Мисли отговорно, живей пълноценно!
Не мина много време от първото ми ПТП и дойде ред на следващото. Преди да се случи първот пътно транспортно произшествие ми минаваха през главата едни мисли да се откажа да шофирам, защото по пътищата стана ад. Ад от некадърници на всеки метър асфалт! Имам още малко време да помисля преди да си подновя книжката за пореден път. Този път обаче не бях сам а с жена ми. Никой от нас не очакваше деня ни да свърши толкова зле и в компанията на пожарна, линейка и болница.
Не след дълго от последните парламентарни предсрочни избори дойде момент и за следващите. Това събитие би трябвало да ме радва, защото трябва да взема някой лев като механик на машините, но вече радостта като чувство се заменя с гняв. Гняв към системата, гняв към самите политици и най-вече гняв към българския народ.
Това е тема, която трудно може да бъде описана стегнато и сбито. Понятията бар, дискотека, клуб са придобили един негативен привкус. Лично аз не мога да си обясня как нормален човек може да разпусне на място пълно с хора като не малка част са наркомани, пияници, леки жени и такива отишли с една единствена цел, която е да си сътворят поредния въргал под звуците на някоя мазна чалга!
Колкото и да се внимава по пътищата, никой не е застрахован от произшествия. Най-големия ми страх е да не пострада човек и аз да съм замесен без значение дали имам вина. Този стрес не искам да разбирам как се преодолява.
Петък вечер, взимам големия син с мен в колата и отиваме да взимаме баба му от работа. Той сияе от щастие, защото ще остане за уикенда при нея на гости. Изчакахме я отпред и след малко тя се появи. Настана голяма радост и за двамата, а аз потеглих с колата. Има няма десет минути и пристигнах. Оставих ги и тръгнах към вкъщи.
Всичко започна с години закъснение след като беше ясно, че се налага спешно да се ремонтира поне покрива на така наречения тогава гараж. Дядо ми с години си отглежда лозе. Преди имаше достатъчно както за ядене, така и за вино или ракия. Ама то това лозе се простираше къде ли не. Беше "кацнало" и върху гаража. Лошо няма, но с времето изградената основа да поддържа асмата се беше врязала през покрива (изграден с дървен материал). Това в съчетание с метеорологичните условия доведе до пропадане и направо опасно както за нас така и за колата.
Отново съм на линия за изборния ден като техник на машинното гласуване. Виждам как интересът към изборите става все по-слаб, а не обратното. Това е много тъжно за нас като нация и е много удобно на тия "горе", които си играят игричките. По разбираеми причини гласувах още с отварянето на изборния ден. От тогава до към обяд са минали точно 6 човека и членовете на СИК. И ако тази гледка е основна из страната ще си барем плодовете ама ще са гнили!
