Ужасът на вредните храни

Всеки е минал през момент, когато му се е дояло нещо малко, залъгващо апетита. 

     Така се почва ровенето по шкафовете. Когато видим опаковка от чипс, шоколад или бисквити в него, вкусът им е вече в устата ни. След задоволяване на нуждата от хранителните "бомби", ни достига чувство за вина. В повечето случаи сме наясно какви ще са последиците от тези храни за нашия организъм.

     Предстои ново зареждане на "шкафът с удоволствия" и удобното настроение да прибегнем пак към него (обикновено когато сме под напрежение). 

     Така се попада в един омагьосан кръг, от който трудно можем да се откажем.

     Иска се силна воля или професионална намеса за справянето с този вреден навик. Реално вредните храни са приготвени по такъв начин, че да пристрастяват. Съдържат голям процент захар, която за кратко ни дава чувството за спокойствие. Но вредите върху организма могат да станат фатални в един момент.

Според проучване, удоволствието от това да ядем нещо вредно под ръка, трае 3 минути.

     Нека помислим, заслужава ли си за това кратко удоволствие, вредата която нанасяме върху себе си? 

• По-добрия вариант е да излезем на 15 минутна разходка. Тя ни помага да намалим апетита към сладкото. 
• А защо не и един чай от лайка? Чаят действа успокояващо, а лайката намалява напрежението.

     Около 60-80% от храните в магазините не отговарят на нормите за безопасност и качество. Ако при нашето ежедневно меню тези проценти се запазват и се добави лошия навик да похапваме допълнително неща от "шкафът с удоволствия", си представете какво се случва с органите ни. Преработените бързи храни карат тялото да реагира с леко възпаление, а това се отразява и на функцията на мозъка.

     Този забързан живот, в който живеем не ни остава време да се спрем и да огледаме храната, която консумираме. Но е задължително поне да се замислим, как се грижим за себе си.

     Голям процент от модерните болести или тези, които са характерни за хора в напреднала възраст, започват да се проявяват по-често при младите хора. Това почти винаги е свързано с начина, по който сме "отгледали" собствения си организъм. И на какъв стрес е бил подложен той.

Снимка: nihca.org