Всяка година се отбелязва Сирни Заговезни - ден на прошката. Тъй като той наближава искам да изразя своите мисли за този ден. Едва ли не той се чака като нещо свято. Хората вярват, че каквото и да направят през годината, то ще им бъде простено с лека ръка. За тях Сирни Заговезни е панацея.
Прошката сама по себе си е нещо дълбоко и съществено. Грешно е да се използва като лесен инструмент за да накараш някой да забрави нещо, което си му причинил. Прощавайки ние се изцеляваме от отрицателните чувства, дори и от омраза към другия. Така в нашия ум настъпва покой. Душата ни продължава да живее след като е била блокирана от мрачни мисли и вълнения.
Прошката сама по себе си е нещо дълбоко и съществено. Грешно е да се използва като лесен инструмент за да накараш някой да забрави нещо, което си му причинил. Прощавайки ние се изцеляваме от отрицателните чувства, дори и от омраза към другия. Така в нашия ум настъпва покой. Душата ни продължава да живее след като е била блокирана от мрачни мисли и вълнения.
Умението да прощаваме е една от най-важните стъпки в духовното ни развитие.
За мен този ден представлява един момент, в който трябва да простя на себе си. За това, че съм бързал бавно и така съм успял да науча някои истини за живота си, но с известно закъснение. И все пак както се казва "по-добре късно, отколкото никога". Трябва да си простя и за това, че съм давал всичко от себе си за хора, които не са правили същото за мен или не са били изцяло честни с поведението си спрямо мен. Готов съм да си понеса последствията. И да усетя ефекта от непоисканото добро. То носи вреди както на мен самия, така и на хората получили помощта ми.
За любовта няма какво да прощавам. Тя е нещо така истинско и въздействащо. Без нея този свят ще е място за консумиране на материалното. Любовта е в основата да спасим душите си. Но и тя за съжаление носи последствия... Оттук следва, че трябва да взема прошка от тялото и душата си. За всичко това, на което съм ги подложил и наранил, като си обещая повече да не го правя. Трябва да бъда силен и да преодолявам неволите на живота без това да рефлектира върху мен.
Прощавам и на родителите си, защото без тях нямаше да усетя всичко от този живот. Никой не избира родителите си (или поне приживе). Затова трябва да извличаме само положителните черти и примери от житейския им живот като не забравяме, че всеки на тази земя греши.
За любовта няма какво да прощавам. Тя е нещо така истинско и въздействащо. Без нея този свят ще е място за консумиране на материалното. Любовта е в основата да спасим душите си. Но и тя за съжаление носи последствия... Оттук следва, че трябва да взема прошка от тялото и душата си. За всичко това, на което съм ги подложил и наранил, като си обещая повече да не го правя. Трябва да бъда силен и да преодолявам неволите на живота без това да рефлектира върху мен.
Прощавам и на родителите си, защото без тях нямаше да усетя всичко от този живот. Никой не избира родителите си (или поне приживе). Затова трябва да извличаме само положителните черти и примери от житейския им живот като не забравяме, че всеки на тази земя греши.
Прощавам си за тези неща, защото след като се освободя от тази тежест, аз няма да мина в тъмнината на омразата и отмъщението. Без тази прошка, аз не бих могъл да продължа напред, да бъда достойна личност и да развивам личностния си потенциал! Трябва да се уважавам и да имам вяра в себе си. Така ще мога да внуша това уважение и доверие в другите.
Пояснителна страница: http://www.pravoslavieto.com
Снимка: bnr.bg
