Модерната зависимост

Излиза ли наркозависимостта извън контрол?


  Моите спомени за наркотиците започват когато бях на 11 години. След като бях в математическа паралелка в четвърти клас, от училищната администрация решиха на следващата година да ни разтурят и така станахме сборен клас. Това доведе и до пристигането на нови ученици. Пристигнаха деца с лоша репутация и изостанали с ученето. Едни имаха вече голям опит с тютюнопушене, а други с дрогата. Така ние от клас, който преди година участва и защитава престижа на училището си с участия в математически олимпиади, станахме посредствен клас. Бяхме принудени да се справяме сами с проблемните деца и за щастие не след дълго те бяха преместени в друго училище.



  В днешно време все повече се разпространява употребата на наркотици като възрастовата граница е все по-ниска. Това отговаря не само за употребата на марихуана, за която се смята, че епизодичната употреба е безвредна и то при употребата дори от деца. И това как при такава употреба не може да се развие трайна зависимост към марихуаната. Тя сама по себе си е вещество, което променя възприятията и модела на поведение като пречи на мозъка да функционира рационално. А тези реакции при един млад организъм какъвто е детския, който не е завършил своето физическо развитие могат да бъдат пагубни .В публичното пространство се вижда едно желание за легализирането на канабиса за използването му за медицински цели. Според мен зад това желание не стоят само обикновените хора, но и сериозен бизнес интерес. А от тук следват много опасни за населението последици.

  Има данни, че в България все по-често се внасят имитиращи вещества, които заменят марихуаната и кокаина наричат ги синтетични наркотици. Те могат да доведат до голяма смъртност дори от употребата на така "безопасната" марихуана. Много често пристрастените не знаят точно какво взимат от дилърите си и така се засилва тази опасност. Други пък предпочитат да взимат синтетични наркотици и така спокойно да си пушат "трева" например, защото тя ще има приятен аромат и трудно може да се хване от стандартните тестове за наркотици.

   Аз съм човек, който избягва места, където мога да имам допир до наркозависими. Но реалността е такава, че те могат да се срещнат дори в кварталния магазин. Не се изисква да се ходи в някое "модерно" нощно заведение за да  се видят поразиите от употребата на наркотици. Срещам ги също пред нас вечер, паркирали своите автомобили като необезпокоявани от никой и нищо, те взимат дозата си за "щастлив" живот и после с поникнали криле започват да шофират. Не искам да обяснявам колко е опасно това за всички, които могат да имат нежелана среща с тях. Спасение от сътворените от тях боклуци като спринцовки и кондоми за сега остават мираж. Случвало ми се е посред бял ден докато се разхождам по тепетата да имам среща с наркомани, които хич не се впечатлиха, че някой ги приближава и продължиха да си ползват инструментите(лъжица и запалка) за приготвяне на удоволствието. Бяха толкова лежерни, че аз си минах покрай тях като призрак. Личностите, които срещах там след определен период на време просто изчезваха и на тяхно място почвах да засичам други.

  Нещата опират отново до семейството, защото както казват "една птичка пролет не прави". Нужно е да се обърне сериозно внимание на децата и семейството като цяло, а не да има редки примери за образцови родители. Колкото и добре да е възпитано едно дете, то отива в среда, която е пълна с негови връстници с проблемни характери. Така то е изправено пред много тежък избор, защото децата са наистина много коварни. Това дете трябва да избере дали да е в изолация или да се впише в компанията. Ако всички ние не направим едно голямо усилие за подобряване на семейните си ценности, ситуацията с наркозависимостта ще излезе извън контрол!



Научете повече за наркотиците:



Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта:

http://www.drugsinfo-bg.org/

Снимка: pixabay.com

9 коментара:

  1. Благодаря за материала. Включвам се и аз с коментар. Първо да уточня, че според Международния класификатор на болестите, който важи във всички държави, включително в България, такова нещо като безопасна за пушене марихуана не съществува. Още повече, когато се касаят деца. За подробности, Международния класификатор на болестите - Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди - F12.

