Диви и щастливи

 Време е за българско кино

Едно име като Яна Маринова ме подтикна да се "довлача" до киносалон след доста голяма пауза. Маркетинговата кампания на този филм определено я имаше и то не малко, но дали се оправдаха средствата? Филмът беше с премиера на 29 Ноември и близо два месеца след тази дата, той продължава да се прожектира (макар да няма толкова голям интерес и на фона на една полупразна зала). Прожекцията направи бум и зад граница, което е явен знак, че парите дадени за направата му не са били напразни.

Първоначално се чудих дали да отделя едни 30-40лв. за българско кино. Казах си, че ако ще псувам след филм, то поне ще е по български както си трябва. Макар, че в последните години родното ни кино се развива към добро, но въпреки това няма как да знам дали ще съм изненадан от един недодялан край, без какъвто и да е завършек. И да се чудя "какво е искал да каже авторът"...

Но в крайна сметка с жена ми се решихме,че ще се ходи на тази прожекция и това си е! Заех се по запазването на билети, което както винаги е било лесно чрез сайта  на съответното кино. С няколко клика и готово (колко е удобно да се живее в днешно време). Остана само часовникът да се завърти с няколко часа и за да се озовем в залата с кофа пуканки в ръце.

Когато стрелките "чукнаха" на чаканото от нас време, запалихме колата и бързо към близкия банкомат. Оказа се, че сме тръгнали на кино без пари. Хайде, билети ще вземем с ПОС терминал, но за пуканки не бях много сигурен. Грешката бе поправена и с известно количество пари се запътихме към киносалона. Развълнуван се наредих на опашката с по-малко хора и си приготвих парите. Както винаги се случва при мен (не знам по кой закон вече), точно преди да дойде моя ред нещата зациклиха. На другите каси хората се точиха като бидон с кисело зеле, но при мен времето спря. След около десет минути бях аз на ред. Казвам, че имам резервация направена по интернет и диктувам имената си. Опа, изненада! Резервацията била изтекла, защото оставали по-малко от тридесет минути до прожекцията. Избрах си друго място без големи драми каквото, такова. Награбихме пуканките, една безалкохолна напитка и се запътихме към залата. А малко по-късно разбрах, че напитката направо ни е "спасила" живота от солта в пуканките.

Филмът започна обещаващо и ни грабна вниманието. Това може да се дължи от липсата на посещения в киносалоните от наша страна, но това щеше да се разбере по-късно. Като цяло филмът беше с леко безумен сценарий, диалозите не много логични както и действията, но коя ли холивудска продукция не е направена по подобен начин! Поне филмът беше лек и неангажиращ. Не му липсваха и комедийните моменти. Натрапващо за пореден път в българските филми беше нескопосаното продуктово позициониране (така и не се научиха как се прави), което се навира в лицето на зрителя. В крайна сметка за да има филми като този не трябва да издребняваме. И не на последно място, не знам дали заради малката зала или от това, че съм отвикнал да ходя в кината, озвучаването леко "куцаше". В едни моменти звукът беше заглушен, почти липсваше и изведнъж избухваше на максимална сила.

Нека кажа две думи и за актьорите. Яна Маринова и Луиза Григорова изглеждат чудесно и играят добре, Александър Сано беше в ТОП форма за пореден път и показа, че в него определено има един голям талант. Асен Блатечки си се показа в познатия ни стил, Калин Варчански можем спокойно да си го броим като тираджия (изигра си го идеално), Дария Симеонова отново влезе успешно в роля към МВР. А Ицо Хазарта направо "изби рибата" с краткото си включване като актьор в този филм. На последно място и то заслужено оставям Явор Бахаров. Еми не ми допада този човек и това си е. Лъха ми една надменност в него, едно позьорство.


Снимка: lifestyle.bg