ПТП и последствията

Катастрофа: Действие второ! 

Не мина много време от първото ми ПТП и дойде ред на следващото. Преди да се случи първот пътно транспортно произшествие ми минаваха през главата едни мисли да се откажа да шофирам, защото по пътищата стана ад. Ад от некадърници на всеки метър асфалт! Имам още малко време да помисля преди да си подновя книжката за пореден път. Този път обаче не бях сам а с жена ми. Никой от нас не очакваше деня ни да свърши толкова зле и в компанията на пожарна, линейка и болница. 

Избрахме датата 06.09.2023г. да се качим до Пампорово по работа, а майка ми да гледа децата. Не мога да опиша каква радост за нас излезе, че оставихме децата вкъщи и те не бяха с нас в този кошмарен ден. Така им спестихме травми и рани за цял живот. А уж пътищата не са за тази цел... Но в нашата мила родина това да останеш без наранявания по пътищата си е вече рядко явление! 

Ето, че дойде и нашия момент да благодарим, че сме живи. Както си шофирах след с. Бачково една кола в насрещното се изпързаля от завоя като се удря в мантинелата, завъртя се и челно се вряза в нас. Първите секунди не знаех къде съм, не можех да дишам. Погледнах жена ми, която беше в подобна ситуация, но за щастие бяхме в съзнание. Въздушните възглавници бяха излезли и се усещаше остър, задушлив мирис. Опитах да отворя вратата, но не можех. След като видях и пушек се наложи с ритници да пробвам да изкъртя вратата. Отвори се и така поехме свеж въздух. Жена ми обаче нямаше сили да си откопчае колана. Нещо с ръцете не ѝ беше наред. Много трудно, но все пак успях да я освободя от колана и да я преместя на задните седалки (пасажерската врата не се отваряше все още заради предния инцидент). Тук трябва да благодаря също и на всички спрели се да помогнат и да извикват пожарна и бърза помощ. БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!!! 

След обстойни прегледи в Пловдив се оказа, че по чудо на мен ми няма нищо сериозно, но жена ми пострада и с двете ръце. За жалост има счупване на двете китки и я чакаше мъчително възстановяване. Не знам с кое заслужихме това събитие, но явно е част от пътя ни на тази земя. Напоследък предимно негативните неща ни следват и покрай тях не можем да се зардваме  на положителните такива. 

Пет месеца по-късно не сме забравили за ужасното ПТП. Когато минем през този участък поне на мен всичко ми се връща като филм. Жена ми се върна на работа, но едната ръка не ѝ е напълно възстановена. Двамата обаче гледаме напред и вярваме, че ни предстоят много хубави моменти!

Снимка: Личен архив