Страници

Войната по пътищата

     Колко от нас имат близки и познати жертви по пътищата? Нещо, което се е превърнало в най-големия геноцид в България като по данни на Министерство на вътрешните работи загинали през 2017г. до този  момент са 597 души, а ранените са значително повече.
     Смятам, че мнозина ще си спомнят за такава лична трагедия. Трагедия породена от безотговорното отношение на шофьорите.

     Тук държавата е до там виновна, че не създала добра инфраструктура, но закони, знаци и ограниченията са факт с цел по-безопасно шофиране. 

     За съжаление е пълно с неподготвени шофьори и голям процент са с много лош манталитет. У нас почти всеки смята, че има право на пътя и че точно на него няма да се случи нищо, 597 души никога няма да се приберат у дома.. Цялата отговорност пада персонално върху човека зад волана. Шофьорите независимо дали са на 18 или на 70 години (макар, че според мен трябва да има ограничение на годините за правоспособност на МПС) трябва да разберат, че от тях зависи не само техния живот, но и на много други хора. И каква трагедия ще сполети семействата на пострадалите или загиналите. Нужно е и възпитание да има в хората, но ако то не е дадено от родителите в ранна детска възраст, няма как да очакваме подобряване на нещата. 

     Проблем идва и от това, че много от младите шофьори не разбират колко е сериозно това да запалиш колата и да настъпиш газта. Макар вече и пълнолетни, те си мислят, че това е компютърна игра или начин да се покажат като смели и важни в тяхната микросреда. Поставят личното си его пред реалната опасност да погубят нечий живот. И пак се стига до това, че човек трябва да има трезво самосъзнание и мисъл.

     Ако след като се качим в колата помислим за нашето семейство и приятели, как искаме да ги прегърнем и целунем, колко те държат на нас и колко ни обичат, то аз съм сигурен, че случаите на починали и ранени по пътищата ще падне рязко надолу .
     Скоростта наистина убива! Това, че ще стигнем някъде с 5-10мин. по-рано не струва един или няколко човешки живота. Дори да сме изгубили желанието да живеем, не е честно да отнемаме правото на друг да живее. 
     Моят апел към всички е да сме по-толерантни по пътищата и да внимаваме с каква скорост се движим. Знаците, ограниченията по пътищата, законите не са написани напразно. Сигурен съм, че всеки разумен човек не иска да попадне в черната статистика и да загуби любимите си хора.  

Нека спрем тази война по пътищата, отговорността е изцяло в наши ръце!


Снимка: bnr.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар


All rights reserved © 2023 Ежедневието днес | Powered by peSho
Използването на материали от сайта без изрично разрешение на автора е забранено!
Protected by Copyscape