Ах, морето 2018

Нашата спирка беше Свети Влас

 


  С няколко реда искам да оставя своите хубави впечатления от престоя ни в този малък семеен хотел. Като всяко семейство преди чаканата почивка бяхме развълнувани и с нетърпение искаме да видим морето на хоризонта. Така съвсем неусетно мина пътя ни до Свети Влас за щастие без никакви проблеми. На входа ни посрещна усмихнатата домакиня и нейния мъж. Имах и запазено място за колата в паркинга. Това е едно допълнително удобство по време на почивка. Тъй като отидохме преди часа за настаняване и стаята не беше готова, ние не губехме време да стоим, а се втурнахме към плажа (намиращ се на 50 метра от нас). А стаята, в която ни настаниха надмина очакванията ни. Останахме доволни от нея и от изгледа към морето.



  "Запознанството" на сина ни с морето започна доста положително. Като изключа реплики от сорта на "ох, пари ми пясъка", през цялата ни почивка той не искаше да излезе от водата. Виждах искрената му усмивка и как си играе на плажа всеки ден. Заедно търсихме миди, подскачахме от вълните, които идваха до брега. Дори тази година се престраши да си използва пояса. С него той "плуваше" до близките скали. Там играта ни продължаваше със скачане от тях във водата и гонене на малките рибки, които така дръзко се закачаха с нас.



  След следобедна дрямка бяхме на разходки из курорта. Главно за да доставим още радост на детето ни. Почивката не липсваха и караници (все пак с дете на море). Вътрешно всеки път ме гризеше съвестта, когато се налагаше да се скарам, но повечето пъти е нямало друг вариант и поне за мен е било за негово добро. Имаше и моменти, в които аз сам не разбирах защо се дразня за нормални постъпки на едно дете, но го отдавам на натрупано напрежение (и лични терзания) като се надявам да не съм му развалил много почивката.

  Обикаляхме всичките забавления за деца, които бяха достъпни там. Ядохме сладолед, купувахме чипс и шоколадови яйца (запомнил е, че на морето може), а и без кукуруза (царевица) не останахме. Общо взето хранителните навици в периода на почивката ни беше значително променен, но нали за това се нарича почивка ;-).
Жалко, че тук или поне в тази част на Свети Влас липсваха блъскащите колички. Нещо така любимо и на мен, останало от детството ми. Но не сметнах за нужно да го търся като наследство.


  Вечерта завършвахме с хапване в Бистрото на хотела. Като качество и цени не искам да задълбавам, но за средата на август цените бяха приемливи, а качеството задоволително. Опитахме може би от половината неща в менюто и се прибрахме без чревни инфекции (какво по-хубаво от това). За комфорт на сина ни имаше детски кът и така бяхме поне за малко откъснати от него. На няколко пъти се получи доста сполучлива детска игра, макар да не се чуваше много българска реч.

Определено бихме повторили отново почивката си там!

Няма коментари:

Публикуване на коментар


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape