Ресторант отвън, селска кръчма отвътре

    

Ресторантите днес!  


  
     Виждам хубав ресторант на пръв поглед докато се разхождам с приятели и им казвам: Абе, 'що не вземем да похапнем в това хубаво местенце? 

     Цялата компания възкликна положително, насочихме се към заведението с очакване да си прекараме добре и да се насладим на кулинарните изкушения. Но след като прекрачим прага пред нас се открива една грозна гледка на долнопробна, треторазрядна, задимена селска кръчма. След първоначалния шок пред нелепата картина, на която сме свидетели и леко засрамени от ситуацията, решаваме оптимистично, че ще си намерим някой "ъгъл" в кръчмата и да се заврем там. Успешно сме настроили стомасите за ядене, че би било престъпление да ги оставим гладни.

     Всички вече очакваме да дойде сервитьорът и да донесе менюто, макар че се спогледахме и мълчаливо се питахме, дали заведението не е на самообслужване? От една скърцаща дървена врата изведнъж излиза "Той", незнайно дали това е собственик, готвач или сервитьор. Идва при нас с мръсните си нокти и ръце, с ловко движение ни подхвърля едни омазнени и скъсани листове, играещи роля на представително меню. Всеки от нас си поръча по бира докато си избира ястие достойно за "звезда Мишлен".  

     Започва една борба с листовете в търсене на точното ястие, но за съжаление трудно намираме да има цена или ако има тя е задраскана и нанесена нова. През това време идва бирата, която по-късно ще разберем, че има температурата на чай. Сервитьорът чинно стои до нас и ни пита дали сме готови с поръчката, която се оказа, че представлява голям проблем. След няколко опита да си поръчаме неща, звучащи изискано (както изглеждаше заведението отвън), се наложи да си изберем от обичайните предложения: пържени или пикантни картофи, пилешки крилца с корнфлейкс, дробчета в масло и шопска салата.

      Докато чакаме да ни сервират храната почти привършваме първата бира, която бе поднесена с чаши, ползвани може би от съседните маси. Замислям се и за качеството на храната след видяното до тук.
  • Дали в момента ни приготвят поръчката в добре измити съдове и дали мазнината не е десета употреба? 
  • Дали пикантните картофи няма да имат вкус на шкембе чорба?
  • Дали чиниите ще бъдат само изплакнати с топла вода и забърсани с хартия?
  • Дали готвенето се извършва в кухня с нужната хигиена?
     Опитах се да не мисля над тези въпроси, а да се концентрирам на добрата компания. След половинчасово чакане скърцащата врата заехтя и от там излезна сервитьорът. С широка усмивка и храна между зъбите, той бодро престъпваше към нашата маса. Поднесе с един размах всички порции. Очакванията ми бяха да довърша бирата си с пикантните картофи, които бях поръчал. Но пред мен виждам една картофена манджа и май трябваше за това произведение поне хляб да си поискам. Попитах какво е това, което ми е сервирано и ми се отговори: "Това са пикантни картофи, господине". Помолих го все пак ако може да се върне до главния готвач, с надежди да не е отново той и да провери поръчката. Речено-сторено, взе ми порцията и се започна ново чакане. От тук разбрах грешката си. Чаках още десет минути за да разбера, че това е поръчката и тя не е объркана, но и най-вероятно е добавено към чинията ми някой "бонус" от кухнята било то храчка или друго.

     С много резерви и надежда да не се заразя с нещо успях да си опразня чинията. Дойде време да поискаме сметката. Този път за наша радост нещата се случиха доста скоростно в рамките на един, два вица. Всеки имаше честта да се запознае с касовата бележка и да приготви пари. Последва едно тегаво чакане и дори се зачудих дали сервитьорът е още на работа или просто се е надявал да не издържим на чакането и да закръглим сметката. Така той да получи бакшиш, колкото и да е мизерен той.

      Решихме да зарадваме сервитьора с бакшиш, тъй като така и не се появи. Оставихме парите и побързахме да излезем от тази долнопробна кръчма с красивата опаковка като запазим неприятното изживяване и да си го спомняме с насмешка.

П.П.

Благодаря на Ресторанти Даяна Пловдив за вдъхновението, което ми дадоха преди няколко години за да напиша тези редове днес!

Снимка: pixabay.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape