С деца на море !
Шаблонните фрази и този път се оказват верни. Тази година макар и през септември си запазихме седем дни в хотел на морето за скромните 250 лева. Да, и този път бяхме отново в Свети Влас в хотел "Галактик". За шест нощувки в хотел буквално до плажа си е доста добра цена. А собствениците на хотела ни настаниха в една от най-хубавите стаи. Усмихнати и готови да помогнат с каквото могат, можем само сърдечно да им благодарим! 😊
Потеглянето си беше трудничко. Направих една физзарядка по стълбите нагоре - надолу със сумати багаж. То не бяха чанти, сак, кошара, количка, плажни играчки и принадлежности и т.н. Направо не виждах как колата щеше да отлепи. Но това все пак си е немска машина, не само тръгна, а и беше готова да хвърчи по магистралата (милата родна картинка с ограничение от 90км. почти през целия път). Отбих се само за 1-2 бозички за изпът и с бодър рев от малкия син настъпих газ към изхода на града. Не след дълго обаче рева затихна и се наложи чак в Бургас да спрем за да си хапне от "манджичката", която е само за него. Пътят ни до тук мина без кой знае какъв трафик. Хапвахме си и си пиехме кафе.
Когато стигнахме до хотела (след леко лутане за поредна година), стаята ни чакаше "готова за употреба". Сложихме малкия да спи и пуснах останалата част от дружината да разузнае в какво състояние е плажа. Върнаха се усмихнати, а баткото видимо доволен. Оттук разбрах, че поне времето ще е с нас.
Първата вечер решихме да вечеряме в ресторант ( р-т Панорама), от който бяхме много доволни миналата година. Заведението се пръскаше по шевовете, едвам си намерихме маса. Точно сядаме и да, малкия човек ококори очи. След още малко време стана и недоволен, почна едно мрънкане, едно реване присъщо за едно бебе. Така трябваше да избираме на смени с майка му какво да ядем от менюто. Големия като латерна повтаряше, че е гладен. Като цяло бяхме интересна картинка. За малшанс на баткото, нещата много се забавиха (липса на персонал предполагам). По едно време ни метнаха салатата и имаше вече с какво да се позалъжим. Баткото с майка си хапваха по малко, докато на мен се даваше като кученце, защото държах другото човече. След около 30мин. дойде и другата част от поръчката. Бяхме меко казано разочаровани от вечерята и повече не го посетихме този ресторант. Жалко, беше наистина добро решение за хапване на качествена и вкусна храна. В крайна сметка аз се оттеглих с малкия в хотела, че той нямаше успокояване и оставих жена ми с баткото да си довършат поне вечерята.
На другата сутрин осъзнахме горивата истина, която е, че повече от половината магазини и заведения са затворени. В това великолепно време бях адски изненадан, че сезона е приключил. Да, но той изобщо дали е започвал? Това се опитах да разбера и се оказа, че COVID19 е ударил голяма част от хотелиерите, ресторантьорите и безнеса като цяло!
Сега трябваше да се подготвим за леко екстремно ядене. Бяхме притиснати да ядем така модерната джънк фууд. Тъпкахме се с пица, бургери и дори се опитах да ям дюнер (не ми се получи много). В нашия район за късмет работеше и тази година едно наистина добро алтернативно решение за похапване Fish & Chips. Там успяхме да опитаме вкусна пица, калмари, миди, тиквички и пресен пържен картоф. Абе, като ще е вредно нека да е на макс. Редовно се зареждах с бира и така оцелях!
Иначе плаж като плаж. Тази година сефте се глезихме с чадър и шезлонгите. Рупахме царевица и се радвахме на страхотното време. Трудно си беше с тримесечно бебе, но доказахме, че не е невъзможно. След плаж правихме един тегел до близкия батут да си поиграе големия син и обратно в хотела.
Така леко скромно от към разходки, но пък поне отбелязахме една седмица на море. За съжаление планината отпадна, защото големия го хвана хремата, а на малкия му предстоеше поредната имунизация. Живи и здрави догодина повече!
Прочетете още:
► Ах, морето 2019
► Ах, морето 2018
Снимка: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар