се обърне внимание на този аспект той минава толкова бързо и така накратко, че е трудно да се улови от зрителя. Като цяло липсва социална ангажираност. Тук е нужно и държавата да се намеси реално, а не само да се ръководи от популистки течения, целящи да им донесат дивиденти. Усилията за спирането на хранителното разхищение дори е необходимо да се включат в политическите програми на партиите.
Ние трябва да разберем, че изхвърлянето на хранителни продукти е много грешно. Според мен един от най-ефективните начини това да се разбере от народа е като му се обясни нагледно как влияе разхищението на хранителни продукти персонално върху семейния бюджет. Всяко домакинство би спестило не малка сума пари погледнато на годишна база пресмятане. Трябва да се грабне интереса на хората и по възможност да се превъзпитат техните хранителни навици още от пазаруването. Живеем във времена на пазарна икономика. В магазините е пълно с хранителни стоки. От тук следва да разберем, че няма никакъв смисъл да се презапасяваме с продукти. Повечето от тях са малотрайни и при едно недоглеждане още в магазина, лесно можем да се сдобием с почти бракувана стока. Това се отнася най-вече за месото, плодовете и зеленчуците.
Магазините от своя страна е необходимо все по-смело да участват в борбата срещу изхвърлянето на годна храна. А не да се правят на хитри като маскират скапаната стока с по-свежа от същия вид и да се надяват на разсеяни клиенти. Нужни са добри мениджъри, които да ръководят този процес и да следват правилно хранителните течения. Така те биха помогнали не само за намаляването на бракувани стоки в техните обекти, но биха увеличили и своя портфейл.
Като пример мога да дам една моя случка, когато работих като аранжор във фирма, която логично фалира след като беше закупена от българи и ръководена от български "мениджъри". Става дума за престижната преди време Пикадили. Там аз бях навикан и обвинен, че поетата от мен самоинициатива, целяща да помогна на колега от друг отдел е била чиста загуба на време и скатаване от работа. А причината за цялото мъмрене беше, че докато нареждам сутрин зеленчуците, аз съм оставил няколко зелени чушки с потъмнял връх да се продават. Като конското продължи с въпрос "Ти тези чушки би ли си ги купил?". Естествено не останах длъжен и отговорих, че явно управителите скоро не са пазарували от пазарите, където има в пъти повече истинска стока, отколкото в предлаганите "идеалните пластмасови играчки без драскотина и изгнило" с етикет зеленчуци по големите магазини.
Изводът тук е, че в стремежа на псевдо мениджърите да предлагат колкото се може "по-красиви" плодове и зеленчуци на хората, те изхвърлят голямо количество годна храна в огромни контейнери. А от там продуктите отиват директно на сметището.
Редно е всеки от нас да се замисли какво има в торбата с отпадъци в своя дом. С едно рационално пазаруване съпроводено със списък от най-нужните продукти на нас би ни спестило както пари, така и угризения от изхвърлянето на продукти от различен произход. Замислете се само колко гладни хора има по земята докато ние хвърляме огромно количество храна в коша за боклук...
Снимка: pixabay.com
