24 МАЙ

Честит празник българи!

Денят на славянската писменост се отбелязва за първи път по идея на Найден Геров на 11 май през 1851 година в Пловдив. Като официален за България е отбелязан през 1991 година. Създатели на глаголицата са Светите братя Кирил и Методий, известни като Солунските братя. А кирилицата позната ни сега е била създадена от техния ученик Климент Охридски след като е започнал да прави нови по-ясни букви и писмена.

Нека не забравяме делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Те са дали писмеността на славянските народи не само на българите. Българският език е изключително цветен и труден. Трябва да го опазим от модернизацията с навлизането на все почече чуждици. И аз не се усещам доста често когато ги ползвам, но поне се старая да съхраня езика и азбуката си като изцяло избягвам да ползвам модерната "шльоковица". Било и с риск да допусна някоя правописна грешка. Знам, че като я видя ще се поправя и ще се постарая вече да не я допускам. Няма безгрешни хора.


Един народ спира да съществува, когато забрави историята и писмеността си!

Научете повече за празника:

Тук

https://bg.wikipedia.org

Снимка: libruse.bg

Сектите - тихата прокоба

  Напоследък често ми се случва докато вървя по улиците да виждам едни добре облечени хора с черни панталони и бели ризи. Здраво в ръце прегърнали скъпа за тях книга и тръгнали "на лов" за хора. Тази картинка много ми напомни за това как преди години загубих връзка с един мой приятел именно от такива хора, търсещи внимание от всеки срещнат. В мен се пробуди вътрешна агресия, но определено не мисля, че ако я стоваря върху тези хора, то нещата ще се оправят. Всеки е свободен да избира вярата си и като цяло да бъде воден от нея. Но не одобрявам вербуването на хора по улиците и търсенето на техните слабости за да се включат в определена общност или иначе казано секта.

Свидетелите на Йехова "Общество на Стражевата кула"

 

  През 1879 г. започва издаването на "Стражевата кула на Цион" и "Пратеник на Христовото присъствие", които предхождат списанието му "Стражева кула", а през 1881 г. полага основите на дружеството "Общество на Стражевата кула", чиито приемник от 1931 г. е известен с името "Свидетели на Йехова". Произхожда от адвентизма. За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръселроден на 16 февруари 1852 г. в град Алегени, близо до Питсбърг, Пенсилвания.

  В България тази секта се разпространява благодарение на жалби им в Страсбург, че не са били допускани да се регистрират. Поредната грешна политика от страна на Европейския съюз според мен последвана по-късно и с допускането на бежанците (но това е друга тема). За сектите може да се говори много, защото тези общности са много и не спират да се увеличават. Водят се от различни идеали и вярвания, но конкретно погледнато Свидетелите на Йехова се доближават най-много до християнството, защото тяхната свещена книга е Библията. Тя обаче е тълкувана по по-различен начин от лидерите на това общество и проповядвана на подчинените си, като те я приемат напълно без капка резерва. Според мен на това се дължи успешното популяризиране на тази секта сред хората и сполучливото им привличане.

  Хората са станали много наивни и са изгубили вяра в Господ. Допълнено със самота и търсене на смисъл за живот, те лесно биват вербувани, защото сектите са много добри в това да преценят в кого да се целят. И така след като бъдат приобщени и получат точните послания от сектите, хората лесно стават покорни и са готови да извършват всичко за доброто на общността. Губят самоличността си и стават роби на изкривената вяра, а това в даден момент в голям процент се оказва пагубно за тях. Научих, че е направено предложение да се ограничат безразборните прояви на тези хора навсякъде в обществото. Ще им се предоставят обособени части в дадено населено място за техните листовки и агитации. Не знам дали ще има ефект, но все пак е някаква реакция от страна на управляващата маса. Надявам се да има и кой да следи дали се спазват разпоредбите, защото поне за мен в Пловдив един от най-заспалите държавни органи са ОП "Общинска охрана" и "Общинска полиция".

  До колкото съм запознат в по-голям процент от сектантските движения не карат хората да се самоубиват. Това по-скоро става поради лабилната психика на вербуваните. Вътре в тях се образува конфликт на подсъзнателно ниво. И когато не намират друг изход от проблемите си дори в покорните сектантски движения с тяхната безусловна вяра, те решават, че единственото спасение е да сложат край на живота си. А ако добавя и игри като Синият Кит и подобни на нея, модерни за по-младото поколение, нещата започват да стават доста заплашителни.

  Моето мнение е, че сектите са едно много опасно явление за този свят. И все пак всеки е свободен сам да избира религията си и в това на какво да вярва. Но е задължително да се замислим дали дадена вяра не ни "ограбва" като личност и не ни пречи на нормалния живот.

Прочетете повече по темата:

Тук

Свидетели на Йехова и Книга за сектите

Снимка: dariknews.bg

По средата

 

In the middle of nowhere!

 

 

  В следващите редове ще обърна внимание на нашата примиримост  към посредствеността. Много често ми се случва да чувам реплики произлезли от действията на околните като:

• Те не го правят за лошо
• Имат добри намерения
• Толкова си могат
• Не обичат да се забъркват в неприятности
• То държавата ни е такава

  Не твърдя, че като се заеме неангажираща позиция или поведение това ще е фатално за личността. Просто в един момент това поведение се превръща в начин на живот. Човек свиква да застава в тази по-малко опасна позиция с цел да се предпази и "да не се набива на очи". Някой ще се запита кое е страшното от това, а още по-лошото е, че може да го намира за нормално, защото нали са казали "преклонена глава сабя не я сече". Така лека-полека, човек се обезличава и изпада в сянка. Губи и своята идентичност, тежестта на характера си, който се е виждал преди. Това превръща човек в "безгласна буква".

   Ако следват това поведение хората, те логично няма да искат да преминат отвъд познатото им. Ще ограничават своите знания, идеи, мисли и възприятията дори. Това естествено води до ограничаване на мозъка да мисли логично и да се развива. От тук се появява нещо много разпространено при хората днес и това е ограниченото мислене. Когато мозъкът не се развива той закърнява, а когато човек е в такава среда с много хора се получава едно масивно оглупяване. Започва се следване на едни стереотипи, с които лесно може да се манипулира едно общество, вместо да се разсъждава и мисли логично.

  Когато човек е заел тази позиция да е "по средата", той се научава и свиква да бяга от индивидуална отговорност. Може би това е основната причина да се намираме в това състояние като нация. С разни хапчета и диети няма как да се спаси закърняването на мозъка. Би помогнало единствено само като го тренираме и развиваме. Това  може да стане например с четене на книги, с търсене на личностно израстване.

  Трябва да се излезе и от интернет матрицата. С непрекъснатото присъствие в интернет хората изпадат в едно състояние, което може да се нареди до наркозависимостта. Има проучвания, че нивото на четене и възприемането на информация е започнало да се влошава значително сред хората. До такава степен се свиква със стереотипите поднесени в ежедневието, че има опасност хората да ги обземе апатия. Интернет зависимостта може да спомогне с много на хората да си стоят в неутрална позиция (по средата). Тази зависимост помага да се забравят свойства на мозъка като това той да мисли и анализира. Човек започва да се ръководи от фалшиви новини в пространството. Непрекъснатото боравене и висене в интернет вкарва в хората възприятие, че те са винаги наясно с всичко. Забравя се способността да се общува и говори. Речта се променя като тя става разпокъсана и трудно се формира едно цяло изречение, което е пълно с паразитни думи.

  Това са само едни от последиците от позицията да се стои по средата. За мен тя не е нормална. Намирам я като опасна тенденция, която може да е само в ползва на хората, които искат да манипулират една нация. Да ги превърне в стадо овце и така да се следват само командите дадени им от овчарите. Разбира се овчари в нашата държава много и съм на мнение, че те добре подбират стадото си.

  Аз съм избрал да имам ясни позиции и да се развивам. Няма да се оставя да потъна в калта и така да съм част от блатото, защото когато човек се бори винаги намира успех...

Прочетете за българският манталитет:

Тук

Какъв е българският манталитет?

Снимка: pixabay.com

Безопасни ли са онлайн магазините?

Пазаруването онлайн като част от ежедневието.

  Вярвам, че няма човек, който гледа телевизия и да не е попаднал под атаката на рекламите за онлайн магазини. Интернет комуникацията в нашата страна е много развита и достъпна за населението на все повече обществени места. Това е предпоставка за разпространението на интернет пазаруването. Всеки по-често се създават нови сайтове, които се ситуират към този тип търговия. Така се засилва и интереса на потребителя да разглежда тези сайтове и евентуално да направи своята поръчка от тях.

  Определено да се пазарува онлайн е много удобно, защото могат да се намерят страхотни маркови находки на изгодни цени и това да става бързо, без усилия, с безплатна доставка дори до вратата ни. Като удобства можем да включим и големия избор, който ни предлага онлайн пространството, както и лесното следене на актуалните промоции. Но също така интернет пазаруването крие не малко рискове и всеки онлайн активен потребител трябва да е наясно с тях. Запознанството с тези рискове, ще ни помогне да бъдем по-бдителни и да пазим себе си и личните си данни.


  Тук ще изброя най-често срещаните съвети за безопасно пазаруване дадени от специалисти:

1. Трябва да сме сигурни, че сайтът няма да изчезне и че той е законен. За тази цел сме длъжни да обърнем внимание по-подробно на сайта, да проверим основната информация за търговеца - какво е името му, адреса и в коя държава е регистриран сайта. 
2. Друг проблем е свързан с предоставяната характеристика на продуктите. Често сайтовете слагат илюстративна снимка, която коренно се различава като визия от получената стока. Трябва да е ясно, че в рамките на 14 дни след получаването на самия продукт, ние можем да го върнем без обяснения.
3. При пазаруването онлайн потребителите има право на рекламация, като трябва се обърне внимание за чия сметка са разноските по рекламацията. Когато разноските по връщане са за сметка на клиента, това трябва да е упоменато на самия сайт.

 
  Много от потребителите може би не са наясно и какво означава понятието "безопасен сайт". По-голяма част от сайтовете започват с http://, докато url адреса на сигурните сайтове е https://. Този знак "s" показва, че сайтът има специален сертификат за сигурността на личните данни. Това е от изключително значение ако се плаща с кредитна или дебитна карта, както и ако се изисква някаква лична информация при регистрацията на поръчката. Публичните wi-fi мрежи също крият риск от събиране на лична информация и пароли на потребителя от страна на интернет доставчикът. И не на последно място по важност заплащането на стоката е най-безопасно с наложен платеж. По този начин се избягва притеснението за корекното ползване на IBAN, също така си спестява и едно размотаване по връщане на парите при евентуално разваляне на покупката.

  Една от нелоялните практики, които съм виждал в не един онлайн магазин за пазаруване е нереалните намаления. Кампании като "Черен петък", "Ловци на оферти", "Революция на цените" и други такива са добър опит на търговеца да улови вниманието на потребителите. Често обаче преувеличените проценти като "до -70% намаление" се тълкуват грешно. Хората очакват, че всички цени на предлаганите стоки ще бъдат с тази огромна отстъпка. За да изпълни своята промоция, търговецът е длъжен да има продукт, който стига до това намаление. Било то салфетка или телефон е без значение, важното за него е да има формално изрядни документи, а останалите продукти може да си ги държи ако иска и на по-високи цени. Затова е нужно преди пускането на рекламираните промоции да се информираме за цените на желаните стоки. Така цените ще могат да се сравнят сравнително лесно преди крайното решение за покупка. Препоръчително е това сравнение да се направи и в други интернет магазини.


  Пазаруването онлайн се утвърждава като част от забързаното ни ежедневие и затова се налага да сме запознати добре какви са плюсовете и минусите при него.




Снимка: pixabay.com

Честит ден на труда!

Честит 1 Май българи!

Искам да отбележа този ден извън клишето на социалистическия режим и спомените за него. Всичко, което е останало назад във времето е най-добре да остане в историята и да се спре с това пропагандиране на един отровен режим!

Затова искам да се фокусирам върху една случка от моето ежедневие. Благодарение на едно квартално магазинче близо до нас, аз усетих едно странно чувство. Чувство, което ми напомни колко е трудно да срещнеш истински хора, които се опитват да оцелеят насред хипермаркетите.

Всеки ден пазарувам от там и това ми доставя голямо удоволствие. Когато влизам в магазина съм посрещнат с поздрав и усмивка, която е искрена, а не това да е съпроводено от фалшивия етикет даден на служителите, който те трябва да наизустят в големите магазини. И ако "стъпят накриво" забелязани от тайния клиент да ги глобяват или да ги гонят от работа. Точно това напрежение и енергия, която витае покрай касите я няма в това малко магазинче до нас.

Там аз мога и често получавам съвети кое точно да си напазарувам според нуждите ми. Не ме препират или подлъгват с цел да си продават застояла стока (липсваща при тях). Те са просто едно обикновено българско семейство, което изкара прехраната си с честен труд. Народна мъдрост “Който не работи, не трябва да яде!“ е залегнала на 100% там. Наясно са, че само с честен труд може да се постигнат резултати без лоши последици. Те са едни български предприемачи и работници в същото време, който напук на всичко продължават да работят и създават добавена стойност в България. У нас и до сега разбирането на думата предприемач е свързано с мутри, мошеници които имат за цел да те излъжат и да ти вземат парите. Карат черни джипове и са се запасили с многобройни оръжия. Най-вероятно хората имат право в това си разбиране, но не бива да слагат всички под тази черга. Има и други примери като тези честни хора забелязани от мен. Сега се фокусирах над тях, защото те са ми най-лесния пример и най-пресния спомен, но през живота си съм срещал и други като тях.

За съжаление те губят битката в ценообразуването, защото няма как да взимат количеството на  хипермаркетите и така да получават допълнителни облаги. Но аз и моето семейство сме склонни да даваме малко повече като средства, но да помогнем поне с малко на тези хора за тяхната битка за оцеляване в тази нелоялна конкуренция. Пожелавам на тях и на всички хора като тях успешен бизнес и да не се отказват да гонят целите си. Само с упорит и честен труд може да се постигне пълното удовлетворение от положените саможертви!

Пазарувайте разумно

 Разхищението на храна е една опасна тенденция!

 

  В България по подобие и образец на по-развитите страни се цели въвеждането на една култура на хранене, която от своя страна води до изхвърлянето на не малко годни за употреба хранителни продукти. Разни диетолози и ТВ предавания си плюнчат само езиците, защото единствената им цел е рейтинга.Те не разглеждат нещата от екологична гледна точка и едновременно с това не запознават аудиторията си с правилното съхранение на продуктите и пълноценното им използване за да се избегне тяхното изхвърляне. Ако се обърне внимание на този аспект той минава толкова бързо и така накратко, че е трудно да се улови от зрителя. Като цяло липсва социална ангажираност. Тук е нужно и държавата да се намеси реално, а не само да се ръководи от популистки течения, целящи да им донесат дивиденти. Усилията за спирането на хранителното разхищение дори е необходимо да се включат в политическите програми на партиите.

  Ние трябва да разберем, че изхвърлянето на хранителни продукти е много грешно. Според мен един от най-ефективните начини това да се разбере от народа е като му се обясни нагледно как влияе разхищението на хранителни продукти персонално върху семейния бюджет. Всяко домакинство би спестило не малка сума пари погледнато на годишна база пресмятане. Трябва да се грабне интереса на хората и по възможност да се превъзпитат техните хранителни навици още от пазаруването. Живеем във времена на пазарна икономика. В магазините е пълно с хранителни стоки. От тук следва да разберем, че няма никакъв смисъл да се презапасяваме с продукти. Повечето от тях са малотрайни и при едно недоглеждане още в магазина, лесно можем да се сдобием с почти бракувана стока. Това се отнася най-вече за месото, плодовете и зеленчуците.

  Магазините от своя страна е необходимо все по-смело да участват в борбата срещу изхвърлянето на годна храна. А не да се правят на хитри като маскират скапаната стока с по-свежа от същия вид и да се надяват на разсеяни клиенти. Нужни са добри мениджъри, които да ръководят този процес и да следват правилно хранителните течения. Така те биха помогнали не само за намаляването на бракувани стоки в техните обекти, но биха увеличили и своя портфейл.

  Като пример мога да дам една моя случка, когато работих като аранжор във фирма, която логично фалира след като беше закупена от българи и ръководена от български "мениджъри". Става дума за престижната преди време Пикадили. Там аз бях навикан и обвинен, че поетата от мен самоинициатива, целяща да помогна на колега от друг отдел е била чиста загуба на време и скатаване от работа. А причината за цялото мъмрене беше, че докато нареждам сутрин зеленчуците, аз съм оставил няколко зелени чушки с потъмнял връх да се продават. Като конското продължи с въпрос "Ти тези чушки би ли си ги купил?". Естествено не останах длъжен и отговорих, че явно управителите скоро не са пазарували от пазарите, където има в пъти повече истинска стока, отколкото в предлаганите "идеалните пластмасови играчки без драскотина и изгнило" с етикет зеленчуци по големите магазини.

  Изводът тук е, че в стремежа на псевдо мениджърите да предлагат колкото се може "по-красиви" плодове и зеленчуци на хората, те изхвърлят голямо количество годна храна в огромни контейнери. А от там продуктите отиват директно на сметището.

  Редно е всеки от нас да се замисли какво има в торбата с отпадъци в своя дом. С едно рационално пазаруване съпроводено със списък от най-нужните продукти на нас би ни спестило както пари, така и угризения от изхвърлянето на продукти от различен произход. Замислете се само колко гладни хора има по земята докато ние хвърляме огромно количество храна в коша за боклук...

Също така може да прочетете и за ефекта от вредните храни:

Тук

Ужасът на вредните храни

Снимка: pixabay.com