На гости в УМБАЛ "Св. Иван Рилски"
София
Всичко започна след преглед при наблюдаващата ме невроложка в Пловдив (д-р Цветанка Цанова). Бях при нея заради предстоящото ми минаване през ТЕЛК. Без да казвам каквото и да е, тя забеляза промяна в общото ми състояние. Много е наблюдателна, защото се касаеше за леки колебания в десния ми крак. Веднага ме посъветва да мина един курс с кортикостероиди и издаде направление за хоспитализация. Държеше веднага да се обадя на лекуващата ме лекарка в София и след това да ѝ предоставя епикриза, когато ме изпишат.
Така последва нова доза чуденки как точно да постъпя. Умувах, умувах, но главата празна, всякаш всичко вътре се бе изпарило (то дали е била пълна с нещо е друга тема)! Обадих се на майка ми, че тя има контактите на лекуващата ме лекарка д-р Детелина Стоилова, която е наясно с болестта ми от самото ѝ началото (Множествена Склероза). Тя веднага каза, че може да уреди приемането ми при тях и всичко зависило от мен. Все пак реших да си мина през ТЕЛК и да не го отлагам напред във времето. Веднага след това поех по посока София.
Петък сутрин (14.02) в 05:30ч. бях на централната гара Пловдив заедно с майка ми. Този път заложихме да отидем с влак до София. Причината за това ми решение е, че ако престоят ми в болницата е по-голям, не ми се иска да мисля и дали колата няма да пострада от някой селски джентълмен, който си е припознал общинско място за свое! Пътуването мина спокойно и без закъснение. На гара Подуяне д-р Стоилова се обади за да провери дали пристигаме. Казахме до къде сме и тя заяви, че ни чака. Именно заради това, хванахме такси за да сме с една идея по-бързи. Тук пропускам кратък разказ как майка ми изпадна в паника на гарата като видя човек с "дръпнати" очи и на висок глас повтаряше "този корона вирус какво ни преследва, идва към нас, давай да се махаме".
И така стигнахме до срещата ни с д-р Стоилова. Веднага побърза да ме вкара в кабинет и да ми направи обстоен преглед. И тя констатира леко нарушение на десния крак. Беше на мнение, че е задължително оставането ми в болница за вливане на системи. Тя предаде щафетата на медицинската сестра, която ми чекира личната карта и след поредица от подписи вече си имах болничен талон. Настаниха ме в стая с още двама "съкилииници" и ми пуснаха първата от петте системи, които трябва да приема в рамките на престоя си тук. Едвам изчаках системата да свърши, направо ми се пръскаше пикочния мехур. За мое щастие успях да "укротя дзвера" навреме и легнах вече спокойно на леглото. Чаках лекарката да мине и провери как съм преди да ме пусне малко навън да се поизморя от ходене. Заради системата пропуснах храната на обяд и това още повече засили желанието ми да се "изстрелям" за малко поне от болницата.
Заветната цел е осъществена веднага след бързия преглед, вече съм на свобода. Разхождам се навън в необичайно поносимо време в София. Обиколих един, два магазина, хапнах и си спретнах една безпризорна разходка. Може и леко луд да съм изглеждал с неориентирания ми маршрут, но на кого му пука важна е идеята... След още малко лутаница реших да направя обратен към болницата за да не би на някой да съм му залипсвал. Така леко уморен не след дълго бях отново в стаята и си разменяхме разни истории с колегите по легло.
Следващите дни прекарани в болницата минаха еднообразно. Вливане на системи и мерене на кръвното, също така и проверка на моментното ми състояние. Храна не ми липсваше като изключа последната вечер, когато за вечеря ми бе предложено само кисело мляко. Тук се замислих, че явно допуснах грешка като казах, че наскоро съм качил три килограма... А по отношението на лекари и персонал всичко беше на топ ниво. Мога да кажа, че това ми беше най-приятния престой (ако е възможно да има такъв по болници де). Благодаря им от сърце!
**Така дойде този миг, през който с нетърпение изчаках да приключат всичките бумаги по изписването ми от това място. След това с голямо вълнение поех към вкъщи, където моето семейството ме чакаше!
Прочетете още:
► Моята диагноза - МС и живота ми покрай нея
Снимка: asp.moderal.org/rilski/
Няма коментари:
Публикуване на коментар