Машинно гласуване
Тази година бяхме свидетели на едни безпрецедентни избори за народни представители. В условия на пандемия трябваше българското население да избира своите управници. Правителството успя да осигури ваксини на ЦИК, РИК и т.н. (последния да затвори вратата). Това щеше да е доста добре ако заедно с тези ваксини имаше и адекватно изпълнение по тяхното слагане. Пред РЗИ-тата се извиваха едни огромни опашки, на които спокойно може човек да се запознае с COVID19 (на "печелившите" честито).
Тези местни избори ще ги запомня с бъбречната криза, която се опита да ме изкара от равновесие. Бях отново със сумати хапчета под ръка за да мога да стоя нормално. А и с още едно нещо ще ги запомня. С това, че са първите парламентарни избори, при които не пуснах своя глас. Това бе така, защото бях ангажиран с машинното гласуване на 60км разстояние от родния ми град. Сметнах, че и с тези болки от камъните в бъбрека ми няма нужда да пробвам да се връщам за да гласувам и пак да бързам на обратно.
Концентрирах се върху моята дейност спрямо машините до толкова, че да изключа мисловно поне за малко цялата патардия покрай изборите. Всичките тези скандали по дебатите ми мясаха като на деца от детската градина (бият се, карат се, но всъщност са приятели). Чудих се само дали и сега ще бъда свидетел на леко изпускане от страна на изборните секции как еди коя си партия (в случая ГЕРБ) искала от тях 150 гласа от тях. Е, за щастие този път поне не чух нещо подобно, но дали е имало отново игра с гласовете на народа няма как да зная...
В съботния ден стана суматоха пред пункта за получаване на машините. Това беше добро попълнение към моята болка в бъбрека. Този път си се оплеска фирмата организатор. Получаваха се подвеждащи смс-и и обаждания от кол центъра. Явно и те не знаеха какво точно следва. Тази мотаница започна от ранни зори и приключи чак до към 13:00ч. Тогава стана ясно, че машините ще се получават директно пред изборните секции. Побързах да запаля колата и газ до ламарина. Аз стигнах до гр. Карлово, но машините не още. Не след дълго се обадиха, че идват към мен. Самата работа по подготовката на машините за неделния ден ми отне горе долу два часа.
Неделя сутрин зареден с храна от моята прекрасна жена и една торба хапчета потеглих преди началото на изборния ден. Задачата ми беше да обиколя всички поверени секции и да докладвам, че всичко е наред за началото на изборния ден. Всичко беше наред и точно реших да отида за едно кафе получих обаждане за проблем. После отново обаждане и обаждане, все едно се бяха наговорили. Обстрелваха ме една след друга комисиите. Бях минал вече преди две години през машинно гласуване и нещата ми се видяха странни. Замислих се да не би да правят саботаж. Получих нареждане да предупредя председателите да внимават как забърсват машините и картите за гласуване, защото явно от постоянната дезинфекция се получава смущение на машините. След поредната ми обиколка работата заспа! Успях да почина малко дори изпих едно кафе. Наядох се като хората след това глътнах 5-6 хапчета, че болката се завърна с бясна сила.
Това бяха премеждията, чаках края на изборния ден. През това време навън така сериозно си заваля сняг, че човек можеше да обърка месеците. Стоях в колата и гледах бялата приказка навън. Май нямаше никакво намерение да спира. След края на изборния ден трябваше да си прибирам машините Този път по белия килим, който се образува набързо. Всичко беше добре, но само час след като минах две от секциите си останах "заключен". Нямало как да оставя машините на полицията за да продължа с прибирането на останалите машини. Падна едно чакане в продължение на два часа, докато дойде транспорта и да натоваря машините вътре. Оказа се, че колегите са спукали гума за капак. Важното е, че са добре и така успях да събера другите машини преди да потегля към вкъщи. По пътя на обратно ме "переше" отново това побъркано време почти до Пловдив.
За финал направих една вечеря в два през нощта и легнах, че на сутринта заедно с моите хапчета трябваше да потеглям за работа!
Прочетете още:
Снимка: fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар