Лотария - бутафория на килограм

  Печалба за всички! 

Най-вече за възрастните хора по забутани села из България. Жалко обаче, че единствената печалба за тях е незначителна сума пари дадена на ръка. Така те успешно в повечето случай изиграват "главната си роля" в големите постановки наречени:

"Национална лотария" и "Лотария България".

Продажбата на лотарийни игри, според българските закони се извършва на точно определени и обособени места. Добре формулирано, но нарушавано от богатите чичковци, даващи надежда и мечти на народа...

Абсолютно забранено е продаването на талони и залагането на лотарийни игри да се извършва в търговски обекти!

Досещате се, че тук има нарушение на тези закони. Затова те се промениха след идването на ГЕРБ на власт през 2012г. по удобен начин, така че да се заобикалят. През следващата 2013г. по времето на кабинета "Орешарски", ДПС предлага еднакъв режим на облагане на онлайн и офлайн хазартните игри. Това е в полза на Божков, защото до този момент той не е навлязъл активно в онлайн хазарта. И по време на второто четене на закона става удобния обрат. След спор в парламента се внася предложение за различно облагане между онлайн и офлайн хазарта. Именно от това офлайн облагане се възползва и Божков с така удобно оставената "вратичка" в закона.

Така никоя държавна институция не се самосезира, а си "спи зимен сън". Просто далаверите си ги въртят на високо ниво, а заблуденият народ продължава да ги спонсорира като си играе играта. Но явно не иска да допусне логичния вариант, че играта си играе с хората. Тя използва слабите страни на човек като бедността и мечтите за по-добър живот чрез бърза печалба срещу малко пари.

   
След "Национална лотария" се появи "Лотария България", която трябва да й е конкурент, макар  зад двете да стои Васил Божков и "Ко". А за капак печеливши се появиха и в закъсалото държавно "Тото", което удобно пропусна бумът на хазартния разцвет и така даде път на частния сектор. При Тотото, хора играели с едни и същи числа 30 години се хвалят, че са спечелили 15 000лв. Дори и дете в пети клас може да сметне в случая (ако е реален) кой печели.

Измислят се и все нови билети, които да играят допълнително за мотиватор на заслепения човек. Билети пълни с милиони, почивки, коли, къщи и какви ли не още благинки. Обаче от "финансовият благодетел" на цял един народ премълчава, че дори да пуснат пари от тези златни билети на хората, те ги изплащат поетапно след като бъдат обложени от НАП със съответния данък. Така лотариите дават едни смешни пари на фона от милионите по рекламите, които обещават.

Замислете се хора, колко ваши близки и роднини са спечелили по-голяма печалба от 50-100лв.? Или всеки си мисли, че с 2-3лв. няма да обеднее. Събирайте си празните билети и в края на годината "теглете" една черта на разходите. След като сте разбрали с колко сте подпомогнали богаташите в сянка, може да ви заболи глава или да изпаднете в ужас. А дали не е имало по-добро място, в което да си вложите парите, вместо да вярвате на сладките приказки на Захари Бахаров и някоя друга фльорца, ставаща само да се усмихва умно пред екран?

Схемата ще върви докато има заблудени хора, които да "търкат" билетчета. В България за съжаление си остава правилото богатите да печелят от бедните. И това се приема за нормално.

Ето затова лотарията в България си е бутафория на килограм!

Пояснителна страница: https://www.capital.bg/
Снимка: cherryhillsun.com

Коледа - празник в ужаса

Ужас, Коледа идва! 

Още от Ноември ни подготвят за масовата атака. Тази атака се засилва с всеки зачеркнат ден от календара. С всяко пазаруване от близкия хипермаркет се сдобиваме с излишни придобивки и калорични бомби. "Брането" на вносни сладки за по 7-8лв. кутията става задължителен спорт за разлика от купуване на един хляб. А ако пазаруването става с приятната компания на децата, нещата стават опасни. Защото по Коледа всичко е позволено, било то и забранено преди това. Независимо, че нещата могат да завършат с промивка на стомах.

Много хора стават горди притежатели на бързи кредити. Така ще почувстват коледната магия от блъсканицата при пазаруването, преяждането след като са накупили хранителен запас за цял един бежански лагер в период от една година, да имат пари и за една незабравима почивка в гръцки хотел пълен с байганьовци. 

Проблемът идва от там, че живеем във времена на показност и материализъм, от което следва, че сме задължени да изживеем една весела Коледа в целия й блясък

 

Наличието и на друг навик като гледане на телевизия допринася за още по-баналната коледна атмосфера. На който и канал да се спреш от всичките над 100, то задължително ще попаднеш на поне 10 класически коледни "бози". Целта е да ти внушат как по Коледа стават чудеса дори и от най-безнадеждния сюжет. А рекламите не ми се коментират, защото идеята е същата, но с вкарано продуктово позициониране. 

Така ми се иска цялата тази кичозност да я няма. И просто да отбелязваме Рождество Христово. Да се събираме с любимите хора и да живеем в хармония. 


Снимка: webcafe.bg

Просия - бизнес без ДДС

Просията е най-проспериращият бизнес у нас. 

  Да си просяк на пълен работен ден носи не малко пари, които дори не се облагат с данъци. А на кого са нужни данъци, когато зад гърба на циганите стоят добре облечени адвокатчета и организации, които спомагат за разцвета на този "бизнес". Как на циганката детето не порасна за толкова години докато редовно я засичам покрай дома ми и с какво ли е упоено то? Питам се и къде е държавата по това време? Държавата просто си прибира договорената "комисионна" за да не си "отваря очите" за нередностите.

     За съжаление в бизнеса на циганите се намесват и българи, които трябва да обират трохите. Тях няма кой да ги учи на легални хитрости и позициониране. Циганите вече насочват усилията си към чужбина. "Работниците" на старейшините се изпращат в Гърция, Франция, Швеция, Норвегия и други развити страни.

     "Ромските кланове, които пълнеха с просяци централните улици, булеварди и светофари в столицата, се оттеглиха от доходоносния си доскоро бизнес."

     Оказва се, че в чужбина хората са още по-заслепени и водени от безкрайна овчетъпа наивност. Имат по-големи материални възможности от нас българите и се превръщат в "златни касички".

     С чиста мисъл и душа както тук така и в Европа, искаме да помогнем дори и с малко на човек в беда. Така в повечето случаи спомагаме за охолния живот на маса цигани, които си взимат отделно добри пари от социални помощи. В един момент се оказва, че просякът изкарва повече пари от семейния ни бюджет. Може би и затова си имат израз за нас "будалите, които се трудят". 

     Нужни са сериозни мерки за справянето с тази напаст наречена професионална просия. Тя ни настига на улицата, пред обществени сгради, на спирките за градски транспорт, докато сме в колата и чакаме в задръствания и къде ли още не. Добър пример показва Дания, където местните са достатъчно облагодетелствани от социалните помощи и не им се налага да просят. Но все пак са взели и крупни мерки.

     "Дания затегна мерките срещу просията, две седмици затвор е най-лекото наказание."

     За финал искам да кажа, че трябва да сме състрадателни към закъсалите и бедстващи хора, защото всеки може да попадне на тяхно място. Както и към хората със здравословни проблеми, защото държавата почти е абдикирала от тях, но и да сме достатъчно бдителни за да не станем жертва на тази порочна схема за вадене на мръсни пари.

Пояснителни страници: https://www.dnevnik.bg/, http://vesti.com/
Снимка: dnes.bg

MALL - модерният битак

Битак от ново поколение. Любимо място за модерните хора, които не се притесняват да си дават парите в излъсканите "сергии".

     Иначе стоката е със същото занижено качество както е на селския събор, но на цена достатъчно повишена за да излезе в плюс "чорбаджията". Например да си купиш обувки за 120лв. и след месец да "отворят уста" е обичайна гледка. Но преди това да се случи ти дават двумесечна несъществуваща гаранция за твое спокойствие и ти ги слагат в лъскава торбичка.

Торбичка, която използваш докато сама не се разпадне.

     Така ще те видят колкото се може повече хора как пазаруваш от "лъскавите" магазини. Може и да си вземеш марково облекло с раздърпани шевове и провиснали конци, но от уж световно известен бранд със седалище в някоя треторазрядна държава.
     Да "киснеш" постоянно в моловете само и само да не се пропусне някоя "ударна" разпродажба. Същата тази разпродажба, която удобно е застанала на витрините с предварително увеличени цени, но уж с намаление до -70%. Оказва се, че вътре в магазина може да се намери само един артикул дори с неподходящ размер на това шокиращо намаление. Но по-важно е да си в блъсканицата вътре, да пробваш по пет неща с теб в пробните докато самите те са препълнени от по двадесет изоставени маркови "парцали". Накрая от срам след толкова проби и снимки пред огледалото си купуваш дрешка на промоция в модерна торбичка.
     Така излизаш от мола доволен като си заплатил някой друг час за паркинг и похапнал ударна доза вредна храна.
     Когато следващия път посетите някой Мол, помислете какво правите там, какво точно търсите и дали си заслужава блъсканицата покрай някое "шеметно" намаление. Заслушайте в речта на хората покрай вас. Така ще разберете, че сте попаднали на място, в което са събрани поне три диалектни области.

Това определено превръща модерния Мол в един обикновен битак от ново поколение.


Снимка: clipartpanda.com

Лекарската гилдия

     За съжаление тази професия е опозорена от доста години.

     Тя не вдъхва респект от страна на пациентите, които не разбират каква отговорност носят лекарите.
     Напоследък хората така са се озлобили към всичко, че дори когато отиват да търсят лекарска помощ, те се държат като примати. Не ценят усилията на лекарите и целия труд положен от тях. Дори упражняват бойните си умения върху хората, които искат да спасят живота им или живота на техните близки. А повярвайте ми тези извращения не са малко и може да се убедите и сами.

     Има обаче една лоша практика, която кара лекарите да си вършат работата по-професионално и за тях пациентите стават клиенти. Те взимат и чакат пари от хората. Тази позорна тенденция се засилва, което води до влошаване на лекарската помощ.

     "Българите най-често дават подкуп на лекари и пътни полицаи. Страната ни е първа по корупция в ЕС".

     Друго важно нещо е отношението. За пореден път съм свидетел на това как сестра в критическата вика на роднини на пациента. А поводът за показването на гласовите възможности е питането от роднина на пациент: "как може да разберем какво е състоянието на...?".

     От цяло отделение пълно с млади лекари и сестри, в което бях наскоро, аз не видях обаче и грам от писаниците ми. Това ми дава надежда за промяна на тази лоша тенденция.

     Политиците да си стягат "шапките", да отделят средства за заплати и оборудване на здравеопазването.

     Комунистическите "тумори" в лекарската гилдия нека се пенсионират или да стоят далеч от пациентите. Разберете, че с вашата алчност и некомпетентност застрашавате човешки животи. Също така и приматите да си стоят в пещерите и да си се лекуват сами както смятат за добре.

     Молбата ми е просто оставете нормалните хора да живеят пълноценно и да имат нормално здравеопазване!

Пояснителна страница: http://zdrave.net/, https://www.bnt.bg/
 Снимка: po-krasivi.net 

"Полицейщина"

Родната полиция ни пази? Но какво пази и кой от кого пази?

  За съжаление покрай цялата свинщина в тази институция, жертви стават съвестните служители и гражданите. Точно на тези служители трябва да се отдаде голямо уважение за тяхната кауза да бъдеш полицай в държава пълна с АБСУРДИ!!! Да се грижи за вътрешната и национална сигурност, за борбата с престъпността и опазването на обществения ред покрай целия произвол и абдикация на държавата си е цяло геройство. Като се включи  и натиска от колеги, които ги "учат" как "правилно" да работят, това да си достоен полицай в България си е кауза пердута.

     Но нека обърна внимание на останалите "герои" в статията ми. Всичките те, които не се притесняват така нагло като политиците да симулират работа и правда пред обществото. Това е така може би и заради самото общество. А дали не е, защото сядат на една маса с политиците и именно там се определя тяхната работа? 

     Всеки ден се чува колко заловени престъпници следени от полицията има, какъв картел е бил разбит, колко наркотик е открит, но какво става с всички тези престъпници? Разбира се след 24 часа в ареста се пускат за да продължат с дейността си. Осъдените са малцина и главно "дребни риби" за да замажат очите на народа и да си заслужат легалните заплати.

copyright: novini.bg

     А ето ги и пазителите на реда! Точно така изглежда в момента цялото МВР. Заспали и спокойни, че си вършат работата. Важно е да се чака на сянка под някое дърво или в някой храст поредната "жертва" на закона. Или просто чакат поредният балък, който да им даде пари да си купят баничка с боза.

     Преди години и аз бях от тези "жертви", когато един безсмъртен с джип реши да ме изпреварва с 91км/ч. при ограничение от 60 км/ч. съпроводено със знак. Но тогава господата полицаи спряха мен. Така неговата скорост бе представена като моя от пътните полицаи, но си останаха без баничката с боза тогава...

copyright: inews.bg

Предпочетох да си платя глобата пред това да изхранвам иначе добре угоените полицаи. Естествено скъпите коли не са в полезрението на същите тези полицаи, тъй като не се знае родословното им дърво. Страх ги е да не би случайно някой да им спре "даренията", които получават по пътищата. По-лесно е да се показват техните шефове по телевизията и да изнесат разни сухи статистики колко нарушители били хванати по пътищата. Главното секретарче незнайно къде завряно си стои и чака да си вземе държавната заплатка от 2136 лв. на месец. А по пътищата в същото време положението става все по-страшно.

     Но ако той обърне внимание на битовата престъпност, вместо да жадува за телевизионна слава, тогава ще види, че МВР спи зимен сън. Както в градовете, така и в селата битовата престъпност е станало като пазаруване от магазина. В повечето случаи след кражба крайният резултат е прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство  образувано срещу неизвестен извършител. Този неизвестен извършител е добре познат на полицаите, защото ходи в районното управление само за да се отчита. По селата хората живеят в страх главно от циганските паразити, които се мислят за недосегаеми от законите, защото ги пазят енти брой организации.

     Нека обърна внимание и на полицейският произвол с една тъжна истина. В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Дори в малкото случаи, когато е установено нарушение, наказанието обикновено е занижено.

     "Според МВР едва 18 са уволнените полицаи за последните 15 години, на 48 е наложена глоба, а 11 са били осъдени условно с лишаване от свобода (за период от 1,5 до 3 години). Обикновено глобите са в размер от 500 до 1000 лева, като липсва информация дали те на практика са изплатени. Според данните от съдилищата, предоставили информация, за същия период 101 полицейски служители са наказани с глоби и 28 – с условно осъждане на лишаване от свобода".

      Обаче в същото време полицейската гилдия е готова да стачкува, да блокира, да претендира. А защо и не увеличение на заплата и бонусите.

     Оказва се, че докато родната полиция ни пази всъщност изпълнява още доста странични дейности за своите "шефове", които никак не са малко. Накрая излиза на екран някое "топ ченге" за да обобщи колко добре всички си вършат работата и така да се запази утопията пред хората.

  
Пояснителна страница: https://www.police.bghelsinki.org/
Снимки: novini.bg,  inews.bg  

Порода "бивш пушач"

Една нестихваща мода

 

Какво означава да си пушач и има ли такава порода като "бивш пушач"? Защо хора пушили по една кутия на ден в продължение на 15 години се приемат за непушачи след направена няколкомесечна пауза от цигарения дим? И как непушачите могат да "оцелеят" в свят пълен с цигарената отрова?

Хора в неравностойно положение

     Искам да обърна внимание и на хората с увреждания.

     Навярно им е трудно сами да се справят с иначе така простото ежедневие за здравите хора.

     А защо е така? Колко от нас се сещат за тези хора и до каква степен сме съпричастни с тяхната съдба?

      Предполагам, че много хора дори и не ги забелязват. Една от причините е, че те просто нямат възможност сами да излязат от домовете си, нито пък имат и условия за това. Това е така, защото всъщност у нас няма политика за хора с увреждания. Измислят се псевдо мерки от политиците само и само да стигнат до някоя облага, понякога просто за поредния грозен PR. Или за да спазят поредната евродиректива.

     Приели сме здравето си за даденост(допълнително всеки ден се тровим с "модерните" храни, не четем етикетите, пием всякакъв алкохол, пушим цигари и какво ли още не).

     Всяко едно движение в нашето тяло, което на нас не ни прави впечатление като свиване на ръка, крак, подскачане, клякане, ходене, дори усмихване или намигане с очи, то за други това им коства много усилие или им е просто невъзможно. Трябва да се изградят нужните условия на тези хора, за да са социално контактни и да не се чувстват изолирани. Не трябва да се определят като различна група хора, защото те са равноправни с останалите. Грешно е разбирането, че уврежданията им засягат абсолютно всички функции в техния организъм.

Имат нужда да бъдат интегрирани, да бъдат забелязани от хората.

      Вместо на тези хора да им се даде шанс за професионално развитие в часния сектор например, част от тях биват затваряни и изолирани специализирани заведения. И те имат чувства, мечти, семейства както и нужда да изкарват сами прехраната си. А не да се приемат като тежест за обществото.

     Бог изпраща най-трудните изпитания на душите, които имат силата да се справят с тях.

     "Kолкото по-дълбока е скръбта, толкова по-близо е Бог, колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярко блестят звездите. Всички скърбящи и смирени са Божии любимци".

     Така че се замислете когато видите човек с увреждания, колко силен е той и през какво минава за да постигне неща така прости за нас и околните. Нека не ги отблъскваме, а да ги приемем като достойни и пълноценни хора. 

     Нека не забравяме, че никой не е застрахован от злощастно стечение на живота. Всички ние носим в себе си болест, която чака само удобен момент за да се отключи!

Пояснителна страница:   https://pravoslavietobg.blogspot.bg/, https://bg.wikipedia.org/

Войната по пътищата

     Колко от нас имат близки и познати жертви по пътищата? Нещо, което се е превърнало в най-големия геноцид в България като по данни на Министерство на вътрешните работи загинали през 2017г. до този  момент са 597 души, а ранените са значително повече.

     Смятам, че мнозина ще си спомнят за такава лична трагедия. Трагедия породена от безотговорното отношение на шофьорите.

     Тук държавата е до там виновна, че не създала добра инфраструктура, но закони, знаци и ограниченията са факт с цел по-безопасно шофиране. 

     За съжаление е пълно с неподготвени шофьори и голям процент са с много лош манталитет. У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да се случи нищо, 597 души никога няма да се приберат у дома.. Цялата отговорност пада персонално върху човека зад волана. Шофьорите независимо дали са на 18 или на 70 години (макар, че според мен трябва да има ограничение на годините за правоспособност на МПС) трябва да разберат, че от тях зависи не само техния живот, но и на много други хора. И каква трагедия ще сполети семействата на пострадалите или загиналите. Нужно е и възпитание да има в хората, но ако то не е дадено от родителите в ранна детска възраст, няма как да очакваме подобряване на нещата. 

     Проблем идва и от това, че много от младите шофьори не разбират колко е сериозно това да запалиш колата и да настъпиш газта. Макар вече и пълнолетни, те си мислят, че това е компютърна игра или начин да се покажат като смели и важни в тяхната микросреда. Поставят личното си его пред реалната опасност да погубят нечий живот. И пак се стига до това, че човек трябва да има трезво самосъзнание и мисъл.

     Ако след като се качим в колата помислим за нашето семейство и приятели, как искаме да ги прегърнем и целунем, колко те държат на нас и колко ни обичат, то аз съм сигурен, че случаите на починали и ранени по пътищата ще падне рязко надолу .

     Скоростта наистина убива! Това, че ще стигнем някъде с 5-10мин. по-рано не струва един или няколко човешки живота. Дори да сме изгубили желанието да живеем, не е честно да отнемаме правото на друг да живее. 

     Моят апел към всички е да сме по-толерантни по пътищата и да внимаваме с каква скорост се движим. Знаците, ограниченията по пътищата, законите не са написани напразно. Сигурен съм, че всеки разумен човек не иска да попадне в черната статистика и да загуби любимите си хора.  

Нека спрем тази война по пътищата, отговорността е изцяло в наши ръце!


Снимка: bnr.bg

Веган

Що за същество е?

  Това се питам и се замислям, от къде идва цялата тази агресия към останалите хора, които са различни от тях или не са съгласни с техните виждания?
  Според мен всеки е свободен от към това как и с какво да се храни. Не съм видял пропаганда от това да се консумира само месо примерно.

     Просто това си е естествен начин на живот от много векове. Въпросните вегани да се замислят дали са приемали кърма или дали техните родители, баби и дядовци са яли месо?

  Мога да им дам един бърз и лесен отговор. Добитъкът преди години не е бил толкова добре контролиран както сега. Нямало го е модерното разбиране на думата град, който е пълен с молове, биомагазинчета и прочие. Разни фалшиви организации и псевдо природозащитници още не са се били родили. Животните са пасли свободно каквото видят по пътя си. Яли са къде що има боровинки, цвекло, спанак, коприва, билки, плодове и други вегетариански деликатеси. Общо взето животните не са оставяли голям избор на хората да се хранят с друго освен месо. Няма как това да се изкорени от естествените навици за оцеляване на човек драги ми веганчета!

  В някакъв момент от живота на веганите явно се е случило нещо и е обърнало тяхното възприятие за храната, за което никой не ги съди. Защо тогава те са тръгнали да съдят? Може би поради липса на витамин B12, A и D, калций и цинк, които ги има в месото, яйцата, рибата, млякото и тази липса при тях води до психически проблеми. В същото време веганите са принудени да си ги добавят с хапчета за да имат нормален живот. Или защото просто са развили комплекс за малоценност, защото никой не им обръща внимание. В тях това води до ярост към всички дори и към вегетарианците. Може би и за това правят опити да създават конфликти с разни паради и демонстрации по уличите...

  Хората са станали много злобни щом и за такива неща създават пререкания. Има много по-важни неща и опасности, които са надвиснали над нас. Не сме далеч от самоунищожение с тези световни конфликти и тази фанатична религия, която е плъзнала пипала почти из цялата планета.  

  Трябва да сме толерантни към околните и да не търсим винаги негативното. Да се научим на компромиси и да разберем, че не сме безгрешни. Дали сме вегани, вегетарианци или месояди си е право на собствен избор.


Снимка: pikabu.ru

"За животните с любов"

     "За животните с любов" - е най-малкото, което може да се каже за животните. Тук ще обърна внимание най-вече на домашните любимци, макар че фразата правилно се отнася до всички животни.

     Когато в нас се породи желание да имаме животинче, трябва да се замислим какво би означавало то за нас. Трябва да му покажем и дадем любовта си, а не за нас да е просто една прищявка. Те са живи същества като нас.

     Един ден видях много хубава снимка в интернет със заглавие "10-те кучешки заповеди" и съм решил да ги споделя тук:

1. Моят живот е средно 10-15 години. Всяко отделяне от теб ще е болезнено за мен. Не забравяй това когато ме избираш.
2. Дай ми време да разбера какво искаш от мен.
3. Имай ми доверие. Това е важно за мен.
4. Не ми се ядосвай за дълго, не ме затваряй и наказвай. Ти имаш своята работа, своите занимания, своите приятели. Аз имам само теб.
5. Говори ми понякога. Дори да не те разбирам, разбирам гласа ти когато ми говориш.
6. Както и да се отнасяш с мен. Аз никога няма да го забравя.
7. Запомни преди да ме удариш: имам зъби, които могат да счупят костите ти, но избирам да не те захапя.
8. Преди да ме обвиниш в липса на дисциплина, упоритост или мързеливост, се запитай дали нещо не ме притеснява.
9. Грижи се за мен когато остарея. Ти също се остарееш някой ден.
10. Взимай ме на различни пътувания. Всичко е по-хубаво за мен, когато си там.

ПОМНИ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ!

     Дали са добре написани мисли от някой обикновен човек или са правени проучвания с поведения на кучета не е толкова от значение. Поне лично мен ме карат да се замисля, какво въздействие имат действията ми върху кучетата и не само. Дали е куче, котка, хамстер, рибка или нещо друго на нас ни се дава възможност да се грижим за живота на някой друг. И нека проявяваме отговорност за действията и постъпките си. Животните за съжаление в даден момент могат да ни се видят по-любвеобилни, по-добри, по-истински, по-предани и защо не по-загрижени за нас отколкото някой друг човек.

     Поради тази причина не бива да считаме домашните любимци за прищявка или даденост. Те ни са поверени от вселената, за да ни разкрие поредния урок в нашия живот.


Снимка: bnr.bg

FACEBOOK

     FACEBOOK е една виртуална секта, един клюкарник. 

     Всеки ден някой ни учи как да мислим, какво да правим, кое да споделяме и какво да качваме. 

     Явно така ще се оправим с криене зад монитора и пускане на интелектуални копирани статуси или "забавни" статусчета, които завършват с неща от сорта на: "Сподели или те грози нещастие", "Споделете това и ще сте щастливи" и много други гениални мисли...  

     Този някой в същото време се залива от смях и гледа сеир на виртуалното стадо. 

     Важно е да си направим една профилна снимка в тоалетната с джуки мясащи на маймунско дупе, защото така сме актуални и харесвани като това ни повдига самочувствието. Нека групово затъпяваме и се страхуваме от слънцето, което грее навън. Да забравим какво е кислород и да се тъпчем с дюнери пред мониторите докато четем поредното "проповядване" на тема как да сме щастливи, какви диети да спазваме или как да дишаме. А ако пуснем покана за игри към всички наши приятели сме достигнали до своя апогей!

     Защо ли си мислих, че FACEBOOK е нещо различно от представеното до тук? Нищо, явно грешката е в мен и това е съвременната представа за социален живот и контакти.


Снимка: zabarcelona.com

България - Това сме ние!

Политиците ни мислят за пешки, но ние сме царете

Народът в една демократична страна е суверена. От нас зависи бъдещето ни. Трябва и е задължително да се промени системата. В момента всичките "служители" на народа са за смяна. Трябват ни млади, честни и работливи депутати. Стига с този комунизъм и псевдо демократи. Ясно е, че всички са агенти на ДС и така милото на не малко "Татово време".   

Смомби

Смомби, но какво е това?

     За първи път разбрах за тази дума от най-добрия ми приятел и от тогава се замислих над нейното значение. Ето и моето тълкуване: 

     Всеки един от нас е "застрашен" да се превърне в това "Смомби". Ставаме веднага си отключваме телефона. Мием си зъбите и пак "джъткаме" с него. Ядем с едната ръка, но пък с другата не оставяме телефона. Преди да се облечем за излизане не пропускаме да проверим какво ново има из "мрежите". И така вече сме навън, но какво правим докато вървим или чакаме автобуса, дори и в колата по време на движение...?

     Стигаме до работното си място, което се оказва, че едва ли не е да сме вперени в екраните и съсредоточено да барабанисваме по тъчскрийна.

       През обедната почивка проверяваме за пропуснат коментар, статия или снимка. След края на работния ден ходим към вкъщи докато сме "забили" глави в телефона и така нито хора, нито дървета, нито коли могат да ни попречат, да проверим какво става със социалният ни живот събран в модерния смартфон на лизинг.
     И така се прибираме във вкъщи за щастие невредими, измиваме се и бързаме да проверим какво се е случило в последните няколко минути далеч от телефона. След кратък диалог със семейството за нашето ежедневие сме готови отново да "забием" глави. Следва вечерята, която преминава с жонглиране на прибори и телефон. След това идва ред и на гледането (или по-точно слушането) на телевизия докато сме в "матрицата" на телефона.

     Така стигаме до момента да се приготвяме за сън. Неща като миене на зъби, преобличане и лягане под завивките е добре съчетано с "подмятането" на телефона и пожелания за лека нощ. Всичко това през деня допълнено с поне 10 автофокуса или така интересните "селфита" запечатали какво имаме между зъбите или къде гледат хората, които са покрай нас, а защо не и в някоя тоалетна... Ето това е Смомби, смартфон превърнал ни в зомбита.

     А за финал малко статистика от 2014 година, но си представете как изглежда тя до днешна дата:

     "Смомби е младежката дума на 2015 г. в Германия. По проучване на Уол Стрийт Джърнал, базирано на данни за посещения на спешните отделения, между 2010 и 2014 г. травмите вследствие (зло)употребата на смартфони са нараснали със 124%, а от 2006 до 2014 г. над 10 пъти".

Пояснителна статия: http://shash.bg/
Снимка: firebellymarketing.com