Калофер и чувството за свободата

Град с патриотична енергия

  С леко чувство на срам потеглих на поредната разходка със семейството си. А този срам бе породен от това, че през живота си не бях посещавал град Калофер. Той. е основан през 1533г. от Калифер войвода. Той е известен жесток бранител на българското. Заедно със своите четници открадват няколко красиви жени от Сопот и създават град Калофер. Там е родното място на българския национален герой и революционер Христо Ботев. След визитата си в град Калофер и посещението ми в къщата-музей, където той е прекарал детството си, определено пред мен оживя част от израза "Той не умира". Завладя ме духа на времето, когато застанах пред прага на къщата на Христо Ботев. През по-голямата част от престоя си не спирах да настръхвам. Чак се почувствах недостоен да влизам там. Тази къща, която е била опожарявана и възстановена по спомени на генерал Кирил Ботев (брат на Христо Ботев) носи със себе си огромна енергия.

  Не мога дори да си представя каква воля и дух са нужни на един човек за да постигне една частица от подвизите на Христо Ботев и останалите революционери. Посещението ми там ме зареди с много положителна енергия. Почувствах се горд, че съм българин и съм на мнение, че трябва ние българите редовно да посещаваме великите и знакови места в страната. Докато се разхождаме по тях, трябва да си припомним каква е историята им. Какви славни хора са се раждали и колко кръв е проливана в страната ни. Трябва да оценяме тяхната идея и саможертва.

  Родил съм се в мирно време и в края на комунизма (за мой късмет). Единствения начин да се запозная с деянията на нашите герои е да ги чета по книги и енциклопедии. Когато бях ученик любим предмет ми беше историята. Водили са ме на места свързани с българската историята (макар и рядко) докато бях ученик, но това не ми е било достатъчно и съм бил твърде малък за да го оценя както сега бих го направил. Тук виждам грешка и на родителите ми, че не са се опитали поне малко да "запалят" искрата в мен като ми покажат някои културни обекти.

  За това съм и готов да преповтарям посещаваните от мен места, защото знам, че няма да ми е излишно да съм отново част поне за малко от идеята за българския идеал, за който са дали живот мнозина хора. Били сме поробвани, избивани без капка жал, но българския дух никога не е бил сломен. Стремя се това да не го забравям и във всеки един момент съм готов да си опресня знанията по удобен за мен начин. Трябва да търсим вече и сигурни източници, защото в последните години имам чувството, че в страната ни се пише нова история. Съпроводена от политиците ни и от модерното европейско общество. Изведнъж трябва да станем толерантни с всичко, променят се понятия като искат да си наложат "присъствието", вместо "робство"! Какво е това присъствие пет века, придружено с избиване на народа ни? Опитват се да ни промиват мозъците, както са го правили по време на комунизма! 

  Заровени в ежедневните задачи има опасност да забравим историята си. Нужно е да се отдели време и за нея. Ние сме тук благодарение именно на хората, които са се борили за свободата ни! Всеки ден се караме за глупости и се ядосваме за простовати неща. Понякога няма как да не го правим и е нормално, но не бива да забравяме в каква велика държава сме се родили и живеем. Трябва да се стараем да неопетняваме паметта на героите ни и да ги помним вечно!