Питай ме некое друго въпросче

Често ни се случва да се сетим за тази фраза, когато гледаме интервюта по телевизията или когато задаваме точен въпрос, но той се оказва не много "удобен" за отсрещния човек. Независимо дали са политици, спортисти или така наречените В.И.П. личности. От какво обаче се поражда нуждата да се "избягват" зададените въпроси?

Най-често избягването на въпросите се поражда от вътрешен дискомфорт на личността. Той се чувства безсилен да намери правилен отговор или не е способен да оправдае някое свое действие. Така той заема защитна реакция и избира да отклони темата като заобикаля същественото. Имам чувството, че в Софийския университет, специалност Политология е заложено специално обучение в тази насока за изграждането на един стабилен политик, на когото нищо не му се разбира!

Като се замисля за измъкване от конкретен въпрос, често ни се казва как той бил "тъп". Няма такова понятие като тъп въпрос. Затова винаги трябва да настояваме да ни се отговори на въпроса, а нека си го определят като "тъп" (тук не включвам хора, които са като скачени съдове и се чудят каква тема да отворят и как да си водят монолога едва ли не и започват с най-различни безумни въпроси).

Няма да си кажа, аз си знам всичко и не ме интересуваш!

Някои хора за да избегнат отговор на конкретен въпрос се стараят да го "разводнят". Не, не се накисват във вода и не влизат да плуват. Просто се правят на леко "ударени" и се опитват да перифразират по техен си начин всяка една дума за да им стане удобен въпроса. И в крайна сметка получаваме като отговор един миш-маш! 

От известно време се старая да не задавам въпроси. Отговарям, слушам и наблюдавам хората. Ясно виждам как се е променило общуването ни. Определено сме станали "многознайковци" и е голяма трагедия ако не сме съгласни с дадена теза или мнение, камо ли да не знаем за какво иде реч. Биваме определяни като ограничени и нищо неразбиращи. Поради тази причина често ми се случва да гледам сеир на хора, имащи се за много начетени и готови да "оправят" държавата.

А сега се сещам и за едно доста дразнещо и много широко разпространено използване на въпросителните изречения, а именно те да служат за "смазка" на разговора. Превърнали сме се в хора без чувства, едни консуматори. Въпроси от сорта на - "как си", "к'во става с теб", "нещо ново при теб има ли" се използват не толкова за да научи някой за състоянието ни, а просто целта е да се сглоби един примитивен диалог и да няма гузна съвест. В подкрепа на тази теза добавям и завършващото "ще се чуем", "ще ти се обадя да пием по кафе", което в по-големите проценти завършва без никакво действие.


***А вие читатели какво мислите? Задавате ли точните въпроси, търсите ли отговорите? Задавайте въпроси тук, на роднини и приятели, колеги и познати. Търсете "дълбоките" отговори, информирайте се за всичко касаещо ви. Не се задоволявайте със заучени отговори, защото е важно за вас да бъдете правилно информирани!


Снимка: pixabay.com