Искам да обърна внимание и на хората с увреждания.
Навярно им е трудно сами да се справят с иначе така простото ежедневие за здравите хора.
А защо е така? Колко от нас се сещат за тези хора и до каква степен сме съпричастни с тяхната съдба?
Предполагам, че много хора дори и не ги забелязват. Една от причините е, че те просто нямат възможност сами да излязат от домовете си, нито пък имат и условия за това. Това е така, защото всъщност у нас няма политика за хора с увреждания. Измислят се псевдо мерки от политиците само и само да стигнат до някоя облага, понякога просто за поредния грозен PR. Или за да спазят поредната евродиректива.
Приели сме здравето си за даденост(допълнително всеки ден се тровим с "модерните" храни, не четем етикетите, пием всякакъв алкохол, пушим цигари и какво ли още не).
Всяко едно движение в нашето тяло, което на нас не ни прави впечатление като свиване на ръка, крак, подскачане, клякане, ходене, дори усмихване или намигане с очи, то за други това им коства много усилие или им е просто невъзможно. Трябва да се изградят нужните условия на тези хора, за да са социално контактни и да не се чувстват изолирани. Не трябва да се определят като различна група хора, защото те са равноправни с останалите. Грешно е разбирането, че уврежданията им засягат абсолютно всички функции в техния организъм.
Имат нужда да бъдат интегрирани, да бъдат забелязани от хората.
Вместо на тези хора да им се даде шанс за професионално развитие в часния сектор например, част от тях биват затваряни и изолирани специализирани заведения. И те имат чувства, мечти, семейства както и нужда да изкарват сами прехраната си. А не да се приемат като тежест за обществото.
Бог изпраща най-трудните изпитания на душите, които имат силата да се справят с тях.
Така че се замислете когато видите човек с увреждания, колко силен е той и през какво минава за да постигне неща така прости за нас и околните. Нека не ги отблъскваме, а да ги приемем като достойни и пълноценни хора.
Нека не забравяме, че никой не е застрахован от злощастно стечение на живота. Всички ние носим в себе си болест, която чака само удобен момент за да се отключи!
Пояснителна страница: https://pravoslavietobg.blogspot.bg/, https://bg.wikipedia.org/
Сега го видях материала... Покрай опитите на хората с увреждане да се защити някаква реална промяна към добро, а не орязване на ТЕЛК, медиите слабо, но писаха за невидимата част от обществото. Но не това беше интересното. Коментарите отдолу. Масово има едно очакване, не зная до колко нарочно формирано от липсата на свобода на словото у нас, че "инвалид", това е само и единствено човек в инвалидна количка или такъв, на който му личи някаква увреда. Съответно всеки, на който не му личи, е обявяван за менте. Чета яден коментар на някакъв, насочен към колегата му- как тъй хем работи, хем има ТЕЛК. Не разбрах какво му е на работещия колега. Те сумите от ТЕЛК са подигравка и не стигат за живот, та ще не ще, работи. Но мисълта ми е, че има много тежки заболявания, на които външно не личи нищо, само дето в следващия момент така, както нищо не личи, може да стане ад. Има автоимунно заболяване, което праща в инвалидна количка от раз и е нелечимо. Примерно. Или да речем има хора с увреден слух, които са си изработили компенсаторни механизми и четат по устни или познавам сляп човек, на който не му личи слепотата, докато не се стигне с частта да трябва да прочете нещо. Тези хора не стават здрави, само защото работят и не им личат заболяванията. Опитват се да оцелеят в ненормална държава, която не им оставя друг избор, освен да работят. Защото обикновено основното заболяване е съпроводено от допълнителни и пият много лекарства. Те пък струват пари. Които с парите от ТЕЛК и въобще с подкрепата от държавата са... Не се получава. Стои като подигравка. Сега цялата работа по "реформата" на ТЕЛК е, не да се спрат измамите с ТЕЛК. Никакви такива текстове не се видяха. Поредната кражба на държавата от хората с увреждания. Да се зачеркне по законов ред, че обикновено става въпрос за няколко заболявания, за да не се дадат едни пари, които би трябвало да се дадат. Ако може и болните да се третират като здрави. Нищо, че не са. Така статистиката за победата на държавата в сферата ще изглежда перфектна. Успехи на демокрацията. Толкова перфектна статистика за липсващи хора с увреждания, колкото е тази за липсващата безработица. Стряскащо перфектна. Няма човек, няма проблем.
ОтговорИзтриванеТози коментар е много добро допълнение към статията ми. Нещата са написани много ясно и точно. Приемам го лично с тези примери, защото виждам себе си там. Не един път съм бил под "обстрел" от полицай, които се явяват в ролята на доктори и са ми казвали, че не съм инвалид. ТЕЛК от 78% тогава, придружен със стикер за инвалидност на колата ми, явно им се виждаше малко като основание да спра на "мястото на шефа"... Естествено им отговорих, че като не им харесва ситуацията да извикат някой или да ми премести колата или да ме глоби. Промяната на правилата за ТЕЛК цели да отреже безпомощните хора, които едва издържат на тези постоянни комисии.
ИзтриванеПравилно сте постъпил, като не сте допуснал полицаите да се изживяват като доктори.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до хората с увреждания, аз стигнах до извода, че не само в България, но и в различна степен по други държави, някои от които минават за голямото нещо, се правят недопустими неща спрямо болните.
Принципно блогът ми е за магия, но това, което в Англия причиниха съвсем законно на Алфи Еванс (няма и 2 годишно нелечимо болно дете), т.е. екзекутираха го законно заради заболяването му... И писах за Алфи, за да заклеймя екзекуцията, която го е сполетяла...
Просто трябваше поне това да направя. За съжаление направеното от мен е малко. Безсилно ми е! Нищо не мога да променя. По-плашещото е, че и папата нищо не можа да промени, а той има власт и уж думата му се чува и слуша! Следях случая, родителите му дълго се бореха със смъртната присъда на сина си и тъкмо да реша, че щом чак папата се е намесил и детето ще се спаси и... Психопатите убиха Алфи!
Мислех, че проблемите на хората с увреждания са законодателно решими, че има кътчета по света, където е възможно да получат достойно отношение... След убийството на Алфи обаче... Картината в съзнанието ми е доста мрачна.
Много трагична история...
ИзтриванеА иначе сигурно сте прав за другите страни. Нямам наблюдения за там, но такава подигравка като при нас ми идва в повече.
Вие имате по-голям житейски опит и ако се върнете назад във времето, когато са властвали комунистите, може би ще Ви направи впечатление, че е нямало толкова хора с увреждания. Една от причините е масовите убийства, които са се извършвали дори с още неродените бебета. Те са приемани само за тежест на народната република, тъй като са "дефектни". Не ми се мисли колко човешки души са били прекъснати реално, а не документално.
По-скоро имам данни за всеотдайни лекари, борили се за бездетна жена да роди все пак, въпреки множество аборти и това, че ражда нездраво дете. Детето после редовно беряло живот, а пак лекарите го спасявали. Сега понастоящем е вече възрастен човек. Но тогава включително веднъж без да питат родителите, както се искало по закон и с риск да ги накажат, че вземат детето без родителите му да знаят, го взели и лекували, с което му спасили за н-ти път живота. Не питали веднага родителите, защото положението на детето било много зле. Познавам хората, на които това се е случило.
ОтговорИзтриванеА съдя и по себе си. Аз също от дете в онзи период съм по лекари.
Да, нямаше толкова много болни тогава. Но хората не се пенсионираха на смъртен одър, а доста по-рано. Здравеопазването беше на доста високо за времето си равнище и беше достъпно. Не като сега, когато болни, неспособни да си платят лечението, умират, а под страх от преследване, всичко се потулва.
Както писах, сега имаме блестяща статистика. По статистика сме забогатели, няма безработица, ред е да няма болни, да няма бедни пенсионери. Тук-таме се чува плахо, че нямаме свобода на словото. И че сме втори в света по смъртност. Последни по бедност в ЕС.
Плахо се прокрадват и новини с противоречащ на статистиките характер. Че вече си имаме и бягащи от страната майки с деца- инвалиди, в търсене на оцеляване. Че имаме хора, отиващи да се лекуват в чужбина еднопосочно, за които в медиите се чува, че това, което тук им е причинено, примерно във Франция, няма как да стане.
А четох наскоро и материали (не особено популярни, разбираемо защо), за т.нар. смъртен туризъм. И това си имаме. Тежко и/или нелечимо болни, които отиват в друга държава, за да се възползват от услуги по евтаназия, понеже това е сред нещата, които си нямаме.
Но пък имаме присъди на убийци за затвор от 5-10 години и ги връщат обратно в обществото, за да си убиват отново.
А да не забравя... Нямаме психиатрия, като част от всеобщия проблем със здравеопазването. Ако в автобуса или друг обществен транспорт не видя поне 3-ма психично болни, явно лишени от психиатрично лечение, значи сигурно съм в друга държава. Някои от тях са видимо агресивни и опасни за околните им. Имаше случаи на психично болни, които оставени на такъв произвол, буквално убиват невинни. Мерки срещу това няма и не виждам някой да планира да заима.
И списъкът може още доста да го продължа, но май всеки може да го продължи, затова спирам до тук.
Само ще добавя, че нямам наблюдения такива неуредици да е имало по времето на комунизма, което всъщност не беше комунизъм, понеже комунизмът е друго. Онова време беше диктатура.
ИзтриванеВсичко написано е така без съмнение, а примери за съжаление много. Лошото е, че и аз не виждам промяна скоро, защото като цяло нацията ни спи и се спасява по единично. Управляващите много добре са ни раздробили на частици.
Обаче не губя надежда, че някой ден ще прогледнем и ще видим колко сме я втасали. И как държавата ни се превръща в модерен цигански катун.
Май изместих и аз темата. Иска ми се просто отношението към хората в неравностойно положение да се промени. Те имат право да живеят достойно и да имат условия за това!
На едно мнение сме!
ОтговорИзтриване