Към заветната цел
На връщане от с. Загражден, минахме през Смолян за да се срещнем с един от собствениците на къщата, която набелязахме да купуваме. Оказа се, че тя няма ни нотариален акт, ни нищо. Не знам до колко е възможно това, но явно не им се продава много. Затова решихме да не си губим времето, казахме да си оправят документите и ще се видим пак, но до сега обаждане не получих.
Малко май се отплеснах от темата. Та, продължихме да слизаме към вкъщи през Широка Лъка, Девин към Кричим и Пловдив. И точно, когато успокоявахме големия, че остава още само половин час стигнах завоя.
Завоя, който ми напомни, че не бива да си правя планове без кръчмар. На този завой си останах поне още два часа. Един доста масивен камък реши, че трябва да пробва якостта на предна дясна гума. Разбира се, битката беше предрешена като боксов мач Пулев - Кличко. Камъкът с лекота сряза гумата и част от джантата. Искаше ми се и аз да крещя "продължаме напред", но продължихме само до уширението на пътя за да не пречим на движението. И то с помощта на не кого да е ами на жена с Голф 3 (колежка), спряла да помогне. Тъй като за капак колата не искаше да запали се наложи да я бутаме. А, и благодаря на няколко коли, които искаха да помогнат за разлика на други, дет им беше много смешно при разминаване с нас.
Стана, каквато стана. Стигнахме до родителите на жена ми след едно "свежо" дърпане на колата. Колата стоеше пред къщата, а морето изглеждаше мираж. Утрото било по-мъдро казват хората, но нищо мъдро не виждах след като няма изход да се оправят нещата. Тук е момента преди да продължа да благодаря на всички, които ни помогнаха и специално на Ники (братовчед на жена ми)! Той през цялото време беше готов да помогне стига да има как! Именно той намери едно майсторче да дойде и да разчете колата за някаква евентуална грешка. Деня беше понеделник, деня, когато трябваше да пътуваме към морето и деня, в който бях роден. Реално обаче нещата отиваха към отмяна на резервацията за море и ремонт на колата. Заключението на майстора беше, че до дюзите не стига нафта. След още няколко опита той успя да запали, качихме се да я пробваме и след 6-7км. колата пак изключи. Вече поне имахме "диагноза", нафтовата помпа в резервоара прави поразии. От тук последва и отмяна на резервацията на морето!
Избързахме да поръчаме нова и сами да я сменим. Попаднах на клип в "мрежата", където с едно почистване нещата се оправиха и решихме на следващия ден да пробваме и този вариант. Накратко да споделя, че вече се губя в мислите си. Успяхме да я почистим, отказахме поръчаната от магазина и се качих да пробвам какво сме направили. Жал ме хвана чак за колата. Такова форсиране на втора предавка до сто километра в час не бях правил, че нали уж не вдигаше достатъчно обороти. Сега вече всичко изглеждаше наред и на изкачване я пробвахме. Абе, "чук без дръжка"!
Събрахме набързо багажа и за изненада на всички казахме, че тръгваме на море. Преди това естествено се обадих да направя повторна резервация в същия хотел. Та всички така ни гледаха, че през очите можех да видя доста безгласни разсъждение "като не ходете по-добре с тази кола, с две деца сте" и други.
Речено-сторено
Сряда сутрин, натрупан багаж в колата и газ към морето. Признавам си, че докато стигнем поне Бургас сърцето ми беше свито (дали ще издържи ли колата или не). Всяка една вибрация по пътя (а не е кат да няма по магистралите) си казвах, край губим мощност и инстинктивно настъпвах за кратко педала на газта. Успокоявах се леко, защото имах набор от инструментите за ново отваряне на помпата, но не исках да стигам до там.
Със слушане на музика и приказки си стигнахме на майтап до Бургас, където традицията ни водеше до лек отдих пред Кауфланд. Сега дишах спокойно, тук и да закъсам има към кой да се обърна. Хапнахме набързо и заредени с по още едно кафе продължихме така до хотела в Свети Влас!
След много перипети мога да напиша, че морето вече е факт! Облекчението е голямо повярвайте. Затова след пренасянето на багажа се запознахме отново с плажа. През цялата почивка имаше отлични условия за плаж и разходки. Имахме право да развържем кесията и да спрем мислите си за цялата короноистерия, пЛандемия, икономически кризи и прочее!
Ден след ден се изплъзваше толкова неусетно тази последна за нас почивка, че не ми се заспиваше нощем. Чадър, шезлонг, студена бира и кукуруза за завършек ни беше менюто. А малките похапваха вкусна супа от ресторанта точно над плажа. Кажете ми, как човек да бърза да се връща вкъщи... Тези неща се допълваха с разходки да се забавлява баткото по всичките атракциони, а и за да вечеряме. Късно се сетихме за Шеф Манчев и неговия ресторант. Не успяхме да се свържем по телефона за резервация, а така ми се искаше да опитам от неговите ястия. Затова пък се намерихме в някъв нов ресторант близо до хотела със интересното име "Rabbits". Признавам си, беше много вкусно за финал на тази странна, втора подред почивка н морето при COVID услови
► Ваканция в действие
► Карлово - Сопот
► Ах, морето 2020
► Нареченски Бани
► Смолян - едно спонтанно гостуване
► Загражден и премеждията след това
► Отдих в Загражден
► Ах, морето 2019
► Разходка до Варна
► Парк Аязмото „Митрополит Методий Кусев“
► Асеновата Крепост
► Калофер и чувството за свободата
► Ботаническа градина Борика
► Енергийно поле в Пловдив
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар