По пътя за психото

     В България, това да се консултираш с психотерапевт все още се приема за срамно и унизително. Веднага биваш заклеймен от околните и добавен към психично болните.

     Това е така, защото хората нямат нужната култура и интерес да разграничат психотерапевт от психиатър. Щом има "психо" в думата, то за тях двете думи са синоними. От тук идва и заблудата. Не е трудно обаче човек да научи разликите стига да иска:

Каква е разликата между психолог, психиатър и психотерапевт?

     Всеки ден виждаме хора с признаци за психични проблеми.

• Те са по улиците до нас. Някои от тях, тихо и кротко водят диалог със себе си. Като успяват да оправят цялата сбъркана система в държавата. Други са доста агресивни и на моменти плашещи, защото могат да навредят на някой.
• Те са на пътя докато шофираме. Обикновено ни засичат, като за това тяхно действие сме уж ние причината. Или си стоим кротко паркирали до един момент, когато се намира поредния деградирал тип, който решава, че сме най-голямата му пречка в живота.
• Те са в магазините. Там си мислят, че срещу тях има световна конспирация и те трябва да бъдат прецакани по най-позорния начин.
• Те са по работните места. Там, където уж само те работят, а другите се крият като мишки, скатавайки се в някой ъгъл. И за капак се оказва, че именно те, при първи съкращения, ще са в началото на списъка.
• Те са и в масовия транспорт. Там отново са най-голямата жертва. Всички пътници се наговарят и заемат стратегически места  за да предотвратят някое тяхно сядане или слизане на желаната спирка. Допълнено и с това, че кондукторите "изкачат" като пришълци, готови да ги нарежат на парчета ако не са изрядни.

     Обаче никой не си признава, че има проблем с нервите и не търси адекватна помощ за това. По-голямата част просто си намират отдушник. Така страдат невинни хора, поражда се домашното насилие, насилието над деца, алкохолизмът и други.

     В момент на слабост тези хора споделят с някой познат за своите проблеми. Когато обаче им се даде съвет с лек намек да се отиде на консултация с психотерапевт, това едва ли не се приема за смъртна обида. Те обичайно теглят по някоя псувня и самоуверено възроптават с думи като:

" Кой си ти да ми казваш, че съм ку-ку, вчерашен пикльо?!"

     Оказва се, че тези реакции са вид вътрешна защита на Егото им. Те не биха си признали някога, че имат проблем за да не станат за смях. Предпочитат да си оправят проблемите с шише ракия и удряне по масата. Като това лечение е "подсладено" със силна доза псувни "до девето коляно".

     Така се започва живот в един омагьосан свят на отрицания и страх дори от собствената си сянка. Всеки следващ ден се превръща в едно тежко изпитание на тяхната психика. Тя е станала доста лабилна към нормалното ежедневие. Зачестяват и кризите, в които изпадат хората, като това пречи на нормалния им начин на живот.

     Идва този момент, в който вместо да преглътнат Егото си и да отделят 50-100лв. за психотерапевт, те са вече за психодиспансера. Лошото е, че с тях увреждат и още няколко съдби.

Пояснителна страница:

Тук

http://priobshti.se/

Снимка: brainklinik.ru