Моят преход към новата 2021 година мина на сляпо, колкото буквално толкова и преносно. Неочакваното отново се случи!
Всичко започна на фаталния 13 декември! Вечерта усерих болка при движението на лявото око, но го отдадох на преумора и шофирането късно през същия ден. На другата сутрин обаче положението не се промени, а дори в края на деня забелязах и лека промяна на зрението. Казах си "точно сега ли, когато трябва да приключвам и годината на работа". Оставаше да свърша още куп необработени документи на компютър, но как? Вторник отидох на работа с план за действие, ще си взема капки за преумора на очите (това с болката не ми бе сефтето). Капя, капя ама ефект ъ-ъъ! Сряда нещата се влошиха и започнах да виждам премрежено, та дори усетих загуба на зрение. Е, в четвъртък вече бях сигурен. Погледа с лявото око си го нямаше почти изцяло. Отидох при невролог, който ме посъветва да отида веднага на очен. Обадих се в "Хирургиите", от там яко ме навикаха (заслужавах си го с това забавяне на реакция от няколко дни) и ми казаха бързо да отивам към тях.
Обадих се на майка ми за придружител като леко ѝ поднесох нещата. За да си изиграя ролята напълно запалих колата и с мижене потеглих с 20км/ч. По време на шофирането не надвиших 40км/ч., защото в противен случай щях да напълня гащите (нали ме разбирате). Докторите ме прегледаха и без право на обжалване ме тикнаха по спешност на системи. Майка ми в шок. Преди да ми закичат орден за храброст (абоката) се измъкнах под претекст, че трябва да взема от колата важни неща преди да изчезнат през нощта. Казах на майка ми да се мята вътре в колата и газ (с 20км/ч.) към вкъщи барабар с разширените ми зеници. А даже успях и да вкарам колата в гаража. Като сметна, че си бях къртица, току що показала се над почвата, това моето не беше геройсто, а направо адска глупост!
И така, върнах се с такси в болницата седнах си на д-то и понесох пет дни инжекции със системи сутрин и вечер. Пет дни мрак с едното око и надежда с другото, че още виждам. Пет дни прегледи от стресирани (повече от мен) студенти или току що завършили лекари. Пет дни отминали със залагания от тях каква ми е диагнозата (ретробулбарен неврит). На шестия ден бях стигнал до ниво на окото, което виждаше само лека светлина. Следваше консултация с невролог и хапчета за вкъщи. Така си ме отпратиха да си ходя. Хората празници ще посрещат няма с болни да се занимават я...
Естествено на следващия ден бях в София при наблюдаващата ме за Множествена Склероза д-р Д. Стоилова. Този доктор ако можеше и двеста години да живее пак щеше да са малко. Страхотен човек и професионалист. Тя остана шокирана от състоянието, в което бях. Не разбрах как сдържа езика си за колегите ѝ от Пловдив. Поради липса на епикриза ми назначи друго лечение на хапчета и каза на първия работен от новата година, че ме чака.
А сега ето я новата 2021 година. Да ми е честита и по-здрава от предходната. Зарекох се да изпратя моя карък с предстоящото ми "гостуване" в МБАЛ Св. Иван Рилски. На четвърти януари хванах влака с направление София. Д-р Стоилова ме чакаше, обясни ми, че трябва да ми се направи бърз антигенен тест преди да ме приемат. Бръкнаха ми набързо в носа макар, че го усетих в мозъка (гониха бръмбарите в главата ми явно) и след това зачаках резултат. През това време пих едно кафе, взех си за ядене, защото се оказа, че храна днес нямало да има. Докторката ми позвъня да се качвам за приемане ("издържал" съм теста). Първо ме прегледа за да види до къде съм стигнал с нейното лечение. Показах положително развитие при зрителната таблица. На предното ни виждане, аз изобщо не успявах да я видя, а сега виждах до шести ред. Така ден след ден увеличавах зрението си с един ред. Тя ми предложи да си помисля и за смяна на лечението. Не ѝ харесаха тези мои чести ходения. Мислих го точно пет минути, а отговор дадох след ден. Нямаше какво да чакам и реших да рискувам с друго лекарство занапред. На петия ден предстоеше поредния "изпит" за мен. На таблицата с леко колебание, но без грешка стигнах до десети ред, което отговаряло на нормално зрение. Воаля, ще се прибирам в къщи при семейството си. С нова доза хапчета и уговорка за контролен преглед си казахме довиждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар