Детство мое
"Детство мое, реално и вълшебно
детство мое, така си ми потребно"
Това е част от любимата на толкова хора детска песничка. Често се сещам за нея, когато водя сутрин сина ми към градината. Сещам се как едно време съм бил на негово място и колко недосетлив съм бил, че онези години са ми били най-хубавите. Но като почти всеки път, оценяме нещата твърде късно!
За жалост тази статия няма да я класирам при позитивните ми до тук. Тук ще обърна внимание на страничните и грозни неща свързани с детските градини. Една среща на човек с родители като тези от групата на сина ми са достатъчни за извадка на обществото ни. Мога да кажа, че с такива хора България скоро няма да се оправи. Долавяше се "съскане" от всички посоки. Имах чувството, че в леговище на змии е по-безопасно. Отново се виждаше това мислене "да бутнем някой лев, че да се уредим", прост комунизъм ей!
И така след кратко боледуване, пуснахме малкия при приятелчетата си в градината. Както обикновено като дойде време да си го прибираме, отиваме с жена ми заедно. Видяхме, че са ги изкарали навън, поздравихме госпожата заедно с лелята и извикахме сина ни. Тя отсече "ама вие ще си го взимате ли, няма ли тук да остане". Тук малко се озадачихме, докато лелята в групата им допълни "ама те не знаят май". Оказа се, че днес ще има родителска среща. И така, оставихме го навън като се качихме в тяхната стая за срещата.
Влизаме, поздравяваме родителите и сядаме на малките столчета на децата. След като се посъбраха още родители, госпожите решиха да сложат начало на срещата. Набързо преминаха през правилника и през учебния план за тази година. Интересното дойде с т. 3 от дневния ред "Разни". Тук смело мога да кажа, че бе даден старт на панаира.
Единственото смислено нещо беше предложението (както предходната година) да се купят подаръци за рождените дни на децата. Нещо малко, символично, но да бъде зарадвано детето. Чух много хубаво предложение това да е някаква книжка. До тук добре, но един родител се изропта и даде своето несъгласие. Не е съгласен това да са еднакви книжки и отказа да чуе повече каквото и да е. От тук нататък човек трудно можеше да пребори кокошарника. Така се стигна до крайното решение да не се събират пари за подаръци, а всеки родител да си вземе на детето, но задължително да е някаква книжка.
След това председателят на миналогодишния родителски съвет "изкудкудяка" да сме били събрали още пари за нуждите на децата. Да се било купило нещо си там. Можело чаршафите да им подменим примерно. Други "обработени" родители допълниха, че ако трябва ще се събират пари и за кърпи, блокчета и какво ли не. А за капак дори предложиха да сме дали пари за климатик в стаята (че един не им стига в спалнята, където спят и бе пускан до края на септември). Е тук с жена ми не издържахме и им "сипахме да си хапнат", явно са си гладнички горките... От същите тези прийоми с пускане на климатик, докато спят и като цяло в стаята, през лятото успяха да разболеят сина ни няколко пъти. Като остана вкъщи за близо 3 месеца, ние бяхме на море и планина. През това време нито един път не му се запуши дори нослето. Пуснахме го на градина и две седмици не издържа. Тези неща ги казах на срещата като допълних, че си "влачат" децата болни там. Поисках да ми обяснат как децата ще са здрави така?!? И нали уж те им бяха най-важните, но болки в корем и температура както и кашлица не са достатъчни за да вземат мерки и да не ги водят в градината.
Темата с климатиците не свърши до тук. Попитах ги дали те са израснали с климатици и нямат ли вода у тях да си къпят децата като толкова много са се изпотявали през лятото. Допълних, че ние имаме два климатика, но гледаме да ги пускаме, когато той не е покрай тях. А и всичките бактерии от болните им деца много добре ще се разнесат из стаята така, редом с останалите мръсотии от неподдържаните климатици. Не им стига, че са малки и не се пазят сами. Еее, няма такова кудкудякане честно! Едната имала четири климатика в тях, аз какво си мисля тук, че пасат трева сигурно... Както и да е казах ѝ да се ограмоти малко по този въпрос, ние пари за такова нещо няма как да дадем. Изразихме недоволството от информацията, която почти липсваше, защото всичко си коментират в някаква заключена фейсбук група. Така ние научавахме в последния момент за дати и срокове на предстоящи събития от госпожите. Казах им, че нямаме време да се взираме в тия телефони и има по-важни неща за нас. И хайде пак, едва ли не съм ги засегнал роднински поименно. Резултат от всичкото написано до тук и опонирането ни е, че виждам как си изъртат главите като видят, че приближавам към тях сутрин на път за градината, но ми е през...
Жена ми попита риторично какво прави общината за градината. Е тук усетих една гордост на родителите, че знаят едва ли не, че трябва да питаме директорката и домакинката какво сме запитали там хората. Все едно това не е ясно и не мога да се усетят, че стават още по-смешни с техните събирания за групата и правещи се, че всичко знаят. И да, дойде директорката като там въпросът бе зададен вече сериозно за да чуят и останалите за какво иде реч. Опита се жената да каже най-общо нещата като беше изненадана (леко неподготвена) от въпроса (явно не ѝ го задават често). Все пак директорката покани жена ми на среща, където с други родители ще могат да се запознаят с използваните средства за градината.
***Искам да благодаря на госпожите и лелите на ДГ Зора гр. Пловдив, които си вършат съвестно работа и се стараят да помогнат за възпитанието на нашите деца (децата са олицетворение на родителите). Задачата им никак не е лесна!
Прочетете още:
► Нашите деца
► Педиатрите са ви "виновни"
► Образована неграмотност
Снимка: pixabay.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар