Зависимост, която няколко години няма никакви наченки да отшуми. Като всяко ново нещо и това се е появило съвсем случайно. В него няма нищо лошо, защото все пак става дума за автопортрет или пейзажна снимка с наше участие. Не винаги има някой с нас за да ни помогне "да запечатаме момента" и се налага сами да се оправяме. До тук няма нищо притеснително в поредното глобално "заболяване". Лошото идва от една пораждаща се мания с тези автоснимки.
Страници
▼
Начална страница → Archives for септември 2018
Selfie (Селфи)
Зависимост, която няколко години няма никакви наченки да отшуми. Като всяко ново нещо и това се е появило съвсем случайно. В него няма нищо лошо, защото все пак става дума за автопортрет или пейзажна снимка с наше участие. Не винаги има някой с нас за да ни помогне "да запечатаме момента" и се налага сами да се оправяме. До тук няма нищо притеснително в поредното глобално "заболяване". Лошото идва от една пораждаща се мания с тези автоснимки.
Безчувствието, което ни разболява
Пълният контрол над емоциите е погрешен!
Много от нас се целят именно към перфектния самоконтрол над емоциите. Но не сме наясно кои са отрицателните последици за тялото ни. Нужно е да се спазва баланс, а не да се търсят крайностите. Те са изключително вредни за нас и ни пречат да съществуваме в покой със себе си.
Калофер и чувството за свободата
Град с патриотична енергия
С леко чувство на срам потеглих на поредната разходка със семейството си. А този срам бе породен от това, че през живота си не бях посещавал град Калофер. Той. е основан през 1533г. от Калифер войвода. Той е известен жесток бранител на българското. Заедно със своите четници открадват няколко красиви жени от Сопот и създават град Калофер. Там е родното място на българския национален герой и революционер Христо Ботев. След визитата си в град Калофер и посещението ми в къщата-музей, където той е прекарал детството си, определено пред мен оживя част от израза "Той не умира". Завладя ме духа на времето, когато застанах пред прага на къщата на Христо Ботев. През по-голямата част от престоя си не спирах да настръхвам. Чак се почувствах недостоен да влизам там. Тази къща, която е била опожарявана и възстановена по спомени на генерал Кирил Ботев (брат на Христо Ботев) носи със себе си огромна енергия.
О, ужас - опашка!
Преди да ми започне работния ден минах през супермаркета до работата ми. Часът беше 08:15, а вътре се навъртаха няколко клиента. Докато реша какво да си взема за закуска и евентуално обяд, нищо в мен не можеше да предположи какво следва.