По пътя за психото

     В България, това да се консултираш с психотерапевт все още се приема за срамно и унизително. Веднага биваш заклеймен от околните и добавен към психично болните.

     Това е така, защото хората нямат нужната култура и интерес да разграничат психотерапевт от психиатър. Щом има "психо" в думата, то за тях двете думи са синоними. От тук идва и заблудата. Не е трудно обаче човек да научи разликите стига да иска:

Каква е разликата между психолог, психиатър и психотерапевт?

     Всеки ден виждаме хора с признаци за психични проблеми.

• Те са по улиците до нас. Някои от тях, тихо и кротко водят диалог със себе си. Като успяват да оправят цялата сбъркана система в държавата. Други са доста агресивни и на моменти плашещи, защото могат да навредят на някой.
• Те са на пътя докато шофираме. Обикновено ни засичат, като за това тяхно действие сме уж ние причината. Или си стоим кротко паркирали до един момент, когато се намира поредния деградирал тип, който решава, че сме най-голямата му пречка в живота.
• Те са в магазините. Там си мислят, че срещу тях има световна конспирация и те трябва да бъдат прецакани по най-позорния начин.
• Те са по работните места. Там, където уж само те работят, а другите се крият като мишки, скатавайки се в някой ъгъл. И за капак се оказва, че именно те, при първи съкращения, ще са в началото на списъка.
• Те са и в масовия транспорт. Там отново са най-голямата жертва. Всички пътници се наговарят и заемат стратегически места  за да предотвратят някое тяхно сядане или слизане на желаната спирка. Допълнено и с това, че кондукторите "изкачат" като пришълци, готови да ги нарежат на парчета ако не са изрядни.

     Обаче никой не си признава, че има проблем с нервите и не търси адекватна помощ за това. По-голямата част просто си намират отдушник. Така страдат невинни хора, поражда се домашното насилие, насилието над деца, алкохолизмът и други.

     В момент на слабост тези хора споделят с някой познат за своите проблеми. Когато обаче им се даде съвет с лек намек да се отиде на консултация с психотерапевт, това едва ли не се приема за смъртна обида. Те обичайно теглят по някоя псувня и самоуверено възроптават с думи като:

" Кой си ти да ми казваш, че съм ку-ку, вчерашен пикльо?!"

     Оказва се, че тези реакции са вид вътрешна защита на Егото им. Те не биха си признали някога, че имат проблем за да не станат за смях. Предпочитат да си оправят проблемите с шише ракия и удряне по масата. Като това лечение е "подсладено" със силна доза псувни "до девето коляно".

     Така се започва живот в един омагьосан свят на отрицания и страх дори от собствената си сянка. Всеки следващ ден се превръща в едно тежко изпитание на тяхната психика. Тя е станала доста лабилна към нормалното ежедневие. Зачестяват и кризите, в които изпадат хората, като това пречи на нормалния им начин на живот.

     Идва този момент, в който вместо да преглътнат Егото си и да отделят 50-100лв. за психотерапевт, те са вече за психодиспансера. Лошото е, че с тях увреждат и още няколко съдби.

Пояснителна страница:

Тук

http://priobshti.se/

Снимка: brainklinik.ru

Истанбулска конвенция

      От няколко дни навсякъде се говори за тази конвенция, с която ми надуха главата. Дали по радиото или телевизора, то не се спира с бълването на какви ли не глупости. Цитира се някакъв "джендър", който е криво показан на обществото за да доведе до объркване и настройване против Истанбулска конвенция. Колко малко му трябва на българина за да бъде разделен на две. 

     Църквата за пореден път да показва, че вече не бива да се приема като божий храм, а като отделен  независим орган, който си следва собствена логика и интереси:

Църквите с ежедневни молитви срещу Истанбулската конвенция, за да няма “духовна смърт“

     Политиците и те се правят на "ударени с мокър парцал", защото не са измислили още схемата си за кражба на пари. Ролята за подривна дейност е дадена на "Обединени Патриоти". Те твърдо заявяват, че ще гласуват против Истанбулската конвенция, тъй като държавата не била готова за такава стъпка.

     Само не ми е ясно за какво точно не е готова. Може би с имитирането на работа, те трябва да предприемат промени във вътрешното законодателство, например в Семейния кодекс. Или господата политици не са готови да се запознаят с документ събран в 32 страници? Ето и към какво е насочена тази мистериозна и неудобна конвенция:

"Истанбулската конвенция има за цел на първо място да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие."

     За мен се крие нещо друго зад това упорство да не се приеме този документ. Голяма част от населението е приело с годините, че жените са слугите в една къща, а децата са техните чираци. Мъжът има задължение единствено да носи пари. Като това им дава право да се държат господарски в къщи и да изискват каквото им щукне. Едно от нещата, които ще промени Истанбулска конвенция е именно това. Там се засягат и теми, които няма как да се избегнат в днешно време като хомосексуалността и прочие. Не виждам нищо лошо децата да се запознаят с различните типове хора, а не да ги избягват някой ден по улиците все едно са прокажени.

     Естествено има и хора, които не обичат каквито и да е промени. То за това сме и на този хал де... За тях най-добре всичко да си остане каквото си е било и ако може никой да не ги закача, защото те така си живеят добре. Мантрата на техния живот е сивото ежедневие.

     Истанбулската конвенция ни дава възможност за пръв път глобално да се борим срещу насилието над жените и децата. Като се изградят и адекватните закони, които ще са под международен мониторинг.

 Пояснителни страници: https://clubz.bg, https://trafficnews.bg
Снимка: dariknews.bg

Ужасът на вредните храни

Всеки е минал през момент, когато му се е дояло нещо малко, залъгващо апетита. 

     Така се почва ровенето по шкафовете. Когато видим опаковка от чипс, шоколад или бисквити в него, вкусът им е вече в устата ни. След задоволяване на нуждата от хранителните "бомби", ни достига чувство за вина. В повечето случаи сме наясно какви ще са последиците от тези храни за нашия организъм.

     Предстои ново зареждане на "шкафът с удоволствия" и удобното настроение да прибегнем пак към него (обикновено когато сме под напрежение). 

     Така се попада в един омагьосан кръг, от който трудно можем да се откажем.

     Иска се силна воля или професионална намеса за справянето с този вреден навик. Реално вредните храни са приготвени по такъв начин, че да пристрастяват. Съдържат голям процент захар, която за кратко ни дава чувството за спокойствие. Но вредите върху организма могат да станат фатални в един момент.

Според проучване, удоволствието от това да ядем нещо вредно под ръка, трае 3 минути.

     Нека помислим, заслужава ли си за това кратко удоволствие, вредата която нанасяме върху себе си? 

• По-добрия вариант е да излезем на 15 минутна разходка. Тя ни помага да намалим апетита към сладкото. 
• А защо не и един чай от лайка? Чаят действа успокояващо, а лайката намалява напрежението.

     Около 60-80% от храните в магазините не отговарят на нормите за безопасност и качество. Ако при нашето ежедневно меню тези проценти се запазват и се добави лошия навик да похапваме допълнително неща от "шкафът с удоволствия", си представете какво се случва с органите ни. Преработените бързи храни карат тялото да реагира с леко възпаление, а това се отразява и на функцията на мозъка.

     Този забързан живот, в който живеем не ни остава време да се спрем и да огледаме храната, която консумираме. Но е задължително поне да се замислим, как се грижим за себе си.

     Голям процент от модерните болести или тези, които са характерни за хора в напреднала възраст, започват да се проявяват по-често при младите хора. Това почти винаги е свързано с начина, по който сме "отгледали" собствения си организъм. И на какъв стрес е бил подложен той.

Снимка: nihca.org

Форумни герои

  

Предполагам, че повечето от вас вече са срещали подобни личности.

Това са личности, които скрити зад псевдоним, се изявяват в интернет пространството като изключително способни и компетентни във всяка една област, която коментират и дори са готови да спорят ако някой не е съгласен с тях. 

Как да ги разпознаем и как да се предпазим от псевдо "героите"?

     Има доста типове форумисти, ето и няколко примера:

• Едни се мислят за патриоти. Макар, че телефона им звъни с някоя чалгарска песен и разбирането им за живот е да седнат на масата, отрупана с ракия и мезе, която старателно е приготвена от техните жени. С две думи ракиени патриоти.
• Други можем да ги определим като идиоти. Където и да ги забележим, те тръгват и спират с псувни. За стил на писане използват  универсалната "шльоковица"
• Самозабравилият се българин зад граница. Тук за мен има два типа: жертвата и "бизнесмена". 

1. Жертвата гордо пишещ на латиница на места само с главни букви за повече "тежест" се вайка за всичко случващо се в България. Често съжалява, че не е напуснал по-рано страната си за да се спаси от глада и мизерията.  
2. "Бизнесменът" се хвали придобития опит в чужбина, като гледа и презрително хората, които още стоят в България. С голямо желание ще сподели как в чужбина кадърните като него имат шанс да се изявят. Как всички са толерантни и спазват законите, доброто се оценя, а лошото наказва. Никога не иска да се връща в родината си, но не му пречи да си похарчи парите тук.

• Интернет тролове. "Те публикуват противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн форуми, стаи за разговори, блогове, коментари към вестникарски статии и др., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор. Троловете могат да бъдат хора, които искат да привлекат вниманието върху своята персона или фанатично вярващи в нещо".*

     В реалния живот може да ги познаете:

1. В задръстванията по кръстовищата, те минават отпред без значение дали ви засичат или пречат на останалите. Явно си мислят, че са открили решение против задръстването и не искат да го споделят с други, а просто го показват.
2. В магазините винаги пререждат, защото имат много по-важна работа от някакво си чакане.
3. На опашките пред лекарските кабинети влизат първи, защото "имали само да питат нещо".

На теория изглеждат като най-големите тарикати, защото анонимността в интернет предразполага към безотговорност. Там детското в тях се отключва. Мислят си, че няма кой да ги накаже. На практика и с примерите в ежедневието се оказва, че те смесват реалния живот с виртуалния. 

Така след всичките тези геройства идва един момент, в който "си намират майстора".

Универсалният лек за такива хора е безразличието. Тогава има най-голям процент на "самоунищожение" при тях. Освен ако не е засегнато здравето на друг човек. Ако има такава опасност, вече се налага намеса от едни добри хора, които им предоставят безплатно "специални бели ризи" и си ги прибират на топло.

Общо взето като ти липсват първите седем години, то ти липсват във всичко! Този процес е необратим, а вредите много.

Броя на форумните герои се увеличава драстично. Като нашата задача е да ги различаваме, да бъдем бдителни и да опазим здраве си!

Пояснителна страница: https://bg.wikipedia.org/
Снимка: newstatesman.com

Киномания

     Киноманията се възроди след като станаха модерни моловете у нас. Всички кино салони в невзрачни сгради останаха пусти.

     Хората са подлъгани от хубавото и лъскаво, което е придружено с подмазващо поведение. Така човек колкото и добре да си "зяпа" пред монитора отива на кино. 

     За да си прочистите съвестта от свалянето на нелегални филми или за да си погъделичкате Егото, стигате до редене на касите, последвано от зареждане със задължителните "аксесоари" като напитки и пуканки.

     До тук всичко е наред докато не се озовете в киносалона. Там колкото и да се смята човек за културен и възпитан зрител, най-често се сблъсква с хора, на които им липсват "първите седем години".

     Нека добавим сега и теснотията (макар залата да изглежда като футболен стадион). От което следва едно непрекъснато ставане и сядане от закъснели зрители или от хитреците, които след като идват точно след трейлърите и рекламите, смятат че са направили най-голямата си далавера в живота. Да добавим, че всички покрай вас са "налазили" храни и напитки, последвано от тяхното ръсене по седалки и дрехи. 

     В един момент всичко утихва и филмът започва. Изглежда, че всичко ще придобие европейски и културен вид. За съжаление това усещане продължава десетина минути. При първата комична ситуация на всеки покрай вас му е толкова смешно, че хигиенистите няма да останат без работа от цялата изсипана храна по земята. Това разхищение на храна е умело съчетано с ритници по вашата облегалка.

     За да е пълна идилията се оказва, че наблизо има и толкова отегчени пубери от филма, като необходимостта от линейка заради тях е задължителна, защото следва ритуално рязане на вени. Те обаче избират варианта да доизгледат филмът, защото са си похарчили джобните за цялата седмица заради него. Започва се едно дуднене и беседи (кой какво е правил в "даскалото"). И въпреки силния звук в залата, пак успяват да попречат на вашата концентрация, ако е останала такава. Или се вадят смартфоните и се почва едно постоянно ровене, а защо не и някой така "важен" разговор. Този "терор" изглежда безкраен.

     За щастие всяко нещо има край, така въоръжени с голяма доза търпение да не удушите с голи ръце всеки индивид с гнойна пъпка на челото или да не ги нарежете с тъп нож на кубчета, тръгвате към изхода (вратата на спокойствието). И вместо отпочинали и доволни, сте изнервени и разочаровани от това решение да гледате филм на голям екран.

Снимка: Интернет 

Телефонни измамници

  Да си телефонен измамник в една от най-бедните европейски страни звучи смехотворно. Но какво се оказва всъщност на практика?

  Незнайно как и от къде всеки втори пенсионер има доста прилична сума пари, която с лека ръка хвърля през балкона или поставя на пейки и до казани. Оказва се, че няколко хиляди лева не са проблем за възрастните хора след като така лековерно се отказват от тях. Ето и един фрапиращ случай:

"Пенсионер даде 100 000 лева на телефонни измамници"

  А тук и тук ще дам не само примери, а и съвети как да се предпазим от тези измами!

  Измамниците умело влизат в роля и успяват да разклатят психиката на нашите родители, баби и дядовци без капка съчувствие. Когато видят, че човекът зад слушалката "захапе въдицата", започват да го изнудват и разчитат на първоначалния шок. Това е най-срещания метод на тези престъпления.

Като почти на 100% измамниците са цигани (които явно имат здрав гръб зад себе си).

  Измамниците са профилирани и се занимават единствено с тези престъпления. Имат добра организация и структура. Възползват се от социално слабите хора в Северна България като срещу 40-50лв. дадени им на ръка се съгласяват да им бъдат регистрирани сим карти на тяхно име. Като се сметне, че наказателната отговорност е между 1 до 6 години, тези измамници не се страхуват дори ако бъдат заловени. Не срещат и трудност срещу определена сума пари да бъдат освидетелствани медицински и така да избегнат затвора.

  Като са ясни тези факти не ни остава друго освен да говорим с нашите роднини. Трябва постоянно да обясняваме от какво да се пазят. Да се изградят навици за съмнение и че няма как ако сме пострадали, изведнъж по телефона да искаме хиляди левове и то зарязани пред някоя пейка. Както и никой полицай не би искал, а и няма право да взима пари така с лека ръка. Даването на определена сума пари не може да спре наказателно производство.

Похватите са много, методите различни. Задължително темата за телефонните измамници трябва да стане водеща когато се виждаме с роднини! 

Пояснителни страници: https://www.vesti.bg/, http://news.bnt.bg/
Снимка: news.bg