Какъв е българският манталитет и има ли сила да ни погуби?
Като цяло думата манталитет представлява съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възприемат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество.*
За съжаление в наши дни почти липсват хубавите черти на цял един народ. Борбен, смел и работлив народ сме, вярващ в Господ. Можем да се определим и като толерантни към хората, които изповядват друга религия. И така въпреки цялата свинщина, която се излива върху нас, продължаваме да се борим и да вървим напред. Именно тези неща са се опитвали да заличат през годините на тоталитаризъм в България. Твърдението, че България е малка страна и нищо не зависи от нея, също идва от това време. Идеята им е била да обезверят народа за да станат послушни.
Аз съм напълно съгласен с тези думи за нас българите изречени от Баба Ванга. Мисля, че ни е нужна вяра в собствените ни сили. Националното ни самочувствие е сериозно потъпкано, страдаме от комплекс за малоценност и от това следват само негативи. Получава се едно пропадане на личността. Ставаме първични и гледаме само себе си. Колкото и да сме интелигентна нация, ние потъваме от невежество, което ни достига. Според мен заслужаваме по-добра съдба.
А замисляте ли се защо се оплакваме от българския манталитет?
Защото ние българите винаги сме недоволни от нещо. Смятаме, че реда и дисциплината е равно на това да ни се качват на главата. Българина е възприел, че знае и може всичко. Приел е да живее по свои собствени правила и не рядко те трябва да се приемат като закон в обкръжението му. Но случайно ако забележи, че някой живее по-добре от него става доста завистлив и злобен. Българинът не е свикнал да се изразява и действа свободно извън неговата общност. Той не обича да се "набива на очи", да бъде глобален. По-лесно е да се чака някой да го "оправи".
Заради това постоянно оплюване на всичко в днешно време, ние не сме способни да възпроизведем и една добра идея или постижение, в каквато и да е област. Изразът "кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи" напълно си отговаря за нас българите. Винаги търсим кусурите на другите, а отказваме да видим собствените си недостатъци. Търсим вина в политиците във всичко, но си представяме колко щяхме да откраднем ако бяхме на тяхно място.
"Що пък да не си оправя живота, да не съм най-големия балък за да не открадна и аз? Щом другите крадат и аз ще го правя!"
За голямо съжаление в същността на българския манталитет (в частност мъжкия) се наблюдава и до днес едно незачитане на своята съпруга като равна с него, а децата трябва да са му длъжни и третирани като работна ръка. Разковничето на това поведение може би се крие в това, че мъжете са се възприели като по-силния пол и са се възгордели след освобождението ни от турското робство. Не трябва да се омаловажава женската заслуга тук. В България е имало и не малко войводи-жени. В българския фолклор често се споменават имената на хайдутки като: Тодорка, Сирма, Бояна, Недка, Румена, Яна, Рада войвода и ред други. Като цяло българската жена се е доказала като една силна личност, която добре съчетава борбата за свобода с това да възпитава едно достойно поколение след себе и. Тези черти в нея са достатъчни за уважението ни към тях.
Това са част от нещата, които мисля за българския манталитет. Вярвам, че всеки народ си има своите лоши черти, но мисля, че е време ние българите да извадим на показ по-доброто в нас. Така ще живеем по-спокойно, по-качествено и по-достойно. Този урок трябва да го предадем на нашето поколение!
***Може да прочетете още мои размисли по темата тук.
Снимка: ureport.bg (Нова Зора)
Няма коментари:
Публикуване на коментар