    Т.е. употребата на марихуана или сходни на нея, е доказано от медицината като опасна и за психиката, и за поведението както на деца, така и на възрастни. По-скоро митът за нейната безопасност е разпространяван от дилъри и от наркомани, които вече са увредени психически, но зависимостта (развива се трайна такава) им пречи да го осъзнаят.

    На едно мнение сме, че опитите за легализация на канабиса са продиктувани от хора, които по смисъла на закона в момента са престъпници и които гонят печалби от наркотици, без да ги интересува, че увреждат чужди здраве и живот.

    Относно възпитанието в семейството. То несъмнено е важно, но е недостатъчна мярка срещу престъпността. Още повече, че по медиите се съобщава за случаи, в които наркотици са поставяни в напитки на деца, които инак би трябвало да са безопасни (примерно натурални сокове). Така децата са уязвими, защото ги хващат в мрежата на наркоманията без да са го искали и без да е зависел с нещо техния личен избор.

    Проблем е, че престъпността е заляла държавата, включително по отношение на наркотиците (не само марихуана, а всякакви наркотици) и определено няма какво да я спира ефективно в лицето на същата тази държава. Като че ли няма политическа воля да има адекватна промяна в това отношение. Което като перспектива е направо страшно.

    Страшно е и че много наркомани се имат за безсмъртни и не търсят помощ, а всъщност краят на пътя за наркотиците е само един- два метра под земята завинаги и то много преди да е дошло времето за смърт.

    Надявам се материалът "Модерната зависимост", а също и коментарите под него, да достигнат до колкото може повече хора и да има повече отговорно отношение и в семейството като възпитание, но и в сферата на прилагането на по-строги закони от страна на държавата, спрямо онези, които си позволяват да се занимават с производство и разпространение на наркотици.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страхотен коментар!

      Иначе всичко за мен идва от семейството. Престъпността само с възпитание няма да се спре и това е ясно, но може да намалее в не малки проценти. Ако в повече семейства се вижда правилен морал, няма как да не се получи "ефекта на доминото" сред децата. Те просто копират много успешно примера, който им е даден.

      А относно по-строгите закони и аз съм ЗА, но с моментната политическа маса и това няма как да стане. Те просто са в "играта". Законите не са толкова лоши, колкото са лоши вратичките в тях. Политическата воля може да се появи, когато намалее мафията тук. Това се потвърждава и от последния показен арест на така неудобната районна кметица в София.

      Изтриване
  2. Съгласих се с допълнено даденото пояснение. Ако има стабилна семейна среда и възпитание, процентът престъпници би следвало логично да намалее. Съответно да останат в света на престъпността само психопати и социопати, на които възпитание, семейство и морал не им влияят, тъй като това са болестни състояния на психиката, които са нелечими и май скоро няма да бъдат лечими. По логика- колкото повече стабилни в морално отношение семейства, толкова по-добре.

    За политическата маса, така е, на едно мнение сме.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има и още една част и това са хората лишени от семейни грижи. Там те живеят именно със закона на джунглата. Често от там идват и т.н. психопати и социопати. За съжаление и те са жертва на системата...

      Изтриване
  3. В Международния класификатор на болестите (МКБ)- 9 ревизия, са присъствали, но в 10 ревизия са смекчени като термини понеже прекалено много навлязли в употреба и под страх от "етикетиране". Не, че за мен това е мотив за смяна на името на дадено болестно състояние, но международно така са решили. Сега социопатията и психопатията са наречени в МКБ-10 с ново име- диссоциално личностно разстройство и то е ситуирано в F60.2. Става дума за хора, които не осъзнават болката на другите, включително тази на техните родители, на децата си. Хора са, които не осъзнават любовта и привързаността и свеждат човешките взаимоотношения само до купчина манипулативни действия. Съответно не могат да създадат истински и близки взаимоотношения с никой. Студени са. Агресивни. Склонни към жестокост. Една част от тях са убийци, серийни включително.

    Макар че, за да е убиец даден човек, то не е задължително да е психично болен. На убийства са способни и психично здрави хора. Уточнявам, за да не се асоциира всеки убиец с болен човек. Това не е така.

    Няма точно изяснено какво предизвиква такова заболяване на психиката. Изследва се вариант за наследственост, т.е. да са замесени гени. Поне аз отхвърлям вариантът за ролята на социалната среда, тъй като има много психопати, които са хем убийци, хем са били много добре гледани на младини. Най-яркият пример е за един такъв, който от дете се увличал по химия. Бил много добре гледан в семейството си, но за благодарност убийствата си с отрова започнал от майка си.

    Също така някои именити убийци произхождат и от семейства в т.нар. синя кръв, примерно лордове и прочие, където пък качествените възпитание и обучение по традиция са издигани на пиедестал.

    Мисълта ми е, че това, че някой е сирак, няма семейство и отрасва чрез грижите на държавата, не го прави само по себе си предразположен към социопатия и психопатия, а също и към престъпно поведение. Такива деца имат други проблеми. Главно свързани с продължително гладуване, лоши битови условия на отглеждане, огромен стрес от постоянното мачкане от страна на коравосърдечни служители и приемни семейства.

    Напомням в тази връзка случая с детето на 5 годишна възраст, оставено от приемното си семейство в снега по чехли, което лекарите заплашиха с ампутация, заради тежките измръзвания на двете крачета. Не зная дали го спасиха или все пак ампутация. При същите приемни е живяла и 4 годишната сестричка на това момченце. Близо е до ума що за грижи да са получавали тези две деца.

    Проблем е, по мое мнение, че сираците от самата държава са превърнати в бизнес, т.е. приемните семейства получават едни пари, а никой не следи какво се случва с поверените им сираци. Имам данни, че съдбите им са жестоки и те са в голямата си част жертви, за които обществото се сеща само по празници (често пъти колкото да се приберат едни пари по законов начин от даренията за тях), а не бъдещи психопати и социопати.

    Но май навлязох в цяла друга тема. Така че спирам с писането до тук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно пример като този с това дете е показател, че ако то издържи психически до навършването си на 18г. може да се превърне в убиец от всичките травми, които са му нанесени през годините.

      Иначе в тези домове се случват страшни неща. Самите деца правят много унизителни извращения с по-слабите от тях. Няма контрол над това тяхно поведение, оставени са едва ли не сами да се унищожават. И когато това не се случи, защото човешката психика и организъм са много издръжливи, идва време да се влеят в обществото. Предполагам, че тогава на тези деца се отключват всичките онези травми, които са преживяли. За тях нормалния живот е също толкова страшен, колкото е бил в тези държавни дупки...

      Колкото до това, че се е превърнало в бизнес си е така. Дават се големи суми на приемни родители. Като в голям процент те са цигани или бедни хора, на които единствената цел е да вземат парите без да ги е грижа за децата. Жалко е как в България много проблеми се неглижират с лека ръка...

      И двамата навлязохме в друга тема, която може да се разисква на по-късен етап. Благодаря за пълните и поучителни коментари!

      Изтриване
  4. До колкото е засегната темата дали сираците не стават психопати и социопати, а и без това недостатъчно сираци се осиновяват, ми се иска да направя някои уточнения. Те биха успокоили евентуално хора, имащи желание да осиновят дете. Може би по-натам, ако има интерес, да се дискутира още, но по отделна тема.
    Уточнявам, че давам мнението си в качеството ми на психолог.
    Не само в сиропиталищата деца са жертва на насилие дали от други деца, дали от възрастни. Но начинът, по който се развиват като личности не е този да станат психопати в следствие на преживяното насилие.
    Като за начало психопат не се става в последствие. Това е нещо, което е от детството още (което и ме кара да застъпя мнението за генетичната предопределеност, макар да има необходимост от още научни изследвания в тази насока).
    Психопатите са жестоки от деца. Често убиват от деца и то не само животни. Има случаи на проявена психопатия от деца, които убиват други деца и/или възрастни (чрез огнестрелни и хладни оръжия, отрови и т.н.).
    Обратно е на ситуацията от коментара, при която се касае за преживяно насилие в сиропиталището или в приемното семейство. Моделът на поведение при преживяно насилие от едно дете е друг. Моделът е по реда на преживяното насилие от деца в рамките на семейството им и/или в рамките на училищната среда.
    Такива деца порасват и развиват неумение за социално общуване, неспособни да са да се доверят, тъй като все очакват лошо от другите. Самочувствието им е ниско, ниска лична самооценка. Плахи и неуверени са. Развиват неща като депресия, склонност към самоубийство.
    Това е в масовия случай. Малък брой не издържат и посягат към оръжие (хладно или огнестрелно). Но не го насочват произволно към околните хора, както правят психопатите, а го насочват само към виновните за състоянието им. Най-често това са съученици и ученици, извършвали системен тормоз или смяли се на системния тормоз, както и учители, затваряли си очите за насилието, което е ставало. След това, отново за разлика от психопатите, следва самоубийство или опит за самоубийство. Т.е. проявената агресия е самозащитна реакция, а не насилие/убийство за удоволствие, както е при психопатите. Самоубийството или опитът за самоубийство е показателно, че бившата жертва не може да продължи да живее с мисълта, че извършва това, което извършва и счита живота си за безсмислен. И това е още една разлика с психопатите, които правят и струват да останат живи, за да продължат да убиват.
    Както посочих, много малък процент от жертвите на насилие стигат до там да се въоръжат и да почнат да отвръщат. И то не само сред сираците, а изобщо сред жертвите на насилие.
    Съответно средата не влияе на психопатите и те са такива от малки, независимо колко ще бъдат обгрижвани и обичани от семействата си.
    Остана въпросът кога едно дете е насилник, в случаите когато не става въпрос за психопатия, т.е. няма болестно състояние, което да е първопричина за поведението на жестокост.
    Идва от семейството в една част от случаите. Т.е. тук сме на едно мнение, че стабилността на семейството е важна. Семейство, в което детето е свидетел как бащата бие майка му и него, също и братята/сестрите му, има някакъв процент вероятност (незадължително е да стане насилник, но има процент вероятност да стане), да възпроизведе това поведение, като нападне други деца в опит да се налага над тях по начина, взаимстван от деградиралото семейство, в което живее.
    Съответно еднакво възможен е и се случва също и вариантът, при който детето, виждайки насалие в семейството, тотално го заклеймява и намразва и въпреки лошата семейна среда, се реализира като стойностен човек в своя живот. Там отново са възможни плахост, недоверчивост, затвореност, депресия, сиуцидни мисли и сходно. Тези характеристики с времето и особено, ако е потърсена професионална помощ, се преодоляват. Аналогично и когато става въпрос за деца с проявено насилие, чиято психика е в норма- там също има възможност за промяна и връщане в правия път, така да се каже.
    Благодаря за хубавата дискусия, която се получи и пожалавам успехи на блога!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Далеч съм от мисълта, че сирак е равно на психопат. Ако така излиза от написаното е моя грешка. Те не са виновни за съдбата си. Просто тази среда е много тежка и трудна за едно малко дете. Тези деца имат нужда да бъдат насочвани правилно и така да се абстрахират до голяма степен от атмосферата, в която се налага да живеят.

      Правилно отбелязвате ползата от професионалната помощ като според мен именно тук се крие разковничето. Трябва да се промени мнението на хората и да се прави разлика между психолог и психиатър. За мен е задължително при тези деца да има намеса от специалисти психолози. Естествено тази професия не е за всеки поради тежестта, която носи със себе си.

      Изтриване
  5. Разбрахме се! :)
    Ще очаквам с нетърпение следващият материал! Всичко най-добро пожелавам!

    ОтговорИзтриване


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape