Международен Панаир Пловдив

Свободен ден

През първи почивни дни след престоя ми в болница, реших съботата да я пиша като "свободен ден". Излезе едно предложение да отидем до Панаира, хем да се разходим, хем да видим братовчеда на жена ми. Той беше там по случай представянето на фирмата, за която работи в Международната селскостопанска изложба АГРА - 2020. Не бях стъпвал в Пловдивския Панаир повече от десет години. Някак екзотичността му сякаш беше изчезнала и с надежда исках да разбера дали нещо се е променило към добро.

Длъжен съм да кажа няколко думи за този уникален за времето си панаир. Неговото начало се поставя през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение на мястото на днешната Цар Симеонова градина. Мисията на Международния панаир в Пловдив е да спомага за развитието на българския народ и да стимулира развитието на националната икономика като цяло. В специализираните изложение се обхващат най-различни отрасли, на които българските предприемачи излизат на международния пазар. Панаирното градче е едно от най-големите в Югоизточна Европа (разположено е на 352 000 кв. метра и има 17 многофункционални изложбени палати).

И сега да се върна към разходката ни. Успях да паркирам колата леко в края на панаирните палати. Така си осигурих една разтъпкваща обиколка пеш преди още да знаем какво ни чака. На касите имаше не голям наплив, а цената от седем лева за редовен билет поне по спомени не се беше променила кой знае колко. Още от началото малкия звяр с нас (сина ни) си каза, че не иска да ходи. Разбирам го, там няма да има нищо детско (но той как го знаеше не знам). Друг неприятен факт е студения вятър, който се появи за да ни се "подиграва". Бързата ни обиколка мина както се казва "по центъра" в търсене на конкретната ни цел. Озъртахме се лалугери за да не пропуснем фирмата. И за да ни е още по-гадно, фирмата се оказа сложена към края на изложението. След кратък престои и приказки се насочихме да се скрием на топло място на по едно кафе. По път ни беше едно изложение на бикове, където са показани десетте най-популярни месодайни породи в света, но и тук не ни огря (много миризливо било). Там определено имаше какво да се види. Породи като Абердийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Гаскон, Симентал, Шароле, Кианина, Маркиджана, Пиемонт, не се виждат всеки ден! Малкия беше доволен чак, когато стигнахме в кафенето на топло. Бързо успя да седне на сапарето за да си пие закупения преди това прясно изцеден фреш от портокали.

След направената почивка ми се искаше да посетя някоя друга панаирна палата, но явно ще го оставя за друг път. Направих бърза съпоставка над краткия престой днес. Мнението ми за моментното състояние на Международния Панаир е, че то е много компрометирано. Със собственик Георги Гергов, който е типичен представител на комунистическата стопанска свинщина, аз не предричам светло бъдеще за "панаирното градче" (дано греша)! В спомените ми валят кадри с от тълпи хора по тези изложения, коледни базари и т.н. А сега тълпата беше там, където и ние - в кафенето!

Снимка и материал: visitplovdiv.com