Вдъхване на нов живот
Всеки от нас има вещ, дреха или бог знае какво още, която старее в някой ъгъл или чекмедже вкъщи. Не са малкото пъти, където сме отбивали запитванията дали ще ни трябва това и защо не се изхвърли с прост аргумент, че то ни е много нужно и скоро ще влезе в употреба. И да, за един такъв предмет прибран в гаража му "дойде времето"!
Прашасал, леко боядисан и доста заврян в купчината багаж го намерих. Намерих един останал рафт, който чакаше своя ред за нов живот. Преди пет години си поръчахме кухненско обзавеждане и незнайно защо на шкафа под мивката бяха предвидили да има рафт. Кухнята беше поръчкова и тогава обяснихме, че ще има бойлер под мивката (от тези десет литровите) и няма да ни е нужен рафт. Те все пак бяха решили да сложат и там малко материал. В крайна сметка всичко беше пито-платено, та реших да не изхвърлям нищо излишно.
Обелих боята и отидох при съседа да ми го резне по размер на циркуляра това рафтче. Така се заех да му намеря място в нишата ни в антрето, където сме побрали основния бойлер. С няколко дюбел пирона за държачи успях да го натъкмя. Идеята е да поместим легена от банята някъде там, че ни е малко тесничко. То и тая ниша сега остана хептен без място като се има предвид, че под рафта се намира коша за мръсни дрехи и всичките прилежащи прахове и омекотители. Сега малко се получава едно залягане като се вадят дрехи и прахове за да не се шибнем в "новия" рафт и така да броим звездите над главите си. Но нищо, важна е идеята!
Покрай този рафт така и така бях тръгнал да дупча, реших да сложа и една картина, която е подарък. Че като нищо и тя да се класира в графата - залежала стока. Картината е тип гоблен с мъниста и на нея е изобразена Света Богородица. Използвах малкото свободно време за да свърша тези две неща, които на пръв поглед не отнемат кой знае колко време (на мен ми костваше един час с почистването).
Снимка: pixabay.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар