България - Това сме ние!

Политиците ни мислят за пешки, но ние сме царете

Народът в една демократична страна е суверена. От нас зависи бъдещето ни. Трябва и е задължително да се промени системата. В момента всичките "служители" на народа са за смяна. Трябват ни млади, честни и работливи депутати. Стига с този комунизъм и псевдо демократи. Ясно е, че всички са агенти на ДС и така милото на не малко "Татово време".   

Смомби

Смомби, но какво е това?

     За първи път разбрах за тази дума от най-добрия ми приятел и от тогава се замислих над нейното значение. Ето и моето тълкуване: 

     Всеки един от нас е "застрашен" да се превърне в това "Смомби". Ставаме веднага си отключваме телефона. Мием си зъбите и пак "джъткаме" с него. Ядем с едната ръка, но пък с другата не оставяме телефона. Преди да се облечем за излизане не пропускаме да проверим какво ново има из "мрежите". И така вече сме навън, но какво правим докато вървим или чакаме автобуса, дори и в колата по време на движение...?

     Стигаме до работното си място, което се оказва, че едва ли не е да сме вперени в екраните и съсредоточено да барабанисваме по тъчскрийна.

       През обедната почивка проверяваме за пропуснат коментар, статия или снимка. След края на работния ден ходим към вкъщи докато сме "забили" глави в телефона и така нито хора, нито дървета, нито коли могат да ни попречат, да проверим какво става със социалният ни живот събран в модерния смартфон на лизинг.
     И така се прибираме във вкъщи за щастие невредими, измиваме се и бързаме да проверим какво се е случило в последните няколко минути далеч от телефона. След кратък диалог със семейството за нашето ежедневие сме готови отново да "забием" глави. Следва вечерята, която преминава с жонглиране на прибори и телефон. След това идва ред и на гледането (или по-точно слушането) на телевизия докато сме в "матрицата" на телефона.

     Така стигаме до момента да се приготвяме за сън. Неща като миене на зъби, преобличане и лягане под завивките е добре съчетано с "подмятането" на телефона и пожелания за лека нощ. Всичко това през деня допълнено с поне 10 автофокуса или така интересните "селфита" запечатали какво имаме между зъбите или къде гледат хората, които са покрай нас, а защо не и в някоя тоалетна... Ето това е Смомби, смартфон превърнал ни в зомбита.

     А за финал малко статистика от 2014 година, но си представете как изглежда тя до днешна дата:

     "Смомби е младежката дума на 2015 г. в Германия. По проучване на Уол Стрийт Джърнал, базирано на данни за посещения на спешните отделения, между 2010 и 2014 г. травмите вследствие (зло)употребата на смартфони са нараснали със 124%, а от 2006 до 2014 г. над 10 пъти".

Пояснителна статия: http://shash.bg/
Снимка: firebellymarketing.com

Истинското "Аз"

В търсене на правилния път!

Все повече хора извършват действия, с които може би не разбират как вървят в един коловоз, диктуван от това да се живее "по правилата" и така да крият дори истинското си "Аз".

Повечето от нас избираме да слагаме ежедневните маски за да бъдем "удобни" и добри пред заобикалящите ни. Ако не спазваме тези правила и не сме удобни, ще бъдем отхвърлени от онази част от обществото, която е съсредоточена в това да гради и да се вписва в заобикалящия свят така, че да не пречи на никого. Изправяме се пред опасността да търпим негативи, защото не могат да приемат истинската ни същност. За тях тя е опасна, защото е различна и непозната.

От всичко това следва да се спрем за малко и да пренаредим приоритетите си. Като всеки от нас трябва да се замисли, " 'що за човек е"?

• Дали това, което виждаме в огледалото е отражение на душата ни или е това, което искаме да видят останалите? 
• Дали може и без огледало да прозрем как изглеждаме в очите на околните? 
• Важно ли е да сме идеални в очите на другите, но дълбоко в себе си да се мразим? 
• Не е ли по-трудно да се правим на някой измислен образ и това да ни натоварва, и тормози?
• Не е ли по-лесно да сме себе си и да се разкрием пред всички? 
• Да ни оценят по достойнство и характер, не ни ли прави щастливи и горди със себе си?   

Ако във всеки един въпрос виждаме себе си, трябва да променим мисленето си и да съхраним личността си!

   
Когато човек вярва в себе си и в целите, които следва няма как да остави те да се изпарят. Може само и единствено да "прегърне" съдбата, която за наше добро прави така, че да станем по-силни като ни изправя пред съдбовни решения. Дори понякога да следват и негативни последици, то реално става така за да намерим ползата от всичко случващо се!
 

Необходимо е да живеем тук и сега, а не да гледаме миналото или да "чертаем" бъдещето, защото така ставаме неадекватни в сегашно време. Не сме полезни за най-близките ни.

Трябва да сме в покой с нашето истинско "Аз" за да нямаме противоречие със себе си. И така ще бъдем готови да посрещнем всичко това, което вселената ни изпраща във всеки един миг.

Позитивното мислене е най-силното оръжие и ключ за вратата, която ще ни даде сила, вяра, дух и непрекъсната надежда за постигане на ДОБРОТО!

Снимки: linkedin.com, magicaura.com