Selfie (Селфи)

  Зависимост, която няколко години няма никакви наченки да отшуми. Като всяко ново нещо и това се е появило съвсем случайно. В него няма нищо лошо, защото все пак става дума за автопортрет или пейзажна снимка с наше участие. Не винаги има някой с нас за да ни помогне "да запечатаме момента" и се налага сами да се оправяме. До тук няма нищо притеснително в поредното глобално "заболяване". Лошото идва от една пораждаща се мания с тези автоснимки.

Без да се усетят хората стават зависими към самоснимането

Безчувствието, което ни разболява

Пълният контрол над емоциите е погрешен!

  Много от нас се целят именно към перфектния самоконтрол над емоциите. Но не сме наясно кои са отрицателните последици за тялото ни. Нужно е да се спазва баланс, а не да се търсят крайностите. Те са изключително вредни за нас и ни пречат да съществуваме в покой със себе си.

Калофер и чувството за свободата

Град с патриотична енергия

  С леко чувство на срам потеглих на поредната разходка със семейството си. А този срам бе породен от това, че през живота си не бях посещавал град Калофер. Той. е основан през 1533г. от Калифер войвода. Той е известен жесток бранител на българското. Заедно със своите четници открадват няколко красиви жени от Сопот и създават град Калофер. Там е родното място на българския национален герой и революционер Христо Ботев. След визитата си в град Калофер и посещението ми в къщата-музей, където той е прекарал детството си, определено пред мен оживя част от израза "Той не умира". Завладя ме духа на времето, когато застанах пред прага на къщата на Христо Ботев. През по-голямата част от престоя си не спирах да настръхвам. Чак се почувствах недостоен да влизам там. Тази къща, която е била опожарявана и възстановена по спомени на генерал Кирил Ботев (брат на Христо Ботев) носи със себе си огромна енергия.

О, ужас - опашка!

  Преди да ми започне работния ден минах през супермаркета до работата ми. Часът беше 08:15, а вътре се навъртаха няколко клиента. Докато реша какво да си взема за закуска и евентуално обяд, нищо в мен не можеше да предположи какво следва.

Ах, морето 2018

Нашата спирка беше Свети Влас

 

  С няколко реда искам да оставя своите хубави впечатления от престоя ни в този малък семеен хотел. Като всяко семейство преди чаканата почивка бяхме развълнувани и с нетърпение искаме да видим морето на хоризонта. Така съвсем неусетно мина пътя ни до Свети Влас за щастие без никакви проблеми. На входа ни посрещна усмихнатата домакиня и нейния мъж. Имах и запазено място за колата в паркинга. Това е едно допълнително удобство по време на почивка. Тъй като отидохме преди часа за настаняване и стаята не беше готова, ние не губехме време да стоим, а се втурнахме към плажа (намиращ се на 50 метра от нас). А стаята, в която ни настаниха надмина очакванията ни. Останахме доволни от нея и от изгледа към морето.

Ботаническа градина Борика

Красотата на природата 

 

  През изминалия уикенд в моето семейство имахме гости. Първата братовчедка на жена ми измина едно не малко разстояние с рейс за да прекара няколко дни с нас. За да си направим по-интересно времето прекарано заедно, тя имаше план за разходка и ни предложи да си направим едно малко пътешествие до Ботаническа градина Борика. Бегло в главата ми нахлуваха спомени, че съм гледал нещо за тази градина. Потърсих в интернет информация за нея и попаднах на клип излъчван по една от националните телевизии. След като си го припомних и чух отново историята около създаването на градината, желанието ми да посетя това място се засили.