Преди да ми започне работния ден минах през супермаркета до работата ми. Часът беше 08:15, а вътре се навъртаха няколко клиента. Докато реша какво да си взема за закуска и евентуално обяд, нищо в мен не можеше да предположи какво следва.
Стигнах до пекарната и се реших да взема нещо от там. До тук добре, вече държах закуската си и се върнах да си взема един айрян, който така приятно охлаждаше ръката ми в тази жега. Продължих със слалома си между коридорите на магазина за да си взема "залъгалка" за обяд. И тук мисията ми беше успешна. Стиснал здраво продуктите се запътвам с бодра крачка към касите. Поглеждам пред мен и виждам няколко човека, които стояха в края на коридора преди касите. Реших да ги заобиколя и да се наредя на опашката, но какво се оказа? То опашката започва от същите тези хора. Огледах се да не би някъде да дават нещо безплатно, че да оправдая за себе си тази опашка. За съжаление не беше това причината за сутрешното "задръстване" в супермаркета. Поглеждам към 12-те каси и забелязвам, че проблема идва от броя на работещите каси. Имаше точно един служител на касите и още поне 4-5 служителя, които подминах по пътя си към касите. Те бяха заети да сменят етикети, а дежурната управителка, която трябва да следи за подобни ситуации зареждаше плодове и зеленчуци.
Застанах мирно и чаках да дойде моят ред. Точно тогава пред мен се разкри сюжет за филм и ме хвана яд как не сетих да запечатам този момент със снимка или клип. А и нямах свободна ръка да го сторя. Вижда хора с настроения променящи се в рамките на секунди. Но едно е сигурно, всички на опашката успяха да се разсънят достатъчно и са готови да влизат в спор. Започнах да усещам негативна енергия, която се засилваше, готова да изригне и да вземе със себе си жертва в иначе така важната битова несгода. Неизбежното се случи, когато се появи селската лелка с тяло на слон и потна като куче, държаща 2 кисели млека, хляб и задължителния пакет с вафли. Развика се все едно се намира на нивата в китното си селце, където в магазините нямат опашки. Трябваше отново да чуя обяснението, че тази държава няма да се оправи и докато си мълчим ще е така (сигурно същото повтаря само на овцете си преди да ги остриже). По-интересното е, че жената пред мен я защити като се обърна към мен и ми каза (след моя реплика, че касиерките са с различно работно време), как и тя смятала за ненормално тази ситуация с опашката. Побърза да ме нападне с думите, че сигурно и аз не съм бил винаги доволен от нещата покрай мен (явно си е направила заключение, че аз съм супер доволен и съгласен със създалата се ситуация като дори я намирам за нормално). Започнаха се обиди към единствената касиерка и едва ли не, що има само две ръце.
По същото време друга клиентка изскочила от коридорите, попита кой е последен и като разбра за какво чакане ще падне си исфиряса заедно с продуктите тихичко покрай разправящите се. Незнайно защо нямаше охрана пред касите, които да вкарат малко ред. Въпросната високопланинска госпожа стигна до касите точно за четири минути и 38 секунди. Представям си какво е било за нея да чака толкова много време в един магазин. Това си е трагедия, кошмар, случва се само в "нашата скапана държава". Беше ми любопитно сега като стигна до касиерката какво ще направи с тази нейна голяма уста, която отваряше някъде назад в опашката. Еми нищо, плати си тихичко и искаше да говори с дежурен управител. Когато я питаха от какво не е доволна, госпожата миришеща на коза обясни кротко ситуацията (тук и пролича мишата душа). Като допълни, че "еееййй там при закуските няк'ва жена пипа с ръце баниците" и трябвало да сложат табелка за да четат "неграмотните". На тази госпожа и тоалетните са ѝ мръсни като намекна, че пак проблема е в магазина. Явно нейната външна селска яма е по-хигиенична.
Моята позиция за случката от там е, че такива ситуации се случват след лоша организация на магазина. Нито касиерка, нито дежурен управител е виновен. Нещата се случват по-горе. Някой не е разпределил правилно смените, не се е запознал с човекопотока на поверения му обект. Пращат се служители да вършат други задачи, а основните им остават на заден план. А оплакването направено така съм сигурен, че си остане там в нищото. Просто не се прави така.
Нека се научим на човешко поведение и тогава да изискваме!
Прочетете още:
► Пазарувайте разумно
Снимка: pixabay.com
Най-вероятно виновният Главен е пестял от наем на допълнително персонал. Опитал се е да накара 1 човек да върши работата на 4-ма, за да "спести едни пари". Но и според мен вината не е нито на касиерката, нито на дежурния управител. Със сигурност проблемът няма да се реши чрез крясъци на опашката.
ОтговорИзтриванеА като тази вмирисана бабетка се срещат много и навсякъде в България. Виковете им не са за всеобщото благо, а само за тяхното собствено. В магазина е било вой, но само, за да мине по-бързо и поради никаква друга причина. Познавам този типаж. Номерът е винаги един и същ и крайната цел е еднаква всеки път. Жалко е, че има хора, които им се връзват, пригласят им и с това правят чакането на опашката съвсем непоносимо за всички.
Но не винаги е така. Случва се и обратният вариант. Като бабетката попадне на хора, наслушали се на истериите, които вдига редовно, че като я насметат по бързата процедура да си чака и да си трае или да се цанява касиерка и да я върши тя по-бързо работата и после целият ден е хубав и спокоен...
Замислих се, а дали не е била дружка с другата, която си излезна от магазина? И така да е, вече е късно. Много точен коментар оставихте, благодаря!
ОтговорИзтриване