Шум в главата ни или невъзможната тишина
Замисляли сте се какво се случва, когато попаднем в абсолютна тишина? А дали не търсим умишлено източник, който да ни разсейва от тишината и уединението? Аз откривам тук като виновник динамичното ежедневие. Всеки ден сме обсипани със задачи покрай нашите семейства, уроци в училище или университет, напрегната работа, организиране на чисто битовите ни нужди или нещо спешно изскочило като задача. Така улисани във всичко това, времето, в което можем да прекараме в покой и тишина е почти нищожно. Това става благодарение и на новите технологии. Когато останем без задачи за вършене, пускаме телевизор за да звучи нещо си било то филм или музика е без значение. Или запълваме времето с ровене в телефона с чат с приятели и преглеждане на социалните мрежи.
Дискомфорт при липса на шумотевица
Този дискомфорт идва от страх да чуем мислите си и да останем сами със себе си. Празните разговори и започване на диалози с непознати идват именно поради този факт. Стараем се да запълним малкото празнина излезнала през деня или се стремим да получим социално одобрение върху теми без значение, че те не ни вълнуват толкова. По-важно е да не настъпва тази тишина в главата. Когато тишината е факт, нашето подсъзнание почва да работи. Започват да се появяват много наши действия и неизяснени случки. Един вид тишината се явява като подстрекател да се изправим пред проблемите си и да търсим тяхното решение. Тишината е много полезна за мозъка ни! Тя ни помага да си "подредим" мислите и целите. Именно това ни отнема модерното ежедневие. Зомбираме пред телевизори и телефони, "заливат" ни с най-различни реклами и предавания, като така ни налагат правила и поведение изгодно за тях, а вредно за нас. Тишината се намесва точно в тази насока, когато я допуснем до себе си, тя ни подпомага да се отърсим от всичко излишно и да се замислим над важните за нас неща. Но на пук на логиката, че тишината се явява като вид естествено лекарство над нашите терзания, ние усещаме странен дискомфорт.
Снощи отново пробвах да остана сам със себе си. Спомогна ми това, че живея в относително тих район. В първите 15 минути в главата ми започнаха да се блъскат много случки и въпроси, които дори не можех да ги отсея. Бяха толкова много, че подредбата и отговорите като цяло ми отне час и половина. Постепенно почувствах една лекота, едно успокоение, че успях да се освободя от това. Сякаш всичко в главата ми си отиде наредено по "рафтовете". След това се отпуснах и единственото, което чувах беше чуруликането на птичките в тъмната нощ. Това "безплатно упражнение" ми помогна да разреша няколко важни за мен казуса. Винаги съм знаел, че човек е добре да остане сам със себе си, но чак в последните няколко години от моя живот успявам да го приложа с точното количество.
Съветът ми е да се опитваме по-често да даваме почивка на мозъка. Да не го препълваме с излишна информация, а да правим "гимнастика" с него. Да освобождаваме напрежението, вместо да го трупаме вътре в нас, защото някой ден това напрежение може да се превърне в пожар...!
Снимка: wakeup-world.com
Хубава тема... Плюс 1 от мен за нея...
ОтговорИзтриванеВключвам се с моята позиция...
Абсолютна тишина по общоприето определение е, когато няма никакъв шум.
Правят се стаи за абсолютна тишина по специална технология, но до колкото ми е известно, дори в специални условия абсолютната тишина още не са я постигнали... Макар дори Бил Гейтс доста да се е старал по въпроса, защото се ползват за настройки на звука на техниката от типа компютри, телефони, таблети, а отделно в медицината за шума от някои имплатниращи се продукти, в автомобилостроенето също и т.н., таковата, доста приложения имат тези стаи, гонещи да достигнат абсолютната тишина...
Да се уреди с абсолютна тишина не е по силите на човешкия слух... Защото човек, който е успял да се озове в такава стая за гонене на абсолютна тишина, минимум започва да чува ударите на сърцето си, движението на кръвта по вените си...
Изобщо, трудно е да се отървем от шумовете, дори само защото сме живи... Шумът е в основата на живота. За който чува имам предвид- понеже има хора с увреди на слуха, при които въпросът стои по друг начин...
Отговорът на въпроса за шума не е в крайностите. Вреден е както прекаленият шум, така и прекалената тишина. Има проведени изследвания, според които шумът в определени граници 20 - 60 db мисля беше, влияе положително на хората от всякакви възрасти.
Понеже темата е за тишината- ако с тишината се прекалява, това започва да дава негативно въздействие върху психиката, като включително може да доведе до слухови халюцинации.
Към това може да се добави типа характер- някои хора са екстроверти, други са интроверти... Интровертите повече се справят с това да са на тихо, но дори те си имат граници и след това се нуждаят от общуване и от вътрешен (мисловен) диалог. А за екстровертите е доста побъркващо дори само да трябва да бъдат оставени на сами със себе си и мислите си.
Така че - относно шума- златната среда... Но е необходимо и съобразяване с типа на психиката, защото за някои наистина постоянното поддържане на контакт със света под формата на разговори или дори на пускане на телевизор, е от значение, за да не си увредят психиката...
Доста подробен и задълбочен анализ направихне, който е полезен за мен и не само... Благодаря!
ИзтриванеТук по-скоро абсолютната тишина трябваше да се разглежда не толкова буквално. Да се замислим как се обсебваме от идеята да запълваме всяка свободна секунда с всичко друго ама не и да останем сами със себе си.