Киномания

     Киноманията се възроди след като станаха модерни моловете у нас. Всички кино салони в невзрачни сгради останаха пусти.

     Хората са подлъгани от хубавото и лъскаво, което е придружено с подмазващо поведение. Така човек колкото и добре да си "зяпа" пред монитора отива на кино. 

     За да си прочистите съвестта от свалянето на нелегални филми или за да си погъделичкате Егото, стигате до редене на касите, последвано от зареждане със задължителните "аксесоари" като напитки и пуканки.

     До тук всичко е наред докато не се озовете в киносалона. Там колкото и да се смята човек за културен и възпитан зрител, най-често се сблъсква с хора, на които им липсват "първите седем години".

     Нека добавим сега и теснотията (макар залата да изглежда като футболен стадион). От което следва едно непрекъснато ставане и сядане от закъснели зрители или от хитреците, които след като идват точно след трейлърите и рекламите, смятат че са направили най-голямата си далавера в живота. Да добавим, че всички покрай вас са "налазили" храни и напитки, последвано от тяхното ръсене по седалки и дрехи. 

     В един момент всичко утихва и филмът започва. Изглежда, че всичко ще придобие европейски и културен вид. За съжаление това усещане продължава десетина минути. При първата комична ситуация на всеки покрай вас му е толкова смешно, че хигиенистите няма да останат без работа от цялата изсипана храна по земята. Това разхищение на храна е умело съчетано с ритници по вашата облегалка.

     За да е пълна идилията се оказва, че наблизо има и толкова отегчени пубери от филма, като необходимостта от линейка заради тях е задължителна, защото следва ритуално рязане на вени. Те обаче избират варианта да доизгледат филмът, защото са си похарчили джобните за цялата седмица заради него. Започва се едно дуднене и беседи (кой какво е правил в "даскалото"). И въпреки силния звук в залата, пак успяват да попречат на вашата концентрация, ако е останала такава. Или се вадят смартфоните и се почва едно постоянно ровене, а защо не и някой така "важен" разговор. Този "терор" изглежда безкраен.

     За щастие всяко нещо има край, така въоръжени с голяма доза търпение да не удушите с голи ръце всеки индивид с гнойна пъпка на челото или да не ги нарежете с тъп нож на кубчета, тръгвате към изхода (вратата на спокойствието). И вместо отпочинали и доволни, сте изнервени и разочаровани от това решение да гледате филм на голям екран.

Снимка: Интернет