Народът в една демократична страна е суверена. От нас зависи бъдещето ни. Трябва и е задължително да се промени системата. В момента всичките "служители" на народа са за смяна. Трябват ни млади, честни и работливи депутати. Стига с този комунизъм и псевдо демократи. Ясно е, че всички са агенти на ДС и така милото на не малко "Татово време".
Страници
▼
Начална страница → Archives for октомври 2017
България - Това сме ние!
Народът в една демократична страна е суверена. От нас зависи бъдещето ни. Трябва и е задължително да се промени системата. В момента всичките "служители" на народа са за смяна. Трябват ни млади, честни и работливи депутати. Стига с този комунизъм и псевдо демократи. Ясно е, че всички са агенти на ДС и така милото на не малко "Татово време".
Смомби
Смомби, но какво е това?
За първи път разбрах за тази дума от най-добрия ми приятел и от тогава се замислих над нейното значение. Ето и моето тълкуване:
Всеки един от нас е "застрашен" да се превърне в това "Смомби". Ставаме веднага си отключваме телефона. Мием си зъбите и пак "джъткаме" с него. Ядем с едната ръка, но пък с другата не оставяме телефона. Преди да се облечем за излизане не пропускаме да проверим какво ново има из "мрежите". И така вече сме навън, но какво правим докато вървим или чакаме автобуса, дори и в колата по време на движение...?
Стигаме до работното си място, което се оказва, че едва ли не е да сме вперени в екраните и съсредоточено да барабанисваме по тъчскрийна.
През обедната почивка проверяваме за пропуснат коментар, статия или снимка. След края на работния ден ходим към вкъщи докато сме "забили" глави в телефона и така нито хора, нито дървета, нито коли могат да ни попречат, да проверим какво става със социалният ни живот събран в модерния смартфон на лизинг.
И така се прибираме във вкъщи за щастие невредими, измиваме се и бързаме да проверим какво се е случило в последните няколко минути далеч от телефона. След кратък диалог със семейството за нашето ежедневие сме готови отново да "забием" глави. Следва вечерята, която преминава с жонглиране на прибори и телефон. След това идва ред и на гледането (или по-точно слушането) на телевизия докато сме в "матрицата" на телефона.
Стигаме до работното си място, което се оказва, че едва ли не е да сме вперени в екраните и съсредоточено да барабанисваме по тъчскрийна.
През обедната почивка проверяваме за пропуснат коментар, статия или снимка. След края на работния ден ходим към вкъщи докато сме "забили" глави в телефона и така нито хора, нито дървета, нито коли могат да ни попречат, да проверим какво става със социалният ни живот събран в модерния смартфон на лизинг.
И така се прибираме във вкъщи за щастие невредими, измиваме се и бързаме да проверим какво се е случило в последните няколко минути далеч от телефона. След кратък диалог със семейството за нашето ежедневие сме готови отново да "забием" глави. Следва вечерята, която преминава с жонглиране на прибори и телефон. След това идва ред и на гледането (или по-точно слушането) на телевизия докато сме в "матрицата" на телефона.
Така стигаме до момента да се приготвяме за сън. Неща като миене на зъби, преобличане и лягане под завивките е добре съчетано с "подмятането" на телефона и пожелания за лека нощ. Всичко това през деня допълнено с поне 10 автофокуса или така интересните "селфита" запечатали какво имаме между зъбите или къде гледат хората, които са покрай нас, а защо не и в някоя тоалетна... Ето това е Смомби, смартфон превърнал ни в зомбита.
А за финал малко статистика от 2014 година, но си представете как изглежда тя до днешна дата:
Пояснителна статия: http://shash.bg/
Снимка: firebellymarketing.